Проблемите на птицевъдите- птичи грип, високи цени на фуражи и горива, и липса на лоби

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Олег Прокопиев в ''Земята, която ни храни''- 03.05.2022 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За птицевъдите се сещаме в два случая- по Великден, когато трябва да проверим ще поскъпнат ли яйцата или когато се появят огнища на птичи грип. Великден отмина, птичият грип обаче настъпва и към нас. В края на миналата седмица Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) потвърди четири огнища на Инфлуенца А (грип) по птиците в град Славяново, област Плевен. Засегнати са два животновъдни обекта за отглеждане на патици-мюлари,   един за отглеждане на кокошки-родители за бройлери и   друг за отглеждане на бройлери. 

Съвсем близо до Плевен е Мизия- там е най-големият птицевъден обект в Северозапада, с около 250 хиляди кокошки-носачки. Те също не са застраховани от разболяване. Птичият грип е бич за бранша, но в сектора има и други проблеми, които не са чужди на всички останали "въдства" у нас, казва Олег Прокопиев, изпълнителен директор на птицевъдния комбинат в Мизия: 

"Масово се фалира вече. Всички "въдства"- с големите животни ги колят, над 20 фирми от нашия отрасъл затвориха, имаме 2-3 големи огнища на птичи грип и доближават до нас... Положението е много тежко и ако няма помощ.... ОТ друга страна ние запазихме цените- яйцата не се качиха толкова много, както агнешкото, почти не се усети... Положението е много тревожно- щяха да изкупуват зърно, да дадат на производителите на някакви цени- нищо не се направи, отмина тихо, но така е- "съдбата на давещите се е в техните ръце". Всеки сам се справя, но- това е капитализъм. На Запад дават субсидии, намаляват ДДС-то, но вече сме свикнали..." 

Сред проблемите на производителите у нас е нежеланието им да се групират. Особено валидно е за малките производители, за тях ще е трудно в сегашната ситуация, казва Олег Прокопиев. Силни са сдруженията, които събират своите представители на кооперативен принцип, у нас обаче не се получава и според Прокопиев вероятно това се дължи на народопсихологията ни:

"Трудно се кооперираме, всеки се дели и гледа да да прекара другите. Това е, причината е такава... Опитахме се преди много години да направим една голяма кооперация, да се преработват заедно яйцата, обаче като се вдигнат цените, никой не иска да си продава яйцата по-ниско, като паднат- тогава почват да търсят помощ... С две думи- българска работа..."

Около 250 хиляди кокошки носачки се отглеждат в птицевъдния комбинат в Мизия. Финансовата помощ, която получават, е за надхуманно отношение, за изхранването им се използва собствен фураж, така се намаляват малко от непосилните разходи. Купуват соев и слънчогледов шрот, а цената им е скочила повече от 3 пъти. 

"Не всички ще оцелеят", смята Олег Прокопиев. 

В почти всички магазини от търговските вериги у нас могат да се намерят яйца, снесени от кокошките в птицевъдния комбинат в Мизия. Не малка част от яйцата се изнасят и за Германия- заради по-високите цени, но приоритет са българските потребители:

"Работим с веригите- повече от 20 години, естествено, че не можем да оставим пазара без яйца... Тук е сигурният пазар и трябва да си го пазим... "- коментира Олег Прокопиев. По думите му високите цени на фуражите и горивата при производствения процес, липсата на организация и желание за коопериране са в основата на част от проблемите, съпътстващи птицевъдния бранш. Не на последно място е и отношението на държавата:

"Всичко е политика, а когато политиците не мислят достатъчно за бранша, трябва сами да се спасяваме..."