Иван Базов: Душевният мир, спокойствието, искрените желания на човек са ключът към неговия щастлив живот

Иван Базов е роден  на 7 януари 1988 година  във Видин, израства в Ново село, където завършва основното основното си  образование. Когато е четвърти клас, родителите му заминават да работят в чужбина и отглеждането и възпитанието на Иван се заема неговата баба.  Продължава да учи в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров", професия "хотелиерство". След завършване на средното си образование заминава за Гърция при родителите си, където започва работа. По-късно Иван записва Икономическия университет във Варна, специалност "Аграрна икономика". Винаги е обичал земята и да работи със  земята. В момента отглежда около 50 овощни дръвчета, които наскоро е засадил и се грижи за тях. Всяко лято отглежда зеленчуци за лично ползване, за да може семейството му да се храни с  чиста и екологична храна. След дипломирането си се връща в Ново село. Работи в общинската администрация различни длъжности. Успоредно с това взима участие като самодеец в танцовата група в читалището в Ново село.

Иван Базов има свое хоби да се занимава с картография, събира материали за оброчните кръстове във Видинско. Над 40 такива е посетил. Има намерение да напише книга за тези невероятни светини - оброчните кръстове. В момента учи в Софийския университет "Свети Климент Охридски", специалност "Географски информационни системи и картография". От скоро работи във видинската света митрополия като експерт "Управление на собствеността и финансов ревизор", една отговорна и сериозна дейност.

Семеен е. Има две деца - 5 годишната Вяра и Борис, който е на 2 години.

 ДЕТСТВОТО
"Весело беше, детството беше приятно, когато има три деца винаги е забавно, не може да бъде скучно, човек трябва да знае, че не парите са всичко, а душевният мир, спокойствието, искрените желания на човек са ключът към неговия щастлив живот. Усещам някакво притегляне към родното ми място, обичам си го и гледам и моите деца да свикват с това.
Винаги съм наблягал на личните отношения, на семейните  отношения, за мен това е най-важно - хората, които са в обкръжаващата ни среда да са позитивни, да са хора, с които можем да се разбираме и съответно да работим заедно."

ЧИТАЛИЩЕТО
"Секретарят на читалището в Ново село Любка Ангелова успя да ни привлече като младо семейство в самодейността на читалището. Навлизайки в читалищните дейности, достигнах до една книга, написана от Ангел Денков Сурдулов, новоселянин, учител, преди доста време. В книгата описва родовете в Ново село. Аз винаги съм знаел за легендата, която се предава в моето семейство за деда База, от която идва фамилията Базов. Но точно какво е било, не знам, защото става въпрос за 1830 година. И това са близо 200 години, устните предания се изменят...

Хубавото е, че този буден новоселянин е успял да запише историята на всичките родове в Ново село. Така аз успях да намеря историята на моя род, която е близо на 200 години... Оказва се, че моят осми прадядо Иван  е дошъл от Македония, Тетово, Куманово и основават нашата фамилия, която означава база, основа, дом, крепост. Авторът Ангел Сурдулов е записал и хората, сега мога да видя кои са ми баби и дядовци. Това много ме впечатли и това ме накара да се занимавам с читалищна дейност. Занимавахме се и с проекти и след това станах председател на читалището. "

ВЯРАТА
"Вярата е нещо изконно. Аз съм вярващ от много малък. Може би имам над 20 срещи с дядо Дометиан от 4-5 годишен. Той идваше всяка година втория ден от Великден в Ново село. Аз бях дете и много се впечатлявах от външния вид, от неговата харизма и от пеенето и от грижата към децата. Харесваше ми всичко това. Вярата си я има в човека, тя си ни е дадена от Господ. Вярващият човек е осъзнат човек, по-лесно се живее, ако човек успява да смири душата си и да раздава добро. "

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.