Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изпращаме най-бурната политическа година в новата ни история ОБЗОР

Снимка: БГНЕС

Изпращаме една от най-бурните политически години в най-новата ни история. Гласувахме на три поредни избора за парламент и един за президент. Станахме свидетели на четири Народни събрания и на редовно правителство едва в края на годината. Какви бяха очакванията на хората от Северозапада, какво ни обещаваха политиците през изтичащите 12 месеца, защо не се разбраха партиите на промяната, дойде ли краят на политическата криза? Припомнихме в "Посоките на делника".

"Трябва да има държавници, да разбират от тази работа... От депутатите зависи нашият живот тук... Всичко трябва да се подмени. Една градина, когато я чистиш от плевел, всичко махаш и засаждаш ново...", обобщиха в началото на годината очакванията си от политиците в навечерието на първите за тази година парламентарни избори видинчани.

След протестите миналата година, управлявалата 12 години държавата партия ГЕРБ опита да заслужи доверието на избирателите във Видин с промени в местното ръководство. Дългогодишният депутат и областен лидер на партията на Бойко Борисов Владимир Тошев бе сменен от Александър Матеев:

"Един от най-важните ни приоритети и да отворим листите на ПП ГЕРБ за гражданите."

Преди първите парламентарни избори тази година основен опонент на ГЕРБ се очакваше да е БСП.

"БСП беше гласът на протеста в пленарна зала. Ние заявихме, че този парламент е изчерпан и не може да доведе до нищо по-добро оттук насетне", каза водачът на листата на левицата във Видин Филип Попов.

Изненадващо ГЕРБ-СДС във Видин определи водач на партийната й листа да бъде Росица Кирова. Бизнесдамата организира преди няколко години протестите срещу правителството на Бойко Борисов с искания за изграждане на скоростен път до Ботевград, тя бе учредител на партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" и председател на гражданско сдружение "Единни за промяна", с покрепата на което участва в кметските избори срещу кандидата на ГЕРБ, тогава Огнян Ценков:

"Листата на ГЕРБ във Видин за тези избори ще бъде листата с най-голям процент гражданско участие, което означава, че са ни чули, разбрали са, че искаме нещо по-различно от това, което ни се предлагаше до момента, дадена ни е възможност мажоритарно, всеки със своята личност, със своята дейност, с това, което е направил, да бъде припознат от гражданите, а каузата е Видин."

Изборите за 45-о Народно събрание на 4 април в крайна сметка бяха спечелени от ГЕРБ-СДС, които получиха близо 26% от гласовете, на второ място обаче изненадващо или не се нареди партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" със 17,4%.

"Традиционните партии претърпяха загуби. Големият въпрос е сега накъде, тъй като протестният вот все още не е ясно какво предлага насреща, за да се осъществи тази промяна. Самото съставяне на правителство ще бъде изключително сложно и почти невъзможно", прогнозира в студиото на Радио Видин политологът Любен Добрев.

Бързо стана ясно, че този парламент няма да просъществува дълго. В крайна сметка 45-ото Народно събрание бе най-краткото обикновено народно събрание в българската история, заседава само 9 пъти и бе разпуснато след като ГЕРБ, ИТН и БСП върнаха проучвателните мандати за съставяне на правителство.

"За мен Народното събрание е мястото, където трябва да се решават проблемите на хората, а колегите и от ляво, и от дясно превърнаха това Народно събрание във фабрика за демагогия и популизъм", коментира Александър Матеев, тогава депутат от Видин.

"Ще запомним това Народно събрание, защото в най-новата ни история това е първото Народно събрание, което не можа да излъчи правителство и за първи път ще имаме бързи предсрочни избори. Имаме основание да кажем, че това е някакъв вид историческо събитие за нашата демокрация. Ако промените в Изборния кодекс, които бяха приети от това Народно събрание, се наложат, то ще остане и с това постижение", анализира работата на 45-ия парламент политологът Светослав Малинов работата на 45-ото Народно събрание.

"Това бе опит за начало на промяна в страната. Тази промяна ще тече дълго и бавно, с приливи и отливи, но виждаме, че приключва със сигурност един 12-годишен период в историята на България", добави социологът Кънчо Стойчев.

Президентът Румен Радев разпусна Народното събрание на 12 май, насрочи предсрочни парламентарни избори на 11 юли и назначи служебно правителство с премиер Стефан Янев.

