Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Чистата почва е в основата на здравото човечество

Снимка: Радио Видин


Само преди дни почвоведската общност отбеляза Световния ден на почвите. Денят се отбелязва по инициатива на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) и Международния съюз по почвознание, за да се подчертае значението на почвата като важен компонент на природната система и жизненоважен елемент за благосъстоянието на хората. 

Несъмнено почвите играят огромна роля в живота и изхранването на човечеството, в същото време от дейността на хората до голяма степен зависи състояноето им. За значението на почвите, за заплахите и предизвикателствата, в "Земята, която ни храни" говорим с проф. Ирена Атанасова, директор на Института по почвознание "Никола Пушкаров":

"...Наистина, почвите са един ограничен, незаменим и най-важното, че е невъзстановим природен ресурс, практически невъзобновим. Не може почва да се създаде бързо и по този начин да се решат проблеми като продоволствената сигурност и други, които са наболели в условията на климатични промени. Един сантиметър почва се създава за повече от 500 до 1000 години, за да стане всъщност почвата плодородна. Почвата има изключително голяма роля за подържане на биогеохимичните цикли, за цикъла на водите, на хранителните елементи в природата, тя затваря този цикъл. Почвата съдържа органично вещество, което е всъщност втория по големина резервоар след хидросферата, въглерода в моретата и океаните. Но за съжаление, последните тенденции по света и на европейско ниво са, че почвеният органичен въглерод намалява. А деградацията на почвите е повсеместна. 65 до 85 % от почвите в Европа са засегнати до една или друга степен от деградационни проблеми..." 

У нас до 85 % от площите са засегнати от водна ерозия, около 30 % от тях са засегнати и от ветрова. 8 са основните заплахи за почвите, отбелязани и в Закона за опазването им- почвена ерозия, намаляване на почвеното органично вещество, уплътняването и вкисляването на почвите, замърсяване, засоляване, запечатване и свлачища. Тези заплахи са в резултат на климатичните промени, но и на човешка намеса и неустойчиви земеделски практики, коментира проф. Ирена Атанасова:

"Всъщност това е първостепенният фактор на деградацията, неустойчивите земеделски практики, антропогенните въздействия, монокултурно отглеждане, прекомерна обработка на почвата, която води до окисление на почвеното органично вещество и съответно до намаляването му. Практики на вкисляване на почвата, на замърсяване на почвата с тежки метали, засоляването на почвата, по-скоро алкализацията. Вкисляването и алкализацията на почвата водят до мобилизаране на почвения органичен въглерод. Разрушаване на органофлуидните комплекси в почвата, които всъщност държат този въглерод в стабилна форма и това води до отмиване, до мобилизаране на въглерода и обедняване съответно на почвата. Установено е на европейско ниво всъщност, че около 60 % от европейските почви вече имат под 2 % органичен въглерод..." 

Почвите имат изключително голяма роля за живота на земята, те са и в центъра на зелената сделка и на двете стратегии- от фермата до трапезата и стратегията за биоразнообразието, приети от ЕК. Становището на учени от Институт "Пушкаров" е потърсено във връзка с новата тематична стратегия за почвите, представена от Еврокомисията наскоро. В стратегията са включени мерки, които да намалят вредното въздействие и да стопират процеса на унищожаването на почвите, доколкото е възможно, посочи проф. Ирена Атанасова:

"Мерките за това са устойчиви агроекологични практики. В зависимост от това върху каква заплаха сме се фокусирали и какви почвени фунции трябва да бъдат подобрени, мерките са различни. При замърсяването са едни, при вкисляването-варуване. При замърсяване на почвата с тежки метали, също трябва да се нулира почвената реакция... Нов модерен метод е добавяне на биовъглен, който подобрява почвените физикохимични свойства, почвената аерация, въздушно-топлинния режим на почвата, биовъглена също така спомага за секвестиране, за отчуждаване на въглерода от атмосферата в почвата. По отношение на агроеколочните практики също така много се препоръчват дивесифициране на културите, правилна ротация на културите... България е приела национални стандарти за опазване на земята в добро земеделско и екологично състояние и земеделските стопани трябва да спазват така нареченето "кръстасоно съответствие", за да получават субсидии. Бих обърнала внимание на Стандарт номер 6 - "опазване на почвеното органично вещество"... Земеделието е приоритет за Европа, за следващата обща селскостопанска политика са предвидени около 400 млрд. евро, за България мисля, че субсидията е около 8 млрд. евро. Така че, Европа гледа много сериозно на всичките тези агроекологични практики, водещи до устойчиво земеделие, до опазване на околната среда. Планът за опазване на водите, въздуха и почвите от токсични вещества, е основен за "Зелената сделка". Заедно със стратегията за биоразнобразие и стратегията "От фермата до трапезата", този план е наистина много много важен..."

