Даяна Йорданова е на 25 години и е родена във Видин. Завършила е средното си образование в Природоматематическата гимназия и още в ученическите си години започва да се занимава с гримьорство. Докато е студентка в София добавя още козметични процедури в портфолиото си. Така 9 години е в този занаят. Междувременно следва право, след това и медицинска козметика, но не завършва и двете. Самата тя признава, че ѝ е трудно да открие коя е Дая, защото също я търси от дълго време. Постоянно се захваща с нови неща:
"Тук е момента на всестранно развитата личност. Тази разнопосочност идва от страстта и ентусиазма, любовта, с които правя каквото и да било. Стига нещо много да ми харесва, няма сила, която просто да ме спре да го направя както трябва".
Мечтата на Дая е да открие това, което я вдъхновява до самия край. След 7 години в София се завръща във Видин - уж за няколко дни, но вече 4 месеца не се е връщала в столицата. Тук във Видин открива новата си страст - сладкарството. Започва да прави бутикови мини тортички в красиви елегантни кутии. Нарича това, което прави "Душичка". Името "Душичка" избира, защото всичко, което е правила, прави и ще прави, иска да идва от душата - "Моята душа си представи, нарисува и извая цялата тази идея, затова я кръстих на нея", допълва Даяна:
"Видях тези интересни сладкишчета в тези много странни форми в една изключително грозна кутия, панделката беше ужасна. Те нямаха сатенена панделка. И аз си казах: Какво е това престъпление?!?! Набелязах си ги и реших, че някой ден ще си поръчам. Поръчах си от едно място, от второ, от трето място и се изчерпаха - в България има точно толкова, много са редки. И се оказа, че никъде не са вкусни, не можах да намеря кой да ги изяде. Само са красиви, в грозна опаковка - каква пропиляна възможност, си казах тогава. И си ги представих със сатенена панделка. Аз съм любител на сатенени панделки. Естетиката е моята най-голяма страст, но към нея когато е нещо толкова красиво си представям, че то трябва да е перфектно във всеки един аспект."
Нестандартните тортички, които приготвя Дая, освен красиви и стилно опаковани, са наистина и много вкусни.
"Няма да се хваля, но всички хора казват, че са вкусни."
Страстта и да прави сладкиши идва още преди 5 години, когато за 20-годишния си юбилей и този на нейния приятел, приготвя първата си торта.
"Реших, че трябва да се изявя и да направя нещо много готино и направих първата си торта със захарен фондан. Изглеждаше доста добре, някои хора не вярваха, че аз съм я направила - 90% от хората не вярваха, че аз съм я направила. Когато пробваха и се оказа вкусна, тотално не ми вярваха че аз съм я направила".
В графата "любимото нещо", което някога Дая е правила, слага червената мини тортичка с йогурт шоколад, пълнеж медено кексче и натурален шоколад.
"В нея съм съчетала най-любимите си неща и съм сложила и солена нотка, обожавам сладко-соленото. Добавила съм към кексовото тесто и сол. Но не щипка сол".
Дая се вдъхновява от абсолютно всичко и комуникацията с различните хора в социалните мрежи ѝ помага много, за да разбира за различните вкусове на другите. За момента обаче още не е събрала смелост да приготвя нашумелите "веган тортички".
"Много хора ме питат, но аз самата не се чувствам все още достатъчно готова да я предприема тази крачка."
Тя се занимава с всичко сама и споделя, че е много изненадана от факта, че много видинчани, дори и непознати, ѝ предлагат помощта си.
Любимият десерт на Дая е чийзкейк - заради комбинацията сладко-солено, която тя обожава.
"Направих прекрасна чийзкейк-тортичка, най-хубавата, която съм правила. Но няма стабилност. Чийзкейка се прави с нетрайни сладкарски продукти и просто концепцията не го позволява. Някой ден, когато "Душичка" стане достатъчно голяма и си имаме сладкарница на място си го пожелавам, да може да опитат всички чийзкейк-тортичката. Влюбена съм в нея, заслужава си!"
Може да намерите Дая и да опитате нейните сладки тортички на площад "Бдинци" този уикенд.
Ако сте любопитни да разгледате още от вкусотиите, които Дая приготвя, посетете страничката ѝ във Фейсбук или в Инстаграм.
Цялото интервю може да чуете в прикачения звук*
Днес, 17 февруари, отбелязваме Деня на спонтанната доброта. Той се празнува по цял свят от благотворителни организации, но не е известно кой е конкретният инициатор. Най-популярен е в САЩ. В този ден хората трябва да се стремят да бъдат добри към всички, без да очакват награда. Именно затова днес ви представяме един такъв пример от град Мизия,..
Сънят при бебетата и малките деца е тема, която вълнува всички родители, а трудното приспиване или пък честите нощни събуждания на децата са проблеми, на които често родителите мислят, че решение няма. Все още в нашето общество битуват митове, свързани с детския сън. Оказва се, че ако им се доверим, ще получим точно обратния ефект -..
Пет нови центъра за социален достъп ще бъдат изградени в малки населени места в България, като два от тях ще се намират в общините Чупрене и Ружинци . Тези т. нар. " хъбове за улеснен достъп" ще предоставят услуги на уязвимите групи и ще способстват за тяхната интеграция в обществото. Проектът се реализира чрез програмата „Поощряване..
Италианският певец Федерико Оливиери, известен с артистичния псевдоним Оли, спечели 75-ото издание на феста. 23-годишният изпълнител триумфира с песента "Глупава носталгия" (Balorda nostalgia). "Това е едно от онези неща, които изглеждат нереални, когато се случат. Безкрайно съм щастлив", бяха първите думи на Оли, когато му беше връчена..
"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..
Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..
„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...