По време на следването си, когато е четвърти курс, ражда сина си и това донякъде стопира нейното развитие като оперна певица. На 7 април 1989 г. прави своя изключително успешен дебют в ролята на принцеса Еболи от операта "Дон Карлос" на Джузепе Верди и веднага е назначена за солистка в Софийската опера.Тук преминава целият ѝ изпълнителски и творчески път. В момента тя е все още на сцена и продължава да работи като оперна певица. Певческата ѝ кариера преминава и през други оперни театри, както и през сцените на филхармониите в София, Русе, Пловдив, Плевен, Видин, Враца, Стара Загора, Разград и др. Пяла е под диригентството на плеяда български и чужди диригенти - Руслан Райчев, Борис Хинчев, Иван Маринов, Недялко Недялков, Емил Табаков, Найден Тодоров, Георги Димитров, Георги Нотев, Милен Начев, Михаил Ангелов, Методи Матакиев, Джорджо Крочи, Йон Янку, Джозев Вела, Ералдо Салмиери и др. и режисьорите - Петър Щърбанов, Емил Бошнаков, Пламен Карталов, Люсиен Де Лакроа, Маурицио Маркини, Джозев Башета и др. Гастролира и в чужди оперни и симфонични изяви в СССР, Италия, Германия, Франция, Австрия, Испания, Белгия, Швейцария, САЩ, Корея, Япония, Канада и др.
Проф. Иванка Нинова е изпълнявала и изпълнява централния мецосопранов репертоар, който включва ролите - Прециозила от "Силата на съдбата", Амнерис от "Аида", Азучена от "Трубадур", Фенена от "Набуко", принцеса Де Буйон от "Адриана Лекуврьор", Сузуки от "Мадам Бътерфлай", Кармен от едноименната опера на Бизе, Федерика от "Луиза Милер", Марчелина и Керубино от "Сватбата на Фигаро", куманката Зоя от "Цар Калоян" от Панчо Владигеров и др.
Удостоявана е с множество награди и отличия - лауреат е на международния вокален конкурс "Вердиеви гласове" в Бусето, Италия, от 1991 г. до 1998 г. неотменно е номинирана за оперен изпълнител на годината, през 1995 г. печели Голямата награда за изпълнител на международния фестивал на изкуствата в Пхенян, Северна Корея, удостоена е и с приза "Златна Муза" за принос към руската култура.
Педагогическата ѝ дейност започва като асистент на проф. Лилия Стефанова. През 1992 г. започва да преподава оперно пеене в НМА, а от следващата година и е поверен и самостоятелен клас. През 2000 г. става доцент. Водила е майсторски курсове в Молдова/1998/, Южна Корея/1999, 2000 и 2005/, Украйна/2006/, Канада/2006/ и Македония. От 2019 г. е професор. Преподава и във Варна.
Най-изявените ученици на проф. Нинова са - Петя Петрова, която е и нейна асистентка, Теми Камбурова, Ива Динова, Доротея Доротеева, Лидия Златева - Тошева, Росен Кръстев, Валерий Георгиев, Михаил Михайлов, Ева Перчемлиева, Михаела Берова, Весела Янева, Мирела Ябанджиева, Стефани Кръстева и др.
ДЕТСТВОТО
"Това са едни от най-щастливите ми години. Моите родители много обичаха музиката и пеенето. Участваха като хористи в хор "Георги Димитров" към завода за помпи. Те работеха там, майка беше счетоводителка, татко ТРЗ. Те пееха и в хор "Боян чонос". Във Видин имаше самодейна оперета, и те участваха в хора към оперетата. Бяха едни такива много интересни времена - те сами си шиеха костюмите, диригентката, която беше на оркестъра, помагаше за шиенето на костюми... Всички бяха много ентусиазирани, с много любов и отдаденост се занимаваха с това нещо. И, естествено, това ме запали и мен. Аз не си спомням, но майка ми разказва, че съм била на 3 години, когато съм казвала, че искам да бъда оперна певица. Което е странно, защото тук опера нямаше по онова време... Баща ми беше много добър певец, тенор, Любен Нинов е моят баща. Беше председател на хор "Георги Димитров", живееше с този хоро и организираше какви ли не неща... Детството ми мина под този знак..."