Така в средата на лятото отново се проведоха парламентарни избори- първите предсрочни тази година. Все по-голяма популярност набираше партията на Слави Трифонов "Има такъв народ", която изглеждаше в очите на избирателите като единствената силна алтернатива на ГЕРБ. Водач на листата във Видин бе юристът Иво Атанасов, който по-късно бе предложен и за министър на правосъдието:

"Обединява ни идеята за промяна. Във всяка една сфера в страната излизат безобразията, които са вършени по времето на управлението на Борисов. Целта ни е тези неща да се променят и България да бъде една достойна, нормална държава, политиката да е обърната към гражданите."

Именно "Има такъв народ" спечели макар и с малка преднина изборите през юли. Партията на Слави Трифонов получи 24,08% от гласовете и още на следващия ден предложи правителство с кандидат-премиер Николай Василев.

"Въпросът за първото място е по-скоро имиджов. Друг е въпросът доколко политически коректно беше да излязат и да кажат "това е правителството- гласувайте го, никакви преговори няма да има". Това е много далеч от политическата коректност, политиката е изкуство на компромиса. Тръгваш с рогата напред още в самото начало, а очакваш да те подкрепят за всяко нещо...", анализира политологът Любен Добрев.

Малко по-късно от "Има такъв народ" предложиха нов състав на правителство- с премиер Пламен Николов, но така и не успяха да се договорят за подкрепа с другите партии на протеста. Така животът на 46-ото Народно събрание също се оказа твърде кратък. След като и трите проучвателни мандата за съставяне на правителство се провалиха, президентът Румен Радев подписа указ, чрез който разпусна 46-ото Народно събрание на 16 септември, с което се създаде прецедент в историята на България - за трети път се разпуска парламент и се правят парламентарни избори, и за втори път в рамките на година се назначава служебно правителство.

"Живеем в резултата от протестите, които се случиха миналата година и това, което се случи, е, че тези протести допуснаха една грешка- че в своята пропаганда те очертаха в България една драматична, непоносима ситуация. Видя се сега, когато този протест се материализира в парламента, че това не е точно така. Ако българите искаха драматична, драстична промяна, партиите на протеста нямаше да имат време и възможност да се карат, а щяха да се возят на вълната на хорското опиянение от промяната, но нищо такова не се случи. Протестът удари на камък в момента, когато реши да намери от някъде "чистите хора", обясни политологът Първан Симеонов.

"В 46-ото събрание стана ясно, че партиите на протеста не просто не могат да формират мнозинство, но не могат да се понасят. Тази непоносимост изби дори в чисто битови краски и размери", добави политологът доц. Стойчо Стойчев.

Третите поредни парламентарни избори тази година се състояха на 14 ноември, те бяха съпроводени и с избори за президент на републиката, спечелени убедително на втори тур от Румен Радев. Победител в парламентарните избори пък бе новата формация - "Продължаваме промяната", водена от служебните министри Кирил Петков и Асен Василев, която отне голяма част от избирателите на "партиите на промяната", които в предишните два парламента така и не успяха да съставят правителство.

Във Видин обаче парламентарните избори отново бяха спечелени от ГЕРБ-СДС, а депутат за трети пореден път тази година стана Росица Кирова:

"Очаквам от 47-ото Народно събрание да има повече диалог, очаквам от участниците в 47-ото Народно събрание да не се съсредоточат в пазарене за длъжности, за постове. Да можем да разговаряме и да решим проблемите на хората. Да решим проблема с липсата на довършени процедури за пътя Видин-Ботевград, да се погрижим електроенергията за бита да остане на ниски цени, но да не съсипваме българския бизнес. Очаквам да се погрижим за интересите на най-уязвимите и слаби групи в България и за интересите на всички онези, които искат да работят и да плащат данъци тук."

"Целта ни не е да се подменят едни хора с други, а разбиване на модела Борисов-Пеевски-Доган-Гешев. Без кардинална реформа във всички сфери на обществото, нещата са безсмислени. Северозападът е приоритет за мен", каза народния представител от "Има такъв народ" Иво Атанасов.

Народен представител от БСП от Монтана в 47-ото Народно събрание стана Ирена Анастасова:

"Убедена съм, че ако в Северозападни регион не се предприемат много спешно мерки, поне 1/3 от територията на региона след 2-3 години ще е напълно обезлюдена."