Около 50 % от територията на Европа са земеделски земи, затова и земеделието трябва да бъде сред европейските приоритети. Зелено торене, добавяне на органични компости, торене с оборски тор, капково напояване- това са все земеделски практики, които подобряват състоянието на почвите. Още много условия са включени в Зелената сделка и в двете водещи земеделски стратегии- "От фермата до трапезата" и    Стратегията за биоразнообразие. 

"Трябва да запазим почвата и земята, няма време за губене", категорична е проф. Ирена Атанасова. 

До голяма степен за опазването на почвите способстват и полезащитните пояси. На тях основно се дължи и плодородието в Добруджа. Какво точно представляват и какво е предназначението на полезащитните пояси, обяснява Пламен Генов-директор на Областна дирекция "Земеделие" във Видин. 

"Ветрозащитните пояси са предназначени за предпазване от почвена ерозия. Целта им е да намалят вятъра в приземния слой. Могат да бъдат горски пояси от дървета и храсти и изкуствени ветрови огради от метал, дърво и синтетични мрежи, каквито се поставят най-вече около пътната мрежа и предпазват от снегонавяване. Във видинска област са правени ивиците около Дунав, всички знаем тополите, които бяха около Дунав. Те имат и друга роля- отводняват. Такива пояси имаше около каналите, пътищата. Необходими са в същото време за района на Златорожието, където и почвите са по-леки, и ветровата ерозия е по-голяма. В същото време, такива би могло да се направят и в района на Черно поле, Бяло поле, където е открит терен и площите са големи. За сега има около каналите все още, части около Дунав има, около речните корита, но като цяло да предпазват земеделските площи мисля че сега няма..." 

Всъщност, основният ефект от полезащитните пояси е защита от вятъра, оттам задържане на снега, намаляване на ветровата ерозия на почвата (отнасянето й), намаляване на изпарението на влага от почвата, както и намаляване на снегонавяванията по пътищата. Някога са създавани, като е мислено точно в тази посока, а сега си живеем, без да се замисляме вероятно, че с нашите действия или бездействие си вредим сами.   

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Платформа подкрепя малките семейни производители

Нова платформа дава възможност на малките и средни производители в България да покажат своите продукти и да се свържат директно с хора, които ценят истинската и качествена храна. Идеята е на трима приятели- Ива Христова, Владимир Лалов и програмиста Радослав Илиев.   Ива Христова е от Враца, а Владимир Лалов от Кнежа. И двамата са работили..

публикувано на 09.01.25 в 16:12

Как непълнолетни ще преминават границата след членството в Шенген?

След пълноправното членство на България в Шенген настъпиха значителни промени в контрола на границите и свободното движение на гражданите. В този контекст, много юристи алармират, че има сериозна опасност да се увеличи броят на непълнолетни деца, неправомерно изведени извън територията на страната ни. Декларациите със съгласие на родителите,..

публикувано на 09.01.25 в 15:59

В "Музикална зона" на 09 януари 2025 слушаме инструментални концерти на барокови композитори

Инструменталните концерти се появяват в епохата на барока и стават характерни за нея. Бароковите композитори са първите, установили структурата на инструменталния концерт. Утвърдените закономерности от този период стават основа за развитието на следващите направления. Насладете се на концертите за  тромпет, обой, флейта, цигулка, виолончело, арфа  и..

публикувано на 09.01.25 в 09:00

Виктория и Георги са най-предпочитаните имена за 2024 година

Днес на фокус поставяме най-предпочитаните имена в България за 2024 година. Националният статистически институт за поредна година нарежда на първо място при момичетата името Виктория, а при момчетата - Георги. Родените момиченца, които носят това име за миналата година са 538, а момчетата Георги са 782. При момичетата на второ място е Мария, а..

публикувано на 08.01.25 в 17:20

Ритуали от миналото остават живи и до днес във видинското село Неговановци

В народния календар 8 януари е отбелязан като Бабинден - празник, посветен на жените, които в миналото помагали при раждането на дете. Постепенно те били заменени от лекари и акушерки, под чиито грижи и до днес новородените поемат първата си глътка въздух. Макар че бабуването е останало назад в миналото, ритуалите, които се изпълнявали при..

публикувано на 08.01.25 в 15:07

"Капачки за бъдеще" събират на нови места във Видин

Премахнати са металните сърца за събиране на пластмасови капачки до Младежкия дом и до съботния пазар във Видин . Това сигнализираха видинчани в първите дни на новата година и обясниха, че са затрудени да предават събираните от тях капачки на други, по-отдалечени пунктове.  Лили Илиева е на пенсионна възраст. Събира "Капачки за бъдеще" от..

публикувано на 08.01.25 в 14:00

Симфониета-Враца излиза на една сцена с Найджъл Кенеди

Симфониета-Враца ще съпровожда емблематичния британски цигулар Найджъл Кенеди в предстоящите му концерти в България. В програмата е включен авторски концерт на виртуозния цигулар и композитор, който е най-новото му и мащабно произведение. Вдъхновен е от Бетовен. Пренася духа на великия композитор в съвремието, без да губи неговата оптимистична..

публикувано на 08.01.25 в 13:00