УЧЕНИЦИТЕ
"Да, респект трябва да има към учителя. Но да не се страхуват. Те знаят, че във всеки един миг, през деня и през нощта, те могат да разчитат на мен. И това във времето се е доказало. Звънят ми откъде ли не, с всякакви проблеми, даже с родителите си не споделят, на мен ми се обаждат. Много хубава атмосфера има в класа и това ме прави щастлива. Можех само да пея, без да преподавам. Енергията ми просто се раздвои в това да преподавам, вместо да се концентрирам в моята кариера. Някой път си казвам, че може би направих грешка ,че не се съсредоточих в кариерата си, от друга страна си казвам, че може би така е трябвало да бъде... Това ме научи на търпение, преоткрих много истини за самата себе си като певица. Много зареждащо ми действат успехите на моите ученици, защото виждаш труда си реализиран, това наистина е голямо удовлетворение. За да мине човек през всичко в този живот, трябва да има хора до себе си, които да го обичат и които той да обича, на които да държи. Кариерата, успехите са до време, важно е така да живеят че да имаш около себе си хора, да не си отидеш сам от тая земя, забравен и ненужен никому."
СОФИЙСКАТА ОПЕРА
"Влязох с конкурс, който беше много тежък, който продължи две години. На първия тур бяхме 76 човека, той беше на малка сцена. На втория тур бяхме на голяма сцена пред една комисия, където бяха всички най-големи певци на България. На третия тур останахме 10 човека и ни дадоха на голяма сцена с оркестър, и от тези 10 човека за четвърти тур останахме трима човека и от тези трима назначиха само мен. Това беше един много сериозен, тежък конкурс. Не беше лесно, но аз от дете искам да правя това нещо, не знам каква е тази смелост и убеденост, че ще успея, но нито за миг не се съмнявах в това. Моите мечти поне в 90% се сбъднаха. Аз се чувствам щастлив и благословен човек, защото успях да сбъдна мечтите си. Детските си мечти. Човек не трябва да се отказва от мечтите си. Когато има мечта, трябва да я следва до края. "
НА СЦЕНАТА
"Това, което чувам, казвали са ми го тук и в чужбина, и то ме радва изключително, Казваха ми, че когато Вие излезете на сцената, като че ли някаква светлина се получава и погледите ни са само във вас, просто нищо друго не ни интересува на сцената. Това за мен също е някакво признание... Енергията, която се излъчва от нас, артистите, това запалва публиката..."
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
Коледа не е просто дата в календара, тя е чувство, от онези приятните, които носят уют и топлина в сърцето ни. Тя е празник на душата, която носи незабравими мигове и жестове към любимите ни хора. По Коледа винаги ставаме по-добри и освен към близките ни хора, проявяваме жестове на добрина и към околните. За това и днес, повлияни от коледния дух ще..
Писателката Цветелина Цветкова ще представи първата си детска книга "Нищимошката" пред малки читатели от Видин. Срещата е тази събота, 28 декември, от 11 часа, на коледния базар в града. "Нищимошката" я измисли моята приятелка Момо, която сега е на 15 години. Тя ми разказа за нея, когато беше на 5. Значи Нищимошката ми стои в главата от 10..
Възстановка на над 100-годишна риза бърчанка от Видинския край е един от подаръците, които неотдавна получи за рождения си ден етнографът от Русе Искра Тодорова. Ризата е изработена от майсторките везбарки Капка Виткова от Видин и Елисавета Йорданова от Русе. Поръчана е от близки на етнографката, която е с корени от Видинския край. За да създадат..
Христос се роди! Прославете Го! Възлюбени в Господа чеда на светата Врачанска епархия, Днес, когато празнуваме раждането по плът на нашия Спасител Иисус Христос, прославяме Господа и възкликваме: „Бог е с нас” (Ис. 8:10; Мат. 1:23). Сърцата ни са обзети от чувство на радост, благодарност и удивление, защото Той дойде в света, за да..
Традиционният фолклорен събор "Бъдник" събра на площад "Бдинци" във Видин читалища от областта, жители и гости на града. По време на 16-тото издание на проявата беше украсена двуметровата сурвачка, бяха пресъздадени автентични обичаи, деца месиха коледни краваи. По традиция бе организиран и конкурс за обреден хляб, тази година с първо място бе..
Певецът от българския Северозапад, Валентин Велчев от Враца, се съгласи две негови песни да бъдат включени в новия български филм "Почивката". Двете песни са "От Враца до Дунава" и "Аз съм Валентин". Жанрът на новия филм е комедиен, в него участват актьорите Димитър Кирязов и Силвия Йорданова, познати ни от поредицата "Светът на..
Ако пред големите вериги хранителни магазини, не намираш място за паркиране, опашката пред магазина за месо стига до улицата, а около себе си виждаш повече опаковъчна хартия отколкото паднали листа, а портмонето ти е все по-леко като перце, значи няма какво да се чудим, на прага сме пред коледните и новогодишни празници. Защо обаче последните..