Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Богдан Милчев, ИПБ: Не просто нов закон за движението по пътищата, а кодифициране на цялото законодателство

Богдан Милчев от Института за пътна безопасност в студио на програма „Хоризонт“
Снимка: Ирина Недева


Експертите от Института за пътна безопасност са разработили пътна карта за развитие на безопасността, която се развива в няколко основни стълба, посочи в "Посоките на делника" директорът Богдан Милчев

Сред тях са структурни промени в управлението на риска, създаване на стандарти за управление на риска, създаване на отворена информационна система по БДП, както и законово регламентиране на извънсистемния контрол и ангажиране на международни консултанти. 

"Трябва да има консенсус в каква посока ще върви пътната безопасност. Ние предлагаме пътна карта за развитието в двегодишен период, в която нормативно да бъдат уредени ангажиментите на всички институции, отговорни за пътната безопасност, в посока да е ясно, че общата отговорност я носи доставчикът на транспортната система. С този модел на споделена отговорност, която се превърна в безотговорност, няма как да излезем победители във войната с травматизма. Необходима е нова структура за управлението на нашите пътища. АПИ е прогнила агенция, няма значение кой ще я управлява. Нашето предложение е да се обедини с Държавната агенция за пътна безопасност и да бъде извадена от МРРБ, да има ясна програма, която касае оценка на риска, а с това да се приоритизират разходите".

От Института настояват за кодифициране на цялото законодателство.

"Не просто нов Закон за движението по пътищата. Да обединим няколко основни закона, касаещи безопасността за движението по пътищата. Кодицифирането дава по-голяма устойчивост, предвидимост и тежест. Има стандарти - немски, швейцарски, трябва да работим със стандарти. Когато има казус, отваряме стандарта и виждаме какви стъпки да направим. Не просто да се издават наредби, които противоречат на законите".

Експертите от неправителствената организация предлагат и сливане на Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата" и Агенция "Пътна инфраструктура". 

"Причината за създаването на тази Агенция е нашият институт, конкретно аз. Идеята беше да управлява риск, но няма как, ако няма изградена информационна система, събираща данните от всички 11 институции, касаещи и имащи отношение към пътната безопасност. Не можеш да управляваш риск, ако не си го оценил. Тази Агенция свърши работа единствено да прикрива недъзите и проблемите на пътната безопасност, но не и да реши един въпрос. Това е медиен инструмент на правителството за различни кампании за пътната безопасност. Нуждаем се от инструмент за управление, имащ ясна визия,  боравещ с конкретни срокове. Когато имаш задачи, имаш срок. Когато трябват дейности, това струва пари. Когато се възлага дейност на институция, трябва да се знае какъв е очакваният резултат. Ако го няма, трябва да се предприемат коригиращи действия".

Автошколите трябва да бъдат модернизирани, на мнение е Милчев.

"За първи път кога човек се казва на автомобил - при родител, приятел, роднина или при инструктора? Над 80 % от хората, започващи обучение, вече са се качвали на кола. Трябва да излезем от омагьосания кръг. Истината не е удобна за автошколите. Отварянето на обучението с придружител, каквито са тенденциите по цял свят, да бъде многофазово, модерно, да започнем обучение на 16 с теория, да карат с придружител, после сами, а на базата на всичко това чак след 3 години се става шофьор. Цял свят ни го е показал, но ние сме си един пост-съветски модел. Предлагат повече часове за обучение? Не, няма нужда някой да си плаща повече, ако няма нужда от такова обучение. Принуждаваме българските кандидат-шофьори да плащат повече пари, а резултат е един и същ. Нашите инструктори не желаят да се осъвременят, съпротивляват се за симулаторите за обучение. Това е бранш, срещу който трябва твърда ръка и категорична визия. Това са хора, които изнудват правителството с протести, а целта им - да запазят статуквото".

Рязкото увеличение на жертвите при катастрофи, каквото се наблюдава в последните месеци, е резултат от политическата нестабилност, анализират експертите от Института.

"Всички държавни експерти, които пряко трябва да управляват пътната безопасност, са зависими от политическите задания. На тях политиците им казват какво да правят. Когато има политическа нестабилност, казвам го, защото съм бил в държавните институции, когато не се знае кой ще дойде на власт, ще има ли чистки, всички се потапят под водата, гледат да не бъдат забелязани, внимават какво говорят, какво правят, за да не им изяде главата някоя грешка. Доказателство за моите думи е, че откакто служебното правителство управлява ние имаме с 40 човека повече загинали, сравнено с миналата година. Така е винаги, когато има нестабилност".



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Необходима е всеобща реформа във всички области от безопасността на движението

По-малко ранени и загинали по пътищата на страната през настоящата година, но повече катастрофи, отчита статистиката. Намалява пътният травматизъм в област Видин, но тежките пътни инциденти в Монтана се увеличават.  МВР обяви засилване на контроа и административнонаказателната дейност.  Мисия възможна ли е пътната безопасност в България?  Качествена..

публикувано на 03.10.24 в 10:00

Българите избират да живеят самостоятелно, когато са на 30, сочи проучване

Българите напускат дома на родителите си средно на 30 години, сочат данните на Евростат за миналата година. С редната възраст, на която младите хора избират да живеят самостоятелно, за страните от Евросъюза, е 26,3 години. Според психолога Николай Нетов , изследването дава един по-широк поглед, при който важните детайли често се губят...

публикувано на 02.10.24 в 15:48

На добра воля

50-ото Народно събрание бе поредното, което не успя да приеме Закон за насърчаване на доброволчеството. България е единствената страна в ЕС, която няма такъв нормативен акт. Според доклад на "Евростат" само 14% от младежите в България участват в доброволчески дейности. Това е близо двойно по-малко в сравнение със средното за Европа. На фона на..

публикувано на 01.10.24 в 11:53

За съживяване на региона във Видин възлагат надежди на бизнеса

Общо 18% от българите през миналата година са били изправени пред тежки материални и социални лишения, сочат данните на Евростат. По този показател България е на второ място в дъното на класацията, след Румъния. У нас делът на хората, живеещи в лишения, е почти три пъти по-голям от средния за страните от Европейския съюз, който е 6,8%. В..

публикувано на 30.09.24 в 15:07
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Изборите се превърнаха в битовизъм

Избори.  След изборите – отново избори.  Изречение, което обрисува живота в България през последните четири години.  Ще бъде ли 27 октомври първата стъпка към излизането от кризата?  Ще сложат ли изборите край на политическата нестабилност?  Патовото положение, породено от изхабяването на партийно-политическата система, трудните и непопулярни..

публикувано на 26.09.24 в 10:00

Нови промени при минималната работна заплата - ще бъде ли увеличена?

Нови промени, свързани с размера на минималната заплата трябва да направи социалното министерство, за да приложи правилно европейската директива за адекватните най-малки възнаграждения . Министерството на труда и социалната политика (МТСП) счита, че за транспониране на директивата за адекватни минимални заплати в ЕС е необходимо в Кодекса..

публикувано на 25.09.24 в 10:45

Какво целят новите изисквания в кредитирането за покупка на жилище

Управителният съвет на БНБ прие изисквания за показателите за кредитни стандарти при отпускане и при предоговаряне на кредити. Изискванията обхващат сектор "Домакинства" и се прилагат спрямо кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Влизат в сила от 1 октомври 2024 година, като банките и клоновете на чуждестранни банки следва да..

публикувано на 23.09.24 в 11:43