Симеоновден е

Църквата днес почита Св. Симеон Стълпник. Светецът е роден през 357 г. в Мала Азия и за неговия живот ни разказва отец Илия Симеонов:

"Още от дете е бил възпитан от родителите си във вярата. Когато става 18- годишен той се заселва в една пещера на подвижнически живот. И там се подвизавал с много строг църковен живот, с пост, с молитва. Когато се прочул със своя подвиг много хора - поклонници идвали да го видят, но той не обичал човешките похвали, искал все по-далече да бъдел от тях и тогава решава да изгради кула, на която все повече да се отдалечава от човешката суета. И на тази кула той се е подвизавал и за това е наречен Симеон Стълпник." 

Св. Симеон Стълпник починал на 103-годишна възраст. На 1 септември църквата почита и майка му - Св. Марта.

"Този празник е установен през 6 век, по времето на византийския император Юстиниан I. Тогава в империята са се плащали данъци и от там води началото си. Иначе Исус Христос прочел в синагогата първата си проповед - пророчеството на Исайя за настъпването на благоприятната Господня година. И византийците са го свързвали пряко с това, че цялата предстояща година ще бъде благоприятна за тях", обяснява отец Илия Симеонов. 

В народната традиция също е отредено място за празник днес. На 1 септември се отбелязва Летен Симеоновден. На него се правят прогнози и за времето - каквото е в този ден, такова ще е и през януари. Ако видят, че на този ден кучето лежи свито на кълбо, казват, че зимата ще подрани и ще бъде много студена. 

"С този празник започва есенната оран и светецът се счита покровител на орачите, за това го наричат "Симеон орачо" и това е началото на новата стопанска година. Също така на Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите, за това българите наричат празника още "Симеон брульо".  В навечерието на празника стопаните занасят в черквата семената за посев, за да бъдат осветени. Сутринта на Симеоновден жените месят обредни хлябове. Парчета от тях слагат в храната на впрегатния добитък. Коли се курбан петле или кокошка, който заедно с питата орачите носят на нивата. На този ден също така нищо не трябва да се изнася от къщата и да се дава назаем, за да не "излезе берекетът от дома". Жените не перат и не простират бяло пране, за да не е житото "празно". Забранена е и всякаква домашна дейност, свързана с вълна, за да не нападат вълци и мечки стадата", обяснява уредникът в отдел "Етнография" в регионалния исторически музей Враца - Йоанна Нанкова.