8
Когато през 70 години започва процесът на закриване на основните училища по селата пише проникновена статия "Училищата са светини". След пенсионирането си се занимава се и с журналистика като заместник-главен редактор на вестник "Кула". За своята дългогодишна работа като учител е награден през 1987 година е с орден "Кирил и Методий" Първа степен. За него най-голямата награда е любовта на учениците и фактът, че много от тях стават преподаватели по български език и литература. Днес живее във Варна.
Семеен, има дъщеря и син, който умира рано, 5 внуци и 6 правнука.
ДЕТСТВОТО
"Със сестра ми израснахме на нивата, бяхме типични селски деца. Началното си образование получих в родното си село. Училището в Големаново беше престижно училище. Моят начален учител беше Пеко Цанков, когото аз дълбоко уважавам, защото той беше много интересен, нестандартен, оригинален. Основното си образование завърших с категорична мотивация да продължа образованието си... И така постъпих в Кулската гимназия.
През 1948 година аз по стечение на известни обстоятелства попаднах под влиянието на Младежката организация на БЗНС "Никола Петков"... Защото в тази организация членуваха по-будни, по-образовани младежи и това ми допадаше. А в младежката партийна организация членуваха по-беднички момчета и момичета, необразовани... Състезавахме се в областта на читалищната художествена самодейност и заради това свое действие, като се върнах в Кулската гимназия в 10 прогимназиален клас, ме изключиха от Комсомола."
ТОЛСТОИЗЪМ
"Аз по убеждения не възприемах комунистическата доктрина. В основата, на която бе поставена идеята за непримиримата класова борба. Станах толстоист, превърнах в свой мироглед идеята на Толстой за непротивене на злото. На злото трябва да се противопоставяме, но с други, по-хуманни средства, защото противенето на злото с насилие ражда ново зло и така се създава едно перманентно противопоставяне на хора, класи, съсловия. В цялостния си живот аз се стремях да спазвам тази доктрина на толстоист."
ХАРАКТЕРИСТИКАТА
"До 10 ноември 1989 г в моята характеристика винаги е било отбелязано: "Има колебливо отрицателно отношение към политиката на партията и мероприятията на партийната власт." И това ми затваряше много врати в живота."
СЛУЧКАТА В БОЙНИЦА
"Назначиха ме за една учебна година за учител в село Бойница. Това беше учебната 1959-60 година. Всяка седмица изминавах разстоянието Бойница - Големаново по черния път... Всяка седмица извървявах 10 км до Големаново и обратно. И един зимен ден се прибирам в училището, премръзнал, увит с мек шал, шалът също замръзнал. И влизам в учителската стая и виждам двама души с вратовръзки. По-възрастният ми казва: "Хайде, байчо, къде ходиш, ела, че печката вече загасна." Те мислят, че съм училищният прислужник. "Ние сме инспектори по български език и литература... Така ли ще влезеш с този шал в час?" Отговорих им: "О, не, в стаята на прислужниците ми е костюмчето, вратовръзката, ще се преоблека, ще се измия." И така сторих. Имам трети час в 6. клас, ще преподавам съдържанието на разказа "По жътва" на Елин Пелин. И понеже разказът е много кратък, възможно е да се прочете целия разказ, обаче, аз не прочетох разказа, аз го казах наизуст... Инспектиращият от София в края на часа излезе пред класа и трябваше да им задава въпроси по урока, аз чаках да чуя какви въпроси ще им зададе. Той попита: "Ученици, вие обичате ли вашия учител?" Децата най-напред го погледнаха, после мен и съвсем естествено в хор отговориха: "Да!" Той пак помълча и каза: "Деца, правилно, много обичайте вашия учител! Вие имате отличен учител и той ще ви научи на много неща." В коридора този човек ме попита "Искаш ли да завършиш българска филология?" Аз му казвам: "Това е моята лелейна мечта." И той казва на другия инспектор: "Ще го включите в списъците, в които записвате ваши кандидати за задочници по българска филология." И така аз станах студент... И когато за пръв път трябваше да вляза в СУ през централния вход, аз се наведох и целунах прага на университета, без да се срамувам!"
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
Католическата общност във Видин отбеляза Рождество Христово с карнавално шествие и пресъздаване на библейски етюди в центъра на града. Разказва Натанаеле Гуарнери , един от младите хора, които се включиха в празника. Православната църква се подготвя да посрещне великия празник - Богоявление . Той е възпоменание за кръщението на Христос..
Неделята, в която се намираме днес, е Неделя преди Богоявление , в която се подготвяме за празника Кръщение Господне, който е едно историческо евангелско събитие, когато Христос, преди да излезе на обществена проповед отива на река Йордан при Йоан Кръстител и се кръщава от него във водите на свещената река. "Покайте..
През месец ноември ви разказахме за идеята на сдружение "Книгини" да отворят първата по рода си в България кафе-книжарница с кауза във Враца . Към днешна дата тя вече е реалност. Там има над 20 хиляди заглавия - както нови, така и антикварни книги. От тяхната продажба и от поръчките на топли напитки се събират средства в подкрепа на деца и младежи..
„Когато я ударих за първи път, очаквах някаква по-бурна реакция. Тя просто остана да лежи на пода, притиснала челюстта си с ръка. Взряна в мен. Мълчалива. Дори не ми се стори изненадана.“ Така започва романът „Загадката Оливър“ на ирландската писателка Лиз Нюджънт. Твърде възможно е той да се окаже най-оригиналното четиво, което ще..
Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи в Мездра е с ново обзавеждан е, благодарение на инициативата "Коледа за всяко дете", организирана от Националното сдружение на сираците в България. Когато в навечерието на Рождество посещава центъра, за раздаде подаръци за празника, председателят на сдружението Слави Михайлов разбира,..
Православен център за лечение на зависими „Св. Успение Богородично“ във Видин дава опора на хора, които са готови да справят с проблемите. Създаден е с благословението на българския патриарх Даниил във времето, в което като митрополит оглавява Видинската епархия. Центърът е съвместна дейност между фондация „Социално развитие и култура“ и..
Днес в рубриката "Професия-хоби" ви срещаме с една изключително стилна и талантлива дама от Монтана. Дебора Йорданова е човек, който успява да съчетае любовта си към изкуството с любимия си аксесоар – шапките! Дебора рисува от малка, вдъхновена от баща си, който също обичал да твори с четка в ръка. Но преди около четири години решава да..
Предимно облачно
Разкъсана облачност