"Традиционно периодът на Българското Възраждане се смята за време на всестранен духовен просперитет на българския народ. Макар и българката да стояла значително по-назад в това отношение, все пак тя също имала своя не малък влог за еманципацията на българската жена и отърсването й от ориенталските предразсъдъци. През 1856 г. в Лом даскал Кръстьо Пишурка започва организация за театрално представление – "Многострадална Геновева". Всичко вървяло по план, но даскалът ударил на камък с намирането на ломчанка, която да изиграе ролята на Геновева. Кандидатки имало, но думата на старите в града била все още силна и категорична, и двете кандидатки бързо се отказали. Култови са останали техните думи, предадени ни от Димитър Маринов: "Дека се е чуло и видяло, жена с мъж, жена къщовница, да иде да става маскара. О, да не доживеем да видим нашите снахи маскари". Разбира се, ломчанки активно се включили в подготовката на пиесата. Те изработили необходимите костюми, театралната завеса... След второто театро, Кръстьо Пишурка бил арестуван, а докато мъжете намерили за по-безопасно да се приберат по домовете си, то ломчанки излезли на протест. Протест, в защита на даскала. Османската власт останала много изненадана и не знаела как да реагира, но явно това успяло да сплоти допълнително смелите жени. Малко по-късно, през 1857 г., под ръководството на Кръсто Пишурка и малък кръг от ломски дами било основано първото българско женско дружество, като му дали името "Добродетелно женско дружество". Сред имената на тези първи ломчанки се помнят Ангелина Пишурка, Стефания Косто Стаменова, Евгения Матова, госпожа Гьоко Петрович, Параскева Тодор Атешкаикли, Евгения Филчова и др.
За председателка единодушно била избрана Еленка- Ценко Тодорова- родом от Свищов, от видната фамилия Станчовци. Тя много млада се омъжила за влиятелния ломски търговец Ценко Тодоров и дошла в Лом. Тук Еленка изненадала всички, като я видели, че чете вестник. Предразсъдъците били толкова силни, че на подсмех ломчани казвали: "О! О! Тя трябва да иде да помага на попа и даскала. На Ценко не трябват гозба, риза, гащи".
Но Д. Маринов е категоричен, че: "Госпожа Еленка продължаваше да чете вестник и да пише писма, но мъжът ѝ Ценко ядеше най-добре сготвените гозби от същата Еленка и носеше най-тънките ризи, изтъкани и ушити от същата".
Под ръководството на даскал Пишурка, а по-късно и Никола Първанов, ломските дами започнали да развиват трескава дейност. Дружеството се грижело най-вече за девическото училище в града. Събирало средства за неговата поддръжка, за учебни материали, осигурявали добри учителки, или с други думи – снабдявали училището с всичко нужно. Разбира се, подпомагани са и по-бедни ученички. Всяка седмица се организирали сказки на различни теми, свързани с девическото образование, ролята на жената в семейството, жената като майка, съпруга и къщовница, жената като гражданин. Цялата тази дейност не останала незабелязана. Големият възрожденец Петко Славейков споделя в страниците на вестник Македония: "Какво да приложим от себе си за похвала на това похвално дело на нашите съотечественички в Лом. Нищо. Делото е само такова, което няма нужда от чуждо захваление. Ний можем само толкоз да кажем на другите наши сънародници от женский пол: Вижте ломчанките и особено пак да ги препоръчам на углед на Софиенките, Търновчанките и Русенките да видят коя е най-хубавата мода за нашите българки".
Женското дружество посрещнало Освобождението с надежди и солиден капитал в неговата каса. Тези средства, както и тези на ломското читалище били използвани от първия комендант на града Павел Нечаев за построяването на красивото градско общинско управление (днешната сграда на Исторически музей – Лом)".
За съжаление след Освобождението женското дружество напълно изчезнало за повече от 20 години, а след възобновяването му на 02.02.1900 г. то никога не достигнало онова ниво, което имало при Еленка, Пишурка и Първанов, завършва разказа си историкът Александър Александров.
Ако пред големите вериги хранителни магазини, не намираш място за паркиране, опашката пред магазина за месо стига до улицата, а около себе си виждаш повече опаковъчна хартия отколкото паднали листа, а портмонето ти е все по-леко като перце, значи няма какво да се чудим, на прага сме пред коледните и новогодишни празници. Защо обаче последните..
Забелязали ли сте как през празниците всичко сякаш се върти около подаръците ? Особено при децата - чакат с нетърпение големите кутии под елхата. Понякога това може да засенчи истинската магия на празника . Но пък подаръците не са само материални неща - те носят послание, грижа, внимание. Децата често не осъзнават това. За тях подаръкът..
През октомври ви разказахме за дългогодишния проблем на жителите от няколко жилищни блока във Видин, които нямаха осигурен достъп до улица . С разрешаването на този казус се зае Мартин Цеков , един от жителите в засегнатите сгради, който успя да привлече вниманието на институциите. След месеци на усилия и забавяния, сред които и..
Подготовката за празниците върви с пълна сила - трапезите се пълнят, а пазаруването на храни достига своя пик. Магазините са оживени, пазарите - препълнени с хора, които търсят най-доброто за празничната си трапеза . Именно сега от Българската агенция по безопасност на храните засилват контрола върху предлаганите продукти. Целта е..
Чувате ли вече коледния звън на хиляди звънчета? Да, Коледа наближава, а празничното настроение вече е при нас! Сега е времето да се позабавляваме и да тръгнем на една коледна разходка по света. Ще разберем кой как празнува Коледа, дали навсякъде децата трепетно очакват идването на Дядо Коледа с пълния с подаръци чувал : ) А кои са най- хубавите Коледни..
Зима-Коледа- Нова година-Трифон Зарезан-Лозичка- Грозде - Вино. И "Неделник". Хайде първо "Неделник". Другото ще почака. "Той е магия, той е мега микс от аромати, той е преживяване, той те завладява и си играе с нас, той е капризен...". Така определят "главния герой" на следващия разказ хората, които го докосват всеки ден и със..
Неделята, в която се намираме днес е Неделя пред Рождество Христово , в която се подготвяме за празника Рождество Христово. "Всички тия умряха с вяра, без да получат обещанията, а само отдалеч ги видяха и се увериха, приветствуваха ги и изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята" (Евр. 11:13). "Тъй говори апостолът..