Преди 140 години Мездра е имала едва 86 жители

От 1878 г. мездренчани започват да се преселват в местността "Селището", като пръв тръгва кметът Данко Иванов. При първото преброяване на населението в Княжество България на 1 януари 1881 г. село Мездра има 86 жители. В тогавашния Врачански окръг то е едно от трите най-малки села. Въпреки че през 1887 г. е построен мост над река Искър, който свързва движението от София и Орхание (Ботевград) към Враца, селцето остава все така малко и през 1888 г. домакинствата са 17, а жителите 76.

Преломна за развитието на Мездра се оказва 1893 г., когато започва строителството на ж.п. линията София-Роман. В продължение на 4 години по това трасе се струпват стотици работници, които полагат релси, строят тунели, мостове и гари, ремонтират пътища. На 20 февруари 1897 г. новата ж.п. линия се пуска в действие с водосвет, извършен от митрополит Константин, в присъствието на специално пристигналите с влак от София княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза и гостуващия по това време в страната сръбски крал Александър, както и министър-председателя на България д-р Константин Стоилов. 

В края на 20-те години на ХХ век от старото селище остава само името, всичко друго е ново и носи отпечатъка на века. Официално Мездра все още е село, но не с плетенарките и оборите, а с нови къщи, общински и държавни учреждения. И докато през 1900 г. Мездра има 311 жители, през 1920 г. те вече са 1015. В архитектурно отношение селото добива постепенно вид на малък съвременен град. Благодарение на възпитаници на престижни германски учебни заведения западноевропейският стил се налага в Мездра и мездренските села. На 31 август 1950 г. с Указ 435 Мездра е обявена за град и започва бурното си развитие