Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Земеделието- преди, сега и след години

Снимка: Колаж Радио ВИДИН



Как се развива земеделието у нас по отношение на стопанства, заетост и производителност? Каква е ролята на финансирането на сектора и трябва ли да има тавани на субсидиите? Какъв е сценарият, по който се развива българското земеделие и кои са предизвикателствата пред сектора?  Ще може ли родното земеделие да отговори на зелените изисквания  и какъв ще е ефектът от позеленяването?

В "Земята, която ни храни" търсим отговорите на тези въпроси с доц. д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика. Той е ръководител на проекта "Предизвикателства пред българското земеделие и селските райони за прилагането на новата Обща селскостопанска политика". Идеята е да се изследват очакваните промени в селското стопанство на България през годините на прехода.

"Няма как и земеделието също се развива, то е част от икономиката. България, като част от Европейския съюз е част и от общия европейски пазар, който има правила, изисквания, условия, с които всички ние се съобразяваме. Всяка една страна-производител, всяко едно земеделие на отделните страни, трябва да успее да се интегрира и да се впише, и да може да се приспособи към условията на този общ европейски пазар. Земеделието търпи динамика и то се променя в структурата, това което се вижда, че броят на земеделските стопанства относително се променя..."- посочи доц. Иванов.

В началото на миналия век стопанствата са били около 700 000, в момента са около 140 хиляди- налице е окрупняване на стопанствата, повече са инвестициите, по-добро е и финансирането, повишават се и доходите на заетите в сектора. Забелязва се и чувствително намаляване на неизползваните площи. През последните години България се превръща в утвърден производител на маслодайни и зърнени култури, като се нарежда сред най-добрите. В същото време у нас продължава да е проблем добавената стойност в земеделието и не се наблюдава тенденция към повишаването й, коментира доц. Божидар Иванов:

"Трудно българското земеделие успява да се приспособи и да превключи в режим, който да води до по-висока добавена стойност. Добавената стойност се формира от производството на стоки, които имат по-висока степен на преработено усвояване на ресурси и възвръщаемост. Животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство- това са секторите, които не се представят толкова добре- една от причините е недобрата им интеграция в сферата на пазарите, поради липсата на организираност... "

Според експерта, за да се промени това, е необходимо по-добро управление на средствата, които се насочват към земеделието. Стимулите в селското стопанство трябва да доведат до конкурентоспособност на всеки един сектор, защото малките и средните ще постигнат трудно една производителност, която да ги изведе на конкурентния пазар, ако не са обединени и интегрирани...

По отношение на подпомагането на сектора, доц. Божидар Иванов посочи, че средствата са мотивиращ фактор за хората, но е важно подпомагането да бъде свързано с резултата, който се получава. 

"Когато това започне, самите производители ще се приспособят и ще се ориентират в тази посока, именно защото те са рационални, икономически субекти, които се опитват да печелят, да работят, да получават резултат. Така, че те ще следват стимулите, които им се задават и по този начин ще дадат по-добър резултат, от гледна точка на обществото... Подпомагането на площ доведе до повишаване на интереса към земеделие, но днес вече то не е единствено и само за задоволяване на продоволствената сигурност, а е и агробизнес... Земеделието по наши изчисления има около 3-4% дял в икономиката в България, но косвено може да достигне до над 10 % дял. Да не говорим по отношение на работната сила и по отношение на заетостта на домакинствата на селските райони. Там е основен поминък и продължава да бъде основен поминък и това преструктуриране, което се наблюдава е земеделието, тази концентрация и ускорено развитие на определени сектори, в които не се разчита толкова много на работна сила, където има висока механизация, автоматизация, технологизация, в тези селски райони изпитват определени затруднения,  защото намалява, ограничава се достъпа до работа, до реализация, кариера и т.н. Този бизнес модел на земеделието трябва да се съобрази с икономическите реалности, които са..."

Да има или да няма тавани на субсидиите? 

"Когато говорим за публичен ресурс, много е важно как се разпределят тези субсидии. Което означава това да се подобрява производството, да стават по-ефективни, да произвеждат по-качествени неща, но в същото време да има социални ефекти. Когато те са отразени, тези социални ефекти, това което се произвежда, това което се дава, то е отрасъл на производството, тогава субсидиите имат своята положителна роля."

Ако средствата, които се получават като подпомагане, не се използват за инвестиции в земеделието, когато не се разпределят така, че положителният ефект да е не само за малък кръг от хора, тогава таванът на субсидиите би сработил в посока получаване на повече блага за повече хора, иначе не е необходим, коментира доц. Божидар Иванов. 

Ще може ли родното земеделие да отговори на зелените изисквания и какъв ще е ефекта от позеленяването?

