Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Учителят от Големаново Петър Янков

8
Снимка: личен архив
В "Калейдоскоп" ще ви разкажем за живота на един достоен човек с висок дух и хуманни убеждения - Петър Янков - известен на видинската общественост като  бележит  учител, всеотдаен и талантлив. Колежката му Лиляна Громкова казва за него, че е истинско бижу, находка в българското образование. В книгата "Бележити видински учители" авторът Генади Вълчев посвещава  на Петър Янков 10 страници.  

Той е роден в село Големаново на 12 юли 1931 година, в средно заможно селско семейство, което има 90 дка земя. 
Основното си образование получава в родното си село. Трайно въздействие върху него оказва учителят му Пеко Цанков, диригент на училищния, читалищния и църковния хор, оказал трайна следа в културния и духовен живот на селото. През 1944-45 година Петър Янков е ученик в Кулската гимназия.
Тогава баща му се разболява от туберкулоза. Затова  Петър е принуден да прекъсне образованието си и да се върне на село, за да помага в земеделската работа на майка си. Сестра му Невена е студентка в университета и също трябва да бъде финансово подпомагана.  За съжаление, следващата година той също се разболява от туберкулоза и остава на лечение  в болницата. Проявява интерес към идеите на земеделците и става  член на опозиционния земеделски младежки народен съюз "Никола Петков". За това го изключват от ДНМС,  когато е ученик 10. клас  в гимназията. През 1951 година се дипломира с отличен успех. На тържественото връчване на дипломите, неговата е връчена накрая,  като предупреждение за различните му убеждения. През 1952 година свързва живота си с неговата бъдеща съпруга Цветана Дичева, тя е от неговото село и  е разпределена като учител в Големаново. Три години кара задължителната военна служба като трудовак,  откъдето се връща в родния край с разклатено здраве.  По предложение на съпругата си през 1955 година кандидатства в Института за прогимназиални учители във Враца. Предполага, че няма да бъде приет, защото няма да получи така необходимата характеристика от ОФ за политическа благонадеждност. Съдбата е благосклонна към него - директорът Димитър Средков, който като вижда отличното му представяне по литература,  го приема без такава характеристика. Младият Петър Янков завършва института с отличен успех. И въпреки, че като отличник трябва да работи там, където живее, не му се дава такава работа. Три години работи като учител в по-далечни села, обикаля в студ и пек. През 1959-60 година работи в училището в Бойница. Всеки ден изминава разстоянието от 10 км от Големаново до Бойница през нивите за по-пряко. В неговия час на урока му по литература присъстват инспектори от министерството на образованието. Остават възхитени от неговата работа и веднага е включен в списъците за младежи, които да влязат във ВУЗ. Така учителят Янков започва своето задочно следване в специалността "Българска филология" в Софийския университет.   Записва допълнително обща психология и педагогика във Философско-историческия факултет. Осъществена е негова дългогодишна мечта. Когато за пръв път влиза в сградата на университета, той коленичи и целува прага му.  Завършва с отличен успех.  Дипломната му работа е уникална, защото представлява обстойно изследване говора на село Големаново. През 1960 година започва да работи като учител в родното си село в Големаново, така минават  4 години като учител и две години като директор на училището. Работи и като председател на читалището. През 1966-67 година Петър Янков се премества със семейството си в Кула. 25 години  работи като учител и заместник-директор по учебната дейност  в училището в град Кула. По онова време училището е сред най-добрите в страната и става базово на министерството на народната просвета, като се  изпитва нов модел на ЕСПУ, с 12 годишно обучение.

Когато през 70 години започва процесът на закриване на основните  училища по селата пише проникновена статия "Училищата са светини". След пенсионирането си се занимава се и с журналистика като заместник-главен редактор  на вестник "Кула". За своята дългогодишна работа като учител е награден през 1987 година е  с орден "Кирил и Методий" Първа степен. За него най-голямата награда е любовта на учениците и фактът, че много от тях  стават преподаватели по български език и литература. Днес живее във Варна.

Семеен, има дъщеря и син, който умира рано, 5 внуци и 6 правнука.

ДЕТСТВОТО
"Със сестра ми израснахме на нивата, бяхме типични селски деца. Началното си образование получих в родното си село. Училището в Големаново беше престижно училище. Моят начален учител беше Пеко Цанков, когото аз дълбоко уважавам, защото той беше  много интересен, нестандартен, оригинален. Основното си образование завърших с категорична мотивация да продължа образованието си... И така постъпих в Кулската гимназия.
През 1948 година аз по стечение на известни обстоятелства попаднах под влиянието на Младежката организация на БЗНС "Никола Петков"... Защото в тази организация членуваха по-будни, по-образовани младежи и това ми допадаше. А в младежката партийна организация членуваха по-беднички момчета и момичета, необразовани... Състезавахме се в областта на читалищната художествена самодейност  и заради това свое действие, като се върнах в Кулската гимназия в 10 прогимназиален клас, ме изключиха от Комсомола."


ТОЛСТОИЗЪМ
"Аз по убеждения не възприемах комунистическата доктрина. В основата, на която бе поставена идеята за  непримиримата класова борба. Станах толстоист, превърнах в свой мироглед идеята на Толстой за непротивене на злото. На злото трябва да се противопоставяме, но с други, по-хуманни средства, защото противенето на злото с насилие ражда ново зло и така се създава едно перманентно противопоставяне на хора, класи, съсловия. В цялостния си живот аз се стремях да спазвам тази доктрина на толстоист."

