Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Рестартирай Европа: По-силна - за теб!

Науката и технологиите ще осигурят по-добър живот на европейците

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Проучването "Познания и нагласи на европейските граждани към науката и технологиите" показва, че 9 от всеки 10 граждани на ЕС смятат, че като цяло влиянието на науката и технологиите е положително. Гражданите очакват редица технологии, които понастоящем са в процес на разработване, да окажат положително въздействие върху нашия начин на живот през следващите 20 години, като това са по-специално слънчевата енергия, изкуственият интелект, ваксините и борбата с инфекциозните болести. Резултатите показват също висок интерес към науката и технологиите и желание сред гражданите да научат повече за тях на места като кметства, музеи и библиотеки. През последните години в много области нарасна интересът, очакванията и ангажираността на гражданите на ЕС с науката и технологиите. Когато бъдат попитани в кои области научните изследвания и иновациите могат да доведат до промяна, респондентите най-често споменават здравеопазването, медицинските грижи и борбата с изменението на климата. Тези резултати са в съответствие с нарастващия интерес към нови медицински открития, който се е увеличил от 82% на 86% от 2010 г. насам.

Страхувайки се за здравето си хората все повече се надяват на учените и научните изследвания, смята Петър Теодосиев, главен редактор на списание "Българска наука":

"Реално изследването е доста интересно и като факти, които представя. За съжаление аз мисля, че в България нещата не стоят точно така. В последните 5 - 10 години събитията, които се случват и в България и на европейско ниво за популяризиране на науката дават такъв тип резултати - да се вярва и да се разчита науката да реши проблемите на обществото. И мисля, че това говорене за наука има този ефект..."

Това признание безспорно се отразява положително на научните работници и ги стимулира да работят по-усилено и мотивирано, дори в затегнатите мерки, в които се намира страната ни и новата вълна на COVID-19. Европейският съюз подкрепя науката с реални действия - "Хоризонт Европа" е основната програма на Европейския съюз за изследвания и иновации с бюджет от 95,5 милиард евро. Програма се очаква да засили взаимодействието между науката и обществото, смята българския евродепутат Искра Михайлова:

"Новата програма "Хоризонт Европа" е очаквана от научната общност в Европа, от младите учени, от научните институти, но също така и от бизнеса, който включва иновациите в своите бизнес планове и реално превръща целите на Зеления пакт и дигиталната трансформация в конкретни решения, продукция и конкурентноспособни мерки. Новата програма е изключително амбициозна в три основни направление. На първо място тя сама по себе си тя е иновативна като подход, инструменти и търсен ефект. Второ -  програмата е изключително гъвкава и достъпна за всички заинтересовани страни като същевременно е отворена за развитието на основните направления за зелената и дигитална трансформация. И не на последно място Програмата е в дълбока и ефективна синергия с общите политики на ЕС, но и с всички програми и финансови инструменти от многогодишната финансова рамка и механизма "Ново поколение" на ЕС."

Пандемията и социалноикономическите последици от нея показаха ключовата роля на науката при овладяването на глобални катастрофи. Според евродепутата Иво Христов бързото мобилизиране на средства в кратки срокове и синхронизираните усилия на научните екипи на европейско и международно ниво носят надежда за скорошно завръщане към нормалния начин на живот:

"Ключовата дума за успеха е солидарност. Солидарност в преодоляването на географските неравенства в научния капацитет между отделните държави членки. Солидарност чрез осигуряването на адекватно възнаграждение и възможности за професионално развитие на учените във всички страни от съюза. Солидарност с държави като България, чиито учени мигрират зад граница, чрез създаването на стимули за завръщането на висококвалифицирани лица. Впрочем кризата ни научи на децентрализация и работа от дистанция, което можем да приемем като градивен урок за бъдещето. Затварянето на пропастта между Източна и Западна Европа в областта на науката и иновациите ще бъде истинското мерило за успеха на новата програма "Хоризонт Европа."

Повече от половината граждани на ЕС смятат, че научните работници в Китай , САЩ и Япония имат по-големи успехи от научните работници в Европа по отношение на откритията. Програма Хоризонт може да промени това мнение  чрез насърчаване на съвместното създаване на програми за научни изследвания и иновации и чрез пряко включване на гражданите и гражданското общество в провеждането на научните изследвания и разработването на иновациите. Това ще бъде постигнато в рамките на програмата и чрез специални дейности, като същевременно се наблюдава приносът на гражданите и навлизането на научните изследвания и иновациите в обществото.
Вижте още

Да прогледам, Господи!

"Иисус му рече: "Прогледай! твоята вяра те спаси." (Лук. 18:42) Днешната неделя е поред четиринадесета след неделя подир Въздвижение . Евангелският разказ от днес ни разказва за един слепец – йерихонец, който имал такава силна вяра, че силно се извикал към минаващия Господ: " Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!" И знаете..

публикувано на 23.01.22 в 08:00
Отдел

Да надникнем в "Дневникът на един татко звероукротител"

Във "Време за книги", с препоръката на Регионална библиотека "Михалаки Георгиев" - Видин,  Валентина Вълчева представя книгата на  Калоян Явашев  "Дневникът на един татко звероукротител": Дойде моментът да си поговорим за нещата от живота, макар и описани в книга, но затова пък описани по начин, който ще ви накара да се влюбите и в..

публикувано на 21.01.22 в 17:10

Бабинден в Неговановци- преди и сега

Във Видинското село Неговановци всяка година отбелязват Бабинден, като обичаят е да се посетят родилките, които са станали майки през изминалата година. В селото през 2021 година има четири нови "мъжки" майки. Те са дарени с поздравителен адрес от читалищното настоятелство и с топло одеялце за бебенцата. При последната родилка за миналата година -..

публикувано на 21.01.22 в 16:05

Психолог: Прегръдката успокоява

Отбелязваме Международния ден на прегръдката . Идеята за празника се заражда в САЩ през 1986 година, а за негов инициатор се смята пастор Кевин Заборни. Денят на прегръдката се отбелязва в ред страни - Германия, Великобритания, Китай и др. Прегръдките са вълшебно лекарство. Този мил физически акт е 100 процента здравословен, споделят специалисти...

публикувано на 21.01.22 в 13:01

Бабинден по време на пандемия в Ново село

Вече втора година жените във видинското село Ново село не могат да се съберат и да направят онова хубаво веселие, с което отдаваха почит на медицинските работници, които се грижеха за здравето на малкото бременни в общината и на новородените деца.  И все пак да се върнем към днешния 21 януари, който честваме от години като Ден на родилната помощ..

публикувано на 21.01.22 в 11:00

Екстремните метеорологични явления и последиците от тях

Онлайн платформата "Климатека" публикува информация за най- екстремните метеорологични явления за 2021 година. Сред тях са мощният циклон "Филомена", който донесе обилни снеговалежи в Португалия и Испания. Мадрид отбеляза 50 - 60 см снежна покривка - нещо невиждано за последните 50 години; наводненията, които засегнаха страни в Западна и..

публикувано на 20.01.22 в 16:59

Мездренско училище ще изучава птиците

Младежки център- Враца обяви резултатите от конкурса "Създаваме заедно".  6 са одобрените идеи на млади хора от областта, които ще получат финансиране от 500 лева. Сред одобрените инициативи е тази на Професионалната гимназия "Алеко Константинов" в Мездра. Еко клуб "Зелена планета" ще работи по проект "Искам да науча за птиците в моя роден край и..

публикувано на 20.01.22 в 16:53
Подкасти от БНР