Какви са изводите от предизборната кампания и зададени ли са вече следизборните посоки? Това попитахме Първан Симеонов, социолог от "Галъп интернешънъл".
"Първият извод е, че не бива да има три парламентарни избора на година, ако може, защото на третия път вече не е интересно. Затова кампания е вяла, освен че и партиите вече са свършили парите. Другият извод, който можем да направим, е че патосът трябва да се намали. Виждате, от цялото това крещене, което наблюдаваме от началото на протестите насам, та до ден днешен, затова стигнахме до този извод, че кампанията е вяла. От много крещене никой нищо не чува. Политиците трябва да спрат да си крещат, защото трябва обществото нещо да чува. Аз лично препоръчвам да извадим болестта COVID-19 от политиката. Не бива да се политизира това нещо, но се случи, доста се политизира".
Как намесването на пандемията в политиката ще повлияе на вота?
"Напълно възможно е да повлияе. Възможно е по-възрастните електорати да се уплашат от COVID-19, както е възможно някои от по-възрастните гласоподаватели да изпитат боязън от машинния вот. Това са фактите и от 11 юли, когато беше въведена машината, и от 4ти април, когато имаше сериозен COVID-19. Все пак надявам се всички вече виждат, въпреки ежедневното облъчване с истерия и COVID фундаментализъм, числата за ръстта се пречупиха засега. Разбира се, призовавам всички към ваксиниране, съвест и спазване на мерките. Това, че в медиите се прекалява с темата, не означава, че болестта не е сериозна. Това, което може да се очаква, е известна политизация от страна на дадени политически сили, които опонират на сегашния управленски статус. Ще се опитат да внушават още по-хаотична ситуация, за да свалят имиджа на своите опоненти, а и с надеждата по-малко хора да отидат да гласуват, защото тогава обикновено едни партии губят, а други печелят".
По-висока избирателна активност ли се очаква заради изборите 2 в 1?
"Избирането и на държавен глава е предпоставка за по-висока активност, защото това внася интерес към изборите. Ако продължим да се шегуваме, това спасява тези парламентарни избори, които вече не са интересни, случвайки се веднъж на три месеца, а пък президентските са веднъж на пет години, по-любопитни са. С горчива ирония го казвам, защото ако и този път политическите сили не съумеят да съставят правителство или не пожелаят, както струва ми се, че беше предния път, то аз не знам на каква активност биха се надявали на четвърти избори. Надявам се на нормална активност този път. Може да достигне по-предишните избори от април, когато гласуваха около 3 милиона и 400 хиляди души. Не бих се учудил да има пак толкова, защото това било означавало, че е изпълнено условието да няма балотаж. От днешна гледна точка се очаква нещо към 3 милиона и 200 хиляди, но може и да е по-ниско. След амплитудите от 4 април и 11 юли вече нищо не може да е изненада".
Изгубиха ли своето място в политическата битка дебатите, аргументите, отстъпвайки място на едно съревнование между компромати и нападки?
"Стигна се дотук, защото всеки говори на себе си. Така е по-лесно. Живеем във време, когато социалните медии са основната медия. Техният принцип на тези медии са да дава привидно пълното разнообразие до света и всеобщ достъп до всичко, което можем да се сетим.Така си говорим с балон от наши хора, обграждаме се с хора, които ни харесват. Едно време наистина имаше дебати, сега няма, защото всеки има свои включвания във Фейсбук, говори само на своите хора, събира лайкове, няма пресичане на гледните точки. Всеки говори на себе си. Когато говориш на себе си, е лесно да кажеш каквото искаш. Можеш да обиждаш, викаш, псуваш, хвърляш кал. Това е много лесно, ако обектът не е близо до теб. Социалните медии дават идеалната възможност. Така ще живеем вече, това е новото нормално. В България трябва да намалим малко патоса. От този превисок патос не можахме да съставим правителство. Бива, бива патос, бива революция, но напънала се планината, та родила мишка. Затова за трети път сме на поправителен".
Зададени ли са вече следизборните посоки?
"Този път може да се окаже още по-трудно да се състави правителство. Разделителните линии са поизтриха. Мандатът на народа не е толкова ясен. На 4 април горе-долу беше ясно кой печели, но кой може да състави правителство. На 11 юли беше още по-ясно. Сега не знам дали ще е толкова ясен мандатът. Както и да го гледаме, тези ясни потоци - кой за промяна и протест, кой опонент на всичко това, вече не са толкова ясни. Ако има причина да съм оптимист, тя е българският народ. Струва ми се, че той няма да изтрае този път да няма правителство".
Ще има ли балотаж на президентските избори?
"Вчера подчертах в друго участие, че се очертава такъв, но нищо повече, не можем да правим прогнози. Не го твърдя, по-скоро намеквам. Възможно е да има балотаж. Ако ме бяхте питали преди 14 дни, щях да кажа, че няма да има. От днешна гледна точка - по-скоро ще има. Ако не греша, всички президентски избори в България са се решавали с балотаж. Донякъде може да се окаже, че ситуацията с COVID прави балотаж. Просто едни хора няма да излязат да гласуват, това ще намали активността. Ситуацията със сертификатите може би пряко се намесва в президентската борба, а това се оказва решаващо за структурата на вота. Нямаме все още новите данни, скоро ще излязат в ефира на БНР. Може да се окаже, че COVID-19 е един от играчите на политическия терен. С извинение, защото говорим за много неприятна болест".
Екипът на радио Видин гостува в село Септемврийци, община Димово. В България има още едно село с това име и то се намира в община Вълчедръм. В миналото селото е носило името Толовица и е било част от община Лом, но по време на социализма се преименува в Септемврийци, поради факта, че от селото има участници в Септемврийското въстание през 1923 и..
Българска платформа към Европейско женско лоби отправи призив към политиците за подкрепа на равенството между половете. В отворено писмо до настоящото редовно правителство обръщат внимание на факта, че в състава на 105-ия кабинет има само една жена. Правят аналогия с периода 1947-1949 година, когато в управлението на страната има 23-ма..
Според изследване на "Тренд" 73% от българите не спестяват, 90% не инвестират, а 84% разчитат единствено на доходите си от заплата и пенсия. Сънародниците ни не са големи оптимисти за тази година, като повечето от тях очакват стандартът им на живот да остане същия като миналата година. Това означава, че българите до голяма степен не..
Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели ? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска. На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва..
Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките. След..
Село Флорентин е едно от петте населени места в община Ново село. Разположено е на брега на река Дунав. Хората тук се занимават с риболов, селско стопанство, лозарство и винопроизводство. Местните говорят на влашки език. Съхраняват влашки обичаи и традиции в песенния и танцов фолклор. Материалното културно наследство е най-вече в красивите и..
Присъединяването на България към Еврозоната е ключов приоритет на новото редовно правителство, по който се работи усилено и в тясна координация с партньорите от Европейската комисия. Това е потвърдил министър-председателят Росен Желязков на среща с българския еврокомисар Екатерина Захариева. От думите на премиера, става ясно, че България ще..