"Избирателите казаха едно и също по три различни начина, в три различни конфигурации и разпределение на гласовете. Те казват, че искат ГЕРБ и ДПС да излязат в опозиция и казват на всички останали партии да направят коалиция", анализира политологът Светослав Малинов.

Този път Народното събрание се вслуша в вота на избирателите и излъчи правителство- коалиционно, съставено от представители на политическите формации Продължаваме промяната, БСП, ИТН и ДБ с премиер Кирил Петков.

"Виждаме, че има голям хъс за управление- къде младежки ентусиазъм, къде жажда за власт у по-старите представители, особено тези на БСП... Трябва да очакваме онова, което те ни обещават, т.е. въпреки че знаем, че тяхната програма е прекалено амбициозна, трябва да очакваме това, което са ни обещали, защото, ако не го очакваме, те ще имат абсолютната свобода да правят каквото си пожелаят. Ако ние сега снижим тези очаквания, няма да можем да очакваме кой знае какво", коментира политологът Марая Цветкова.

Така след близо 8 месеца без редовно правителство и три поредни парламентарни избори през тази година, Народното събрание одобри Министерски съвет, съставен от четири политически сили. Колко ще издържи тази коалиция, ще успее ли новото правителство да се справи с неотложните проблеми на страната и ще заслужи ли доверието на българските граждани? Предстои да разберем през 2022 година.

Повече- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Тома Ушев: Предстои преустройство на политическия модел

Преговорите за редовен кабинет продължават на фона на начертани червени линии и намерения за санитарен кордон.  Ще намерят ли партиите формула за управлението?  Кои са възможните партньори и невъзможните компромиси?  Политическото бъдеще на страната дискутираме с политическия анализатор Тома Ушев , автор в дясната платформа "Консерваторъ". Радио..

публикувано на 14.11.24 в 10:00

Ще бъде ли спряно решението за повишение на минималната работна заплата?

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесоха жалба във Върховния административен съд с искане за отмяна на постановлението на Министерския съвет за повишение на минималната работна заплата на 1077 лева от 1 януари. В жалбата работодателите настояват за отмяна на постановлението, с което бе прието повишаването, като..

публикувано на 13.11.24 в 10:45
Яница Петкова

Яница Петкова: Отново надделяват партийните, а не обществените, интереси

Депутатите от новоизбрания 51-ви парламент положиха клетва. По-трудната задача обаче е да сформират управляващо мнозинство. Ще се намери ли консенсус в парламента или резултатите от изборите вече предопределиха краткия му живот? Непреодолими ли са разделителните линии и докога политиците ще ни предлагат още от същото? Какви са изводите от първия..

публикувано на 12.11.24 в 13:59

Подходящо ли е по-късно начало на учебния ден за по-малките ученици?

Учениците от първи до четвърти клас да започват по-късно училище, предлагат родители. Със започването на учебните часове в 9:00 часа, а не в 7:30 или 8:00 ч.,  учениците ще могат да са по-ефективни в усвояването на знанията и да се представят по най-добрия начин, посочват от Асоциация "Родители". Като пречка за по-късното започване на учебния..

публикувано на 11.11.24 в 11:00
Първан Симеонов

Първан Симеонов: България е изправена пред своеобразен граждански конфликт

Политическото напрежение в навечерието на свикването на 51-вото Народно събрание продължава да расте.  Постоянните нови условия отдалечават партиите от преговори за кабинет.  Ще излъчи ли генерална промяна на политическата сцена предсрочният вот или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Компромис или избори през пролетта?..

публикувано на 07.11.24 в 10:00

Ще бъде ли върнат 20% ДДС за хлебари и ресторантьори?

Проектобюджетът на страната за 2025 година ще е с 3% дефицит. Това заяви служебният министър на финансите Людмила Петкова след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено преди дни. По думите ѝ внасянето на проектобюджета ще бъде забавено и той ще бъде предложен на следващия 51-ви парламент. Става ясно, че в проекта..

публикувано на 06.11.24 в 10:45

Северозападът за 10 години - от "Червена крепост" до "Бастион на ДПС"

За редовно купуване на гласове, контролиран вот и изборни манипулации в България се твърди не от вчера. След последните предсрочни парламентарни избори обаче проблемът изглежда се задълбочи. Редица политически формации поискаха касиране на изборите, президентът Румен Радев също критикува начина, по който бяха проведени. Северозападът често е сочен от..

публикувано на 05.11.24 в 12:47