Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мартин Минков: Македонизмът е синоним на антибългаризъм

Снимка: Радио ВИДИН

Днес ще заседава Съветът на ЕС по общи въпроси. На него се очакваше да бъде одобрена преговорната рамка за членството на Република Северна Македония. Миналата седмица премиерът на западната ни съседка Зоран Заев бе на официално посещение у нас в опит да убеди държавното ни ръководство да направи компромис и да даде зелена светлина по пътя на Македония към ЕС. Българските власти обаче категорично обявиха, че това няма как да се случи, докато Република Северна Македония не промени антибългарската си политика. Въпреки международния натиск, българската позиция остава непроменена. Правителството реши, че позицията на България на заседанието, което ще се проведе в Люксембург, е придържане към "Декларацията на Народното събрание от 10 октомври 2019 г. и Рамковата позиция относно европейската перспектива на Република Северна Македония, приета от Министерския съвет на 9 октомври 2019 г.", а именно: "преговорната рамка за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС следва да съдържа необходимите гаранции по отношение на изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г., каквито към момента не са налице."


"Има смекчаване на тона между двете страни. Изявленията, които направиха премиерите Янев и Заев след срещата в София, говорят за едно- стремеж към прагматизъм, към прагматизиране на диалога с цел да се постигне преодоляване на тази най-ниска възможна точка, в която в момента се намират нашите отношения. Разговорите в София са едно сериозно усилие за пробив в отровната атмосфера в двустранните ни отношения, не толкова като отношение между държавниците, колкото по отношение на обществените настроения, както в Северна Македония срещу България, така и сред голяма част от нашето общество по отношение на позициите, които зае Република Северна Македония и в крайна сметка си самозатвори пътя към тази правителствена конференция, която трябва да даде сигнал за начало на преговорите за присъединяване. Трябва да се знае, че ние не слагаме вето на приемането на Република Северна Македония в ЕС. Нейният прием в ЕС се подкрепя категорично, защото това е и стратегически интерес от страна на Република България. Ние обаче имаме основателни претенции към това доколко са изпълнени условията от страна на Република Северна Македония за начало на такъв преговорен процес. Важно е сега, на базата на прагматизма, а не на емоциите, да се види възможно ли е да се направи своеобразна "пътна карта", която да напълни със съдържание за съжаление останалия като лист хартия договор за добросъседство и приятелство, защото тук е един от ключовите проблеми- недействието на договора и, разбира се, очакваме корекция в публичното поведение на Република Северна Македония по отношение на България: на държавно ниво- злепоставянето на нашата страна с цел лобиране в полза на Северна Македония и друго, което е още по-важно, промяна в езика на омразата, който оформя тази отровна атмосфера по отношение на самото македонско общество. Българският премиер Янев каза нещо, което допълва заявеното от Заев, че не историците, а политиците трябва да решат спора между София и Скопие", коментира журналистът Мартин Минков, дългогодишен кореспондент на БНР в Скопие.

За да изясни спорните исторически въпроси, в договора за добросъседство, подписан през 2017 година, се предвиди създаването на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси. Тази комисия до момента проведе 14 заседания, но резулатите са минимални. Последното заседание на българските и македонските експерти беше преди 10 дни. "Последните разговори показаха, че трудно можем да постигнем разбирателство. Искрено се надявам, че ако комисията работи като историческа и образователна, трябва да започне да се занимава с конкретните исторически анализи и събития, а не с политика." Toва заяви проф. Ангел Димитров, съпредседател на комисията.

"Комисията несъмнено е необходима, но тя беше абсолютно неправомерно натоварена и от двете страни с политически очаквания. Не бива да се подценява ролята на комисията. Тя трябва да бъде оставена да работи на спокойствие на база на научните факти. Друг е въпросът, че за българската страна фактите са свещени, а коментарите- свободни, македонската страна се придържа към обратния принцип- коментарите са свещени, а фактите имаме правото да интерпретираме както искаме. Докато не се успоредят подходите на двете страни на комисията, тя трудно ще осъществи напредък. Но ще има възможност да изчисти полека-лека тези исторически спорни въпроси, свързани с несъмнено общата история, която имаме с хората в Северна Македония. България не поставя под съмнение идентичността на хората в съвременна Северна Македония- те са такива, каквито се чувстват. Ние не им казваме какви са. С това много се спекулира. Много остро самото идване на Заев и неговата делегация в София се посреща от опозиционната и крайно националистическа от гледна точка на македонизма партия ВМРО-ДПМНЕ. Тя е флагманът и изразителят на македонизма. Македонизмът, като идеология, върху която е изградена, построена, възпитана съвременната национална идентичност от другата страна на границата, е синоним на антибългаризъм. Това е добре да се знае. Добре е да се направи сериозна корекция в политиката на македонската държава и нейния политически елит по отношение на това, че с "анти" идеология, с идеология, насочена срещу друг народ, място в съвременния Европейски съюз трудно може да се постигне", обясни още Мартин Минков.