ХАРАКТЕРИСТИКАТА
"До 10 ноември 1989 г в моята характеристика винаги е било отбелязано: "Има колебливо отрицателно отношение към политиката на партията и мероприятията на партийната власт." И това ми затваряше много врати в живота."


СЛУЧКАТА В БОЙНИЦА
"Назначиха ме за една учебна година за учител в село Бойница. Това беше учебната 1959-60 година. Всяка седмица изминавах разстоянието Бойница - Големаново по черния път... Всяка седмица извървявах 10 км до Големаново и обратно. И един зимен ден се прибирам в училището, премръзнал, увит с мек шал, шалът също замръзнал. И влизам в учителската стая и виждам двама души с вратовръзки. По-възрастният ми казва: "Хайде, байчо, къде ходиш, ела, че печката вече загасна." Те мислят, че съм училищният прислужник. "Ние сме инспектори по български език и литература... Така ли ще влезеш с този шал в час?" Отговорих им: "О, не, в стаята на прислужниците ми е костюмчето, вратовръзката, ще се преоблека, ще се измия." И така сторих. Имам трети час в 6. клас, ще преподавам съдържанието на разказа "По жътва" на Елин Пелин. И понеже разказът е много кратък, възможно е да се прочете целия разказ, обаче, аз не прочетох разказа, аз го казах наизуст... Инспектиращият от София в края на часа излезе пред класа и трябваше да им задава въпроси по урока, аз чаках да чуя какви въпроси ще им зададе. Той попита: "Ученици, вие обичате ли вашия учител?" Децата най-напред го погледнаха, после мен и съвсем естествено в хор отговориха: "Да!" Той пак помълча и каза: "Деца, правилно, много обичайте вашия учител! Вие имате отличен учител и той ще ви научи на много неща." В коридора този човек ме попита "Искаш ли да завършиш българска филология?" Аз му казвам: "Това е моята лелейна мечта." И той казва на другия инспектор: "Ще го включите в списъците, в които записвате ваши кандидати за задочници по българска филология." И така аз станах студент... И когато за пръв път трябваше да вляза в СУ през централния вход, аз се наведох и целунах прага на университета, без да се срамувам!"

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Звезда и Викенти Водови от Гъмзово - за живота на село и хармоничната любов

В рубриката "На раздумка с Яна Маринова" днес ви срещаме с едно трудолюбиво българско семейство. Това са Звезда и Викенти Водови от видинското село Гъмзово, които са пример за един щастлив и хармоничен съвместен живот. Звезда е работила като счетоводител, Викенти по професия е енергетик, също така е и инструктор по плуване. Те са от тези..

публикувано на 25.04.24 в 16:50

Богомил Петров с предстоящи екологични инициативи във Видин

Приключи едномесечно почистване на Видин, което започна на 22 март- Световния ден на водата и приключи на 22 април- Денят на Земята, обясни видинският еколог Богомил Петров: "За един ден не може да се почисти, то и за един месец не може, но все пак в училищата изпратихме известие и в детските градини и всичко започна на 22 март от детска..

публикувано на 25.04.24 в 16:18

В Търнава отбелязаха Деня на Земята

В парка в центъра на село Търнава, община Бяла Слатина, децата от местното училище отбелязаха Световния ден на Земята. Показаха постери с послания, засадиха дърво, говориха за Земята и мястото на хората.  "Децата на Търнава определиха Деня на Земята за неин рожден ден. Така съвместно кметство, училище, читалище проведохме един чудесен детски..

публикувано на 25.04.24 в 16:15
есетри

Пускат в Дунав 1,6 милиона есетри

Въпреки че са надживели динозаврите, днес есетрите са най-застрашената от изчезване група животни в света. От шестте вида есетри, които са се срещали в Дунав, вече са останали само четири. Чигата е застрашена от изчезване, а моруната, пъстругата и руската есетра са със статус на критично застрашени. Oпазването и възстановяването на техните популации..

публикувано на 25.04.24 в 16:12

Археологически проучвания сочат за по-стара история на Гушовския манастир

Нови археологически проучвания на Гушовския манастир край Чипровци сочат за по-ранната история на светата обител. След извършени няколко сондажа и стратиграфски наблюдения около черква на манастира са открити множество фрагменти от стенописи с доста сериозни запазени изображения. Благодарение на стенописите и последващото им проучване е установено,..

публикувано на 25.04.24 в 15:50

С доброволен труд ремонтираха храма под Алботинския скален манастир

С доброволен труд и дарение ремонтираха покрива на храм "Възкресение Христово" в подножието на Алботинския скален манастир. Идеята е на кметството на видинското село Градец, откъдето са договорили местна строителна бригада, която да извърши безвъзмездно нужните строителни дейности. Финансовата подкрепа за материалите е на Видинската митрополия,..

публикувано на 25.04.24 в 12:02

Нов прочит на "Грозното патенце" представят във Видинския куклен театър

"Грозното патенце" ще оживее на сцената на видинския куклен театър. Своя оригинален прочит на любимата приказка от Ханс Кристиян Андерсен ще представи Никола Стоянов. Това е режисьорският дебют в кукления театър на популярния кино и театрален актьор. "Видинската публика ще я изненадаме с нашето различно грозно патенце. Един много симпатичен..

публикувано на 25.04.24 в 11:28