Село Главановци - сгушено в зеленина и пазещо спомени за майстори килимари и многоброен добитък

тук хората са се издържали с килимарство. Във всяка къща е имало стан, тъкали са, предавали са килимите, но вече от десетина години занаятът замря. Останаха само възрастните, които вече не могат, а младите така и не усвоиха този занаят... Както казах, няма поминък. Навремето тук във всяка къща се гледаха кози, овце, магарета, дори крави. Стопанство също имаше, а и хората бяха по-задружни. Името Главановци идва от многобройните стада с глави добитък, а днес са останали само котките и по някое куче... Двама души от селото се разболяха от коронавирус. Имахме такива от чужбина, които се завърнаха и бяха под карантина. Но проблемът е, че и при нас хората не желаят да се ваксинират. Може би 10-12 човека да са ваксинирани. Наскоро пак обикалях и ги убеждавах, но успях само с 6 човека. Не желаят. Просто не вярват. Може би защото при нас не е имало тежък случай..."   

Целите интервюта с кметския наместник Цветанка Маркова, Ивана Василева, бивш ръководител на колектив от тъкачки на килими и други жители на селото - в звуковия файл.