Какво обаче е отношението на обикновените хора в Македония към българите? Наско Цанов е от Кула, Видинско, но от 6 години е женен за македонка и в момента живее в Струмица:

"Още преди шест години, когато се запознах със съпругата ми и се наложи да се запозная и с нейните близки, познати, роднини и т.н., отношението беше много хубаво и близко- сякаш сме се познавали от 100 години с тези хора. Регионът на Струмица обаче е по-близко географски до България. Струмица е на 47 километра от Петрич. До ден днешен отношението към мен е прекрасно. Като кажеш, че си от България, хората те приемат много топло, отварят домовете си, сядаш на масата, прегръщат те... В по-централната част на Македония, Скопие, нагоре към Тетово, хората не са толкова близки до нас. Ние, България, винаги сме оказвали подкрепа на Македония. Има една изкуствено създадена негативна нагласа на политическа основа, но хората са изключително положително настроени. Македонците чакат с нетърпение преговорите с ЕС, защото искат свободно да пътуват, свободно да търгуват и работят. Коментира се тук договорът за добросъседство- защо не се придвижват нещата, защо не се опростяват, защо не се дискутират..."

Наско Цанов смята, че икономическите взаимовръзки трябва да се облекчат, това би повлияло позитивно на добросъседските ни отношения.

"В България съществува емоционален консенсус по отношение на това: "Писна ни от този антибългаризъм в Република Северна Македония. Писна ни от това да бъдем "бугарите фашисти", да бъдем виновни за всичко и в същото време, когато е необходимо, да се очаква помощ от нас. В резултат от тази помощ, на тази подкрепа, дайте някакъв знак, уважаеми братя от другата страна на Вардара, направете промяна във вашия подход..." Мисля, че те започват да го разбират, поне управляващата коалиция там. Смятам, че ясното становище на ЕС: "Оправете помежду си отношенията" в крайна сметка доведе Заев тук. Вероятно ще дойде пак, вероятно ще има срещи и в Скопие. Смятам, че до края на годината, в рамките на Словенското председателство, е твърде възможно да бъде осъществен пробив. Пак казвам, ние не даваме съгласие за прием на Република Северна Македония в ЕС, а за начало на преговорен процес, в който процес ще имаме възможност да контролираме доколко Република Северна Македония изпълнява критериите, включително за добросъседство, на ЕС за прием", каза още Мартин Минков, кореспондент на БНР в Скопие от 2002 до 2012 година.

Повече- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Тома Ушев: Предстои преустройство на политическия модел

Преговорите за редовен кабинет продължават на фона на начертани червени линии и намерения за санитарен кордон.  Ще намерят ли партиите формула за управлението?  Кои са възможните партньори и невъзможните компромиси?  Политическото бъдеще на страната дискутираме с политическия анализатор Тома Ушев , автор в дясната платформа "Консерваторъ". Радио..

публикувано на 14.11.24 в 10:00

Ще бъде ли спряно решението за повишение на минималната работна заплата?

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесоха жалба във Върховния административен съд с искане за отмяна на постановлението на Министерския съвет за повишение на минималната работна заплата на 1077 лева от 1 януари. В жалбата работодателите настояват за отмяна на постановлението, с което бе прието повишаването, като..

публикувано на 13.11.24 в 10:45
Яница Петкова

Яница Петкова: Отново надделяват партийните, а не обществените, интереси

Депутатите от новоизбрания 51-ви парламент положиха клетва. По-трудната задача обаче е да сформират управляващо мнозинство. Ще се намери ли консенсус в парламента или резултатите от изборите вече предопределиха краткия му живот? Непреодолими ли са разделителните линии и докога политиците ще ни предлагат още от същото? Какви са изводите от първия..

публикувано на 12.11.24 в 13:59

Подходящо ли е по-късно начало на учебния ден за по-малките ученици?

Учениците от първи до четвърти клас да започват по-късно училище, предлагат родители. Със започването на учебните часове в 9:00 часа, а не в 7:30 или 8:00 ч.,  учениците ще могат да са по-ефективни в усвояването на знанията и да се представят по най-добрия начин, посочват от Асоциация "Родители". Като пречка за по-късното започване на учебния..

публикувано на 11.11.24 в 11:00
Първан Симеонов

Първан Симеонов: България е изправена пред своеобразен граждански конфликт

Политическото напрежение в навечерието на свикването на 51-вото Народно събрание продължава да расте.  Постоянните нови условия отдалечават партиите от преговори за кабинет.  Ще излъчи ли генерална промяна на политическата сцена предсрочният вот или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Компромис или избори през пролетта?..

публикувано на 07.11.24 в 10:00

Ще бъде ли върнат 20% ДДС за хлебари и ресторантьори?

Проектобюджетът на страната за 2025 година ще е с 3% дефицит. Това заяви служебният министър на финансите Людмила Петкова след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено преди дни. По думите ѝ внасянето на проектобюджета ще бъде забавено и той ще бъде предложен на следващия 51-ви парламент. Става ясно, че в проекта..

публикувано на 06.11.24 в 10:45

Северозападът за 10 години - от "Червена крепост" до "Бастион на ДПС"

За редовно купуване на гласове, контролиран вот и изборни манипулации в България се твърди не от вчера. След последните предсрочни парламентарни избори обаче проблемът изглежда се задълбочи. Редица политически формации поискаха касиране на изборите, президентът Румен Радев също критикува начина, по който бяха проведени. Северозападът често е сочен от..

публикувано на 05.11.24 в 12:47