Празнуваме Антоновден

В много краища наричат Антоновден Лелинден или Чуминден. „Лелята” - това е чумата, която трябва да се прогони, както и всички болести, като шарката, например. Има забрани за жените да не плетат, предат или шият, да варят леща или боб, защото иначе ще разгневят болестите. Правят се содени питки, които мажат с мед или маджун. Отгоре се дупчат с вилица или масур, за да не се надупчат лицата на децата от шарката. Питките се раздават за здраве, като една се оставя на тавана "за лелята". 

Днес, на 17 януари, имен ден имат всички, които носят името Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Донка, Донко, Дончо и техните производни. Празник имат всички ковачи, железари и ножари. 

Петър Иванов днес също празнува. Той е ковач откакто се помни. Занаятът му е предаден от дядо му, когато е едва на 7 години. И така до днес.

"Това е вдъхновение. Първо трябва да имаш вдъхновение. Трябва да ти идва отвътре, за да ти се получават нещата. Трябва голямо вдъхновение и най-вече това са занаяти, които са наследствени занаяти. Аз мога да твърдя и да кажа, че това е един от най-старите занаяти- няма как да изчезне. Има си ценители на това нещо и до днес, но за съжаление на младежта днес не им се работи. Тежка е работата. Трудно е" - каза Петър Иванов.

Петър е отдаден на професията си майстор-ковач и всичко, което прави, го прави с много старание и любов. В неговото село, Дъбова махала, не пропускат празници, особено днешния-празника на всички ковачи. В семейството му на днешния празник се месят празнични погачи, а той самият празнува както вкъщи, така и с колегите си.

Според родния фолклор свети Антоний също е бил ковач и е изработвал звънци от мед, чийто звън прогонва болестите. И точно затова традицията повелява на Антоновден да се яде мед и той задължително присъства на трапезата.

Освен с мед, семейството и всички дошли да почетат именика, се гощават с пълнена кокошка, на някои места и със свинско месо, жито, орехи, баница, тутманик, медени сладкиши, содена питка.