“Това е посоката, в която ще се върви в следващите десетилетия. Така или иначе това ще се случи. Положителни са всичките тези инициативи, друг е въпроса дали и как точно да се осъществят, през какви фази ще се премине, тъй като тези срокове, които са зададени, до голяма степен трябва да се оцени и техния ефект.. Българското земеделие ще изпълни зелените изисквания по-лесно, отколкото старите страни членки, които години наред са развивали интензивно земеделие. Това, което се изисква във връзка със зелената сделка, обаче, ще засегне както производителите, така и потребителите- най-малкото заради това, че производството ще се оскъпи. Затова и потребителите трябва да са наясно каква цена трябва да платят. Трябва да се използват и технологии, които да гарантират, че и производството на храна ще продължи, и продоволствената сигурност ще бъде гарантирана. 

Какво ще е земеделието на бъдещето? 

"По-модерно, а зависимостта от земята все повече ще намалява... Именно заради трудностите за намиране на работна ръка толкова много се модернизира и толкова много се механизира земеделието. Не само защото дава по-висока производителност, а и защото няма работна ръка и тя е кът, което пък налага именно това- да се търсят решения, все повече машини да влязат навсякъде и това е решението..."

По-малките земеделски стопанства ще намерят своето място и в бъдеще, ще запазят характера на автентичното земеделие и ще имат своите последователи, казва доц. Божидар Иванов. Според него, с усилени темпове биотехнологииите ще навлизат в земеделието. Като цяло ще просперират онези, които могат да си позволят инвестиции, които ще увеличат рентабилността, възвращаемостта и ефективността на производството, в същото време ще успеят да отговорят на изискванията на зелената икономика- така или иначе към земеделието има очаквания да замърсява по-малко.... Земеделието ще се променя, в него ще има много по-квалифицирани кадри, ще бъде с по-малко ръчен и повече интелектуален труд, отколкото в годините назад. Дали ще е така- предстои да видим.


Чуйте повече в звуковите файлове.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Агенцията по заетостта представи програми за безработни и млади хора във Видин

Агенцията по заетостта продължава с приема на заявки по инициативата "Възможности за повишаване на професионалната компетентност на заети и незаети лица на територията на община Видин". Днес бяха представени програмите по 3 проекта в тази сфера. Инициативата „Започвам работа - Компонент 3 „Заетост“ е насочена към неактивни и безработни лица,..

публикувано на 25.02.25 в 16:56

Предвижда се бивше училище да стане място за спорт на видинчани

Община Видин е предвидила в новия общински бюджет средства за възстановяване и реконструкция на училищния двор и спортните салони на бившето училище "Христо Ботев" във видинския квартал "Строител". Идеята е да се разкрият още места, където видинчани ще могат да спортуват, каза заместник-кметът по финансово-стопанска дейност, бюджет и икономическо..

публикувано на 25.02.25 в 15:00
Огнян Исаев

Огнян Исаев: Зрелостниците в област Враца намаляват заради бедността

Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванадесетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма. Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..

публикувано на 25.02.25 в 14:00

Гимназия в Мездра разкрива паралелка по изкуствен интелект

В Професионална гимназия "Васил Левски" в Мездра ще бъде разкрита първата в Северозападна България паралелка по програмиране на изкуствен интелект . Това се случи с подкрепата на Комисията по заетост на Областния съвет за развитие в област Враца, областния управител Николай Николов и началника на Регионално управление по образованието Лорета..

публикувано на 25.02.25 в 13:00
Д-р Олга Папушева

Д-р Олга Папушева: Зъбните импланти не са за всеки

Не всеки пациент може да бъде протезиран чрез импланти , каза в "Час при зъболекаря" лекарят по дентална медицина д-р Олга Папушева . По думите ѝ, преценката се прави след съответната консултация.  "Импланите са вид възстановяване на един или няколко зъба с идеята да се възстанови дъвкателната функция и естетиката в устата. Вече зависи колко..

публикувано на 25.02.25 в 11:00
Теди Генова, психолог

Теди Генова: Времето насаме е подарък, не бреме

Днес ще си говорим за самотата. Но по-скоро ще си поговорим за нея, като я погледнем от хубавата страна, защото самотата оставя пространство за самоопознаване. Знаете, когато сме сами, имаме повече шанс да се обърнем към вътрешния си свят без външни влияния.  Това е моментът, в който можем да разберем кои сме, какво обичаме, какви са..

публикувано на 24.02.25 в 15:00

Младежи рискуват живота си заради опасно предизвикателство

ТикТок и други социални медии са въздействащи върху младежите, които често търсят популярност и начин да се харесат на своите връстници. Почти ежедневно в такъв тип платформи добиват популярност екстремни предизвикателства, които насърчават опасно поведение сред младите хора. Такова предизвикателство, нашумяло в последно време, е прекомерната..

публикувано на 24.02.25 в 14:00