ЕП с решения за по-добра профилактика и съвместно справяне с трансграничните заплахи за здравето

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Стефка Павлова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Две важни законодателни инициативи, които са част от новата европейска рамка за здравна сигурност, бяха приети през септември от евродепутатите. По този начин членовете на Европейския парламент заявиха своята готовност да преговарят с държавите членки по рамката на Европейския съюз /ЕС/ за профилактика и контрол на заболяванията и за съвместно справяне с трансграничните заплахи за здравето. 

Правомощията на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията да бъдат разширени, решиха евродепутатите. Те ще настояват държавите членки на ЕС да разработят национални планове за готовност и реакция и да предоставят навременни, съпоставими и висококачествени данни. Освен това искат да гарантират, че правомощията на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията ще бъдат разширени отвъд заразните болести, така че да обхванат и основни незаразни болести, като сърдечно-съдови и респираторни заболявания, рак, диабет или психични заболявания. Подкрепа получи и законодателното предложение за по-ефективно предотвратяване, по-добра готовност и по-бърза реакция на ЕС при бъдещи кризи и сериозни трансгранични заплахи за здравето. 

По този повод комисарят по здравеопазването Стела Кириакидис заяви, че с разширяването мандата на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията ще бъдем по-здрави и по-готови за отговор на кризи след края на пандемията. Тя изрази надежда до окончателно решение да се стигне още до края на годината, така че тези две предложения да бъдат претворени в дългосрочна защита на здравето на гражданите на ЕС. 

Българският евродепутат от групата на Европейската народна партия Радан Кънев коментира, че в дебата за европейската здравна политика основната тема е докъде се простират компетенциите на националната държава и откъде започват тези на ЕС:

"Днес ЕС е с най-високи нива на ваксинация, при най-добри цени и максимални гаранции за безопасност в световен мащаб. Но изчерпва ли това възможностите на Съюза да влияе на здравната политика? Моят отговор е категорично не. Нужно е много повече, защото принципът на субсидиарност допуска, но и изисква намеса тогава, когато отделна държава не се справя с кризата и застрашава живота и здравето на своите граждани,  а през отворените ни граници и на всички европейци. И аз ще дам конкретен пример, който дълбоко ме тревожи, който засяга моите близки, приятели и съседи. Второ правителство и трети парламент в България се провалят в организацията на ваксинационна кампания, в пресичането на антинаучната кампания, която ни доведе до около 25% ваксинирани при 70% средно за Съюза." 

Равният достъп до лечение трябва да е водещата идея в регламента за сериозните трансгранични заплахи за здравето, смята евродепутатът от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Иво Христов:

"Пандемията драматично подрони доверието между гражданите и държавите в сферата на здравето. Милиони европейци се тревожат дали здравето не е повод за ограничаване на права. Всички си задаваме въпроса къде свършва грижата за здравето и къде започва злоупотребата със страха, защото болестите са разход за социалните системи, но и доходоносен бизнес за корпорациите. Европейският здравен съюз е призван да въведе механизми за съгласуваност и солидарност в превенцията и управлението на кризи. Здравната солидарност предполага гражданите - бедни и богати, жители на коя да е страна от Съюза да могат да разчитат на удовлетворяващи грижи за здравето си. Категорично подкрепям равният достъп до лечение да е водещата идея в регламента за сериозните трансгранични заплахи за здравето. Новата нормалност не е тази на маските, локдауните и поредните дози ваксини. Това е новост, но не е нормалност. Новата нормалност трябва да се основава на прозрачна лекарствена политика и ценообразуване, на достоверната  научна информация, здравната грамотност, осъзнатата лична отговорност и солидарността." 

Разширяването на правомощията на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията отвъд заразните болести се посреща добре от видинчани.

"ЕС е много голяма общност и, ако всички се мобилизират около сериозна, професионално подготвена информационна кампания, хората биха чули, би се замислили и биха реагирали адекватно. Защото сега е толкова разнопосочна информацията и обществото ни е толкова разделено и съсредоточено само върху COVID-19, а голямата смъртност от сърдечни, онкологични и т.н., като че ли фокусът се измести само върху COVID-19... Големи мерки са нужни, всичко разчита на ЕС, нали затова сме в ЕС, с тази цел. Но засега сякаш куцат малко нещата. Но да се надяваме. Важно е да мислим позитивно и да се надяваме за по-хубави времена... Ние да полагаме повече грижи, защото ние не спазваме никакви мерки, не искаме и да се ваксинираме. Така че не ни е виновен ЕС, а ние сме си виновни... Разбира се, че трябва да вземат повече мерки. Нашето здравеопазване е нула, има нужда от промяна  и от подкрепа..."