Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сибила Гочева - учител по призвание

Сибила Гочева, преподавател по български език и литература във Видин
Снимка: личен архив
"В ръцете на учителите  са всички деца, бъдещето на една страна, на човечеството. И учителят има прекрасната възможност да въздейства, дори  манипулира. И ако го превърнем в ограничен, озлобен , негативен човек, той как ще въздейства на нашите деца? Ето защо трябва да ценим и уважаваме учителите заради самите нас и защото правим един залог в бъдещето на нашите деца и на обществото ни. Аз се гордея, че съм била  учител." - думите са на учителят Сибила Гочева, която е във фокуса на днешното издание на "Калейдоскоп".

Сибила Гочева, преподавател по български език и литератураТя е родена в град Видин. Семейството ѝ не живее постоянно във Видин, пътува с родителите си  и живее в много градчета на България. Основното си образование получава в училище "Климент Охридски" във Видин. В 7. клас решава да бъде по-самостоятелна и да се измъкне от опекунството и грижите на родителите си и най-вече от силното влияние  на баща си. Затова много далновидно кандидатства в далечния Ловеч, в  немската езикова гимназия. Приета е и така следващите четири години от нейния живот са свързани с това невероятно училище, което я оформя като личност. Преподавателят по български  език и литература Ангел Найденов е този, който вдъхновява учениците си и ги кара да обикнат литературата. За него Сибила Гочева казва: "Ако аз съм литератор по професия и по призвание това се дължи на моя учител Ангел Найденов, той ме е направил такава каквато съм."
Сибила Гочева, преподавател по български език и литератураЗавършва гимназията с отличен успех. Подготовката ѝ за кандидатстване е много добра и тя е приета  в  СУ "Св. Климент Охридски" в единствената специалност, която е отбелязала при кандидатстването си - българска филология.  Втората ѝ специалност е немска филология. С отличен успех завършва и висшето си образование.  Разпределят я във Видин. Места за учители в града няма, първото ѝ работно място като учител по български език и литература е в  СПТУ по селско стопанство в град Дунавци. Спомените ѝ за тези години и за учениците в този техникум  са прекрасни. По-късно се премества като учител по български език и литература в СОУ "Св. Св. Кирил и Методий".  И така до 1977 година, когато се прехвърля  в английската езикова гимназия във Видин. Следват 17 години работа  като  експерт по български език и литература в РИО - Видин.
След пенсионирането си не спира да работи, със семейството си се мести в София и тук преподава немски език.  През 2003 година издава книгата с есета "Писма от Сан Диего". Има и  публикации на разкази в сборници и в електронни издания, но по-голяма част от тях не са публикувани. Семейна е, с две дъщери, и трима внуци.

ДЕТСТВОТО

"Детството е много важно нещо, то формира човека в голяма степен. Аз съм родена във Видин, но всъщност идвам от много места. Семейството ми е живяло и се е местило в много градчета на България... и в тоя смисъл моето детство е номадско... Споменът за детството ми е свързан с гари, с влакове. Нямам спомени за волно детство, но много обичах родителите си. Мама беше прекрасно слънчево същество. Тя обичаше да пее, да разказва приказки, обичаше да танцува, да говори, някак пръскаше светлина около себе си. Баща ми - обратното, един тежък, консервативен характер, огромен ерудит със силно чувство да покровителства семейството, чувство за отговорност, за чест, достойнство. Консервативни ценности, които се опита да предаде и на мен... Оформил ме е като характер. За мен той е най-важният човек в живота ми. Чувствах се щастлива, но и ограничена. Заради властния характер на моя баща се чувствах свръхконтролирана. Много често имах желание да избягам от тоя уютен и защитен свят."

Сибила Гочева, преподавател по български език и литератураНЕМСКАТА ГИМНАЗИЯ В ЛОВЕЧ
"За мен това беше училище, което е било съвършено различно от другите гимназии и което много нещо ми е дало. Това училище в Ловеч го наричат Бастилията. То така е мислено като протестантски Американски колеж - да е недостъпно. Оградено е със стени и желязна ограда... Ние много малко излизахме от нашата гимназия, тъй като имаше строг пропускателен режим... Ние всички се познавахме и си имахме едно наше общество, изградено на принципа на конкуренцията и всеки трябваше да се бори да заеме своето място... А имаше много възможности... Имаше самоуправление, фестивали, прегледи и много кръжоци. Аз участвах в литературно - творчески кръжок... Съставите не се ръководиха от учителите, те ни поканваха в тези състави и ние сами се организирахме... Беше прекрасно... Това беше нашето семейство - учителите и нашите съгимназисти... Ако аз съм литератор по професия и по призвание. Tова се дължи на моя учител Ангел Найденов, той ме е направил такава каквато съм. Беше великолепен човек, беше бохем, не си водеше по правилата уроците, но говореше с такова вдъхновение!  Толкова неочаквани неща откривахме в литературата чрез него, така ни поощряваше да търсим, че ние безкрайно много го обичахме.  Владо Даверов направи филм за него, защото oчевидно и него го е създал като писател Ангел Найденов.  Такива срещи с учители понякога са определящи за цял живот. Поне при мен е било така."

Сибила Гочева, преподавател по български език и литература
БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ
"Вече не е затворена система, то е част от европейското, световното  образование. Днешните млади  хора като завършат училище, пътуват по света, има я т.нар. акредитация на дипломите, тоест трябва да се признават тези дипломи и да учи  там след средно образование и след висше да работи. Това означава, че европейското образование трябва да се гради на едни и същи принципи. И това изисква развитие по посока уеднаквяване. У нас това трудно става, при голямо недоверие и съмнение. Това по принцип е особеност на нашето общество. То дълго  се колебае да приеме каквото и да е нова идея... Първото срещу, което се борехме това бяха матурите... Какво според мен не достига в съвременното ни образование? Това, че има недостиг. Tова са резултатите от ПИСА. Eдно световно проучване показва резултатите  от образованието на младите хора като подготвеност  за живота и как могат да се справят в определени житейски ситуации. Ние се проваляме, защото това, което учим няма практическа насоченост. При нас образованието е все още много теоретично... Трябва да се промени мисленето..."

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Северозападни приключения със "Северозападни разкази"

Северозападна България е място, в което дори възрастните трудно се справят понякога. Всъщност често, а някои така и не успяват. Труден терен, тежки условия, страховити обитатели… А сега си представете какво е да си дете в това безмилостно място! През 90-те, за да е по-забавно! Да се налага тогава и там, в най-бедното време, на най-бедното място, да..

публикувано на 21.03.25 в 16:55

Резбата върху кост- красота и изящество

Пенчо Костов е майстор резбар и е член на Северозападната задруга на майсторите на стари занаяти-Враца. Живее в София, но произхода му е от белоградчишко. Баща му е от село Вещица, а майка му- от Салаш. Той прави резбите и миниатюрите си върху рога от елен и сръндак. Експонатите, изработени от кост и рог от Пенчо Костов представляват ловни сцени и..

публикувано на 21.03.25 в 16:50

Гомотарските гъски Видо, Кула и Гъмза, кучето Гошко и петелът Джизъса

На брега на Дунав, до село Гомотарци, семейството на Ивайло и Деси Пенчеви се радват на прекрасна природа и феноменална гледка към невероятната и величествена река. Обикновено човек, за да не е самотен, си взема домашен любимец. И Деси и Иво имат, и то не един. И освен кучето Гошо, останалите любимци  са малко по-различни от стандартните-..

публикувано на 21.03.25 в 15:40

Село Шипот- паметници на партизани, тишина и безлюдни къщи

Обезлюдяването на обширни райони е един от най-тежките проблеми на България. Факт е, че именно той се превръща в катализатор на миграция както към големите градове, така и към страните от Европа. Днес отново търсим мнения за причините, породили обезлюдяването на Северозапада и даваме конкретен отговор с пример на едно село от този регион.  В..

обновено на 21.03.25 в 15:15

Социални работници в Кула: Работим на терен, опитваме се да сме в помощ на хората

В Дирекция "Социално подпомагане"  - Кула избраха "Социален работник на годината" и така  отбелязаха професионалния си празник - Световния ден на социалния работник, който честваме през третия вторник на март.  Служителите от дирекцията отличиха Биляна Данкова , началник отдел „Социална закрила“. Признанието носи и още по-голяма отговорност, каза..

публикувано на 21.03.25 в 15:01

Отбелязваме Световния ден на хората със синдром на Даун

На 21 март отбелязваме Световния ден на хората със синдром на Даун . Датата не е избрана случайно, тъй като Синдромът на Даун се причинява от тризомия на 21вата хромозома, тоест наличие на три копия на тази хромозома, вместо на две. Хората с този синдром често са наричани "слънчеви“ , заради обичливия нрав. С какво се характеризира това..

публикувано на 21.03.25 в 13:27

Отбелязваме Световния ден на кукления театър

В Световния ден на кукления театър  си говорим за това прекрасно изкуство, което пренася зрителя в свят на магия и въображение. С всяко движение на куклите и всяка реплика на актьора оживяват героите, които разказват истории, пълни с вълшебство и емоция. Този театър не се нуждае от огромни декори или сложни технологии, а от умението да..

публикувано на 21.03.25 в 10:06