Георги Вулджев: Няма реални аргументи за приемане на еврото

Има ли готовност България да въведе еврото от 2024 година? Какво ще се промени и какво ще поскъпне при въвеждането му у нас? "За" или "против" еврото като основна национална валута? Темата дискутирахме с Георги Вулджев, икономист от Експертния клуб по икономика и политика и член на управителния борд на Българското либертарианско общество.

"Разбира се, че не ни превръща. Това като цяло е един от най-прехвалените аргументи. Като видим историята на еврозоната и други държави, които са сравними с България от гледна точка икономически мащаб - да вземем Гърция... да видим какво се случи с нея по време на дълговата криза: тя не извлече по-голяма политическа власт от това, че е в еврозоната. Важи обаче обратният аргумент -понеже тя беше в Еврозоната, когато дойде тази криза, когато изпадна в дългова криза, Гърция беше далеч по-зависими от големите играчи в ЕС, трябваше да се моли да я спасяват. Спомнете си, че в Гърция имаше референдум, новото правителство на СИРИЗА се допита до населението дали иска да приеме условията на Германия и Европейската комисия за отпускането на спасителен заем. Населението гласува "не", но правителството прие тези условия. Историята на Еврозоната показва, че влезеш ли в нея, имаш по-малко политическо влияние в рамките на ЕС, особено ако сравним Гърция с Унгария и Полша, които и до ден днешен извън зоната. Даже имат далеч повече политическо влияние, да не говорим за независимост, в рамките на ЕС".

Радио ВИДИН: Как ще се отрази смяната на валутата на живота на хората?

"Който и да питаш, няма да ти отговори как, защото няма да се отрази. От гледна точка на плюсове - нищо няма да се промени в живота на хората. Няма да станем по-богати като пряко последствие, нито бизнесите ще видят особено големи позитиви. Ние като сме на валутен борд, то няма какъв позитив да се извлече в тази връзка. Дори разходите за превалутиране са изключително ниски така или иначе, така че някакви дребни разходи ще се елиминират - това е изключително незначително в голямата картина. Нещо, което е проблемно, може да е риск в дългосрочен план - ще станем още по-зависими от политиката на ЕЦБ, а виждаме, че тази политика води до все по-големи нива на инфлация. Очевидно много експерти я критикуват все по-сериозно. Уви, тя не изглежда да осъзнава напълно грешките си на този етап, не е ясно дали тази неадекватна политика няма да доведе до още по-високи нива на инфлация в дългосрочен план. Други рискове са факта, че големи държави до ден днешен са в трудно финансово състояние, не изглежда, че ще се подобри скоро. Държавният дълг е огромен, а особено сега с тези нива на инфлация, когато ЕЦБ вдига лихвите - още повече намалява шансът. Ситуацията в Еврозоната от гледна точка финансова стабилност е много вероятно да се влоши в идните години. Особено в този момент да влизаме, дори отвъд всички всички останали дългосрочни съображения, ако влезем точно сега - всякакви финансови рискове са много по-изострени. Не е ясно кои държави в еврозоната няма да изпаднат в неплатежоспособност, това е възможен сценарии. В такава ситуация ние ще сме пряко изложени на всички тези рискове, т.е да плащаме за дълговете на такива държави".

Радио ВИДИН: Една популярна теза, подкрепяща еврото, твърди че ще станем по-привлекателни за европейските инвестиции.

"Не. Няма никаква причина да се мисли, че нещо такова ще се случи. Ние ако в момента с настоящата си интеграция в ЕС, с валутен борд и т.н, то и да приемем еврото - това няма как да е решаващият фактор. Основно си остава нашата вътрешна политика, тя е най-важната в това отношение".

Радио ВИДИН: Защо години наред темата за еврото се замита под масата от политическия елит? Знаем, че липсват широките дискусии, експертните дебати.

"Замита се темата, защото има страшно много корупция на високо ниво. Тук не говоря за българска вътрешна корупция, а за европейска технократска корупция. Всички български политици, които подкрепят присъединяването към еврозоната, се надяват да получат облаги от това, доста съществени при това от страна на европейските институции, а такива със сигурност са били обещани. Много често много европейски политици, които са направили много за европейската интеграция на своите държави, им биват обещани много добре платени след това постове в бюрокрацията на ЕС. Българските политици се блазнят от такива оферти. Със сигурност това е мотивиращ фактор. А се замита това нещо, налага се да се замита и да е толкова непрозрачно, защото ако човек се опита да проследи целия процес към присъединяването в зоната, ще види че няма никаква публична информация по темата. До ден днешен няма направен анализ от МФ и БНБ какви ще са последиците, няма и да бъде направен. Разяснителната кампания е да излизат на няколко месеца политици и да кажат, че ще е много хубаво, т.е да говорят пълни глупости. Тази цялата непрозрачност се дължи на факта, че няма реални аргументи за приемане на еврото. Реалните аргументи за присъединяването са, че някои хора ще могат да харчат повече пари, защото ЕЦБ ще субсидира техните политики, а по-нататък ще получат позиции като се пенсионират. Това е реалната мотивация за присъединяване към еврозоната. Иначе Възраждане призовават за референдум, но от ИТН откакто са във властта - аз не съм чул нищо от тях по темата".

Радио ВИДИН: Има ли шанс обаче еврото да не стане официалната ни валута от 2024 година?

"Има, при това много реален, особено и с влизането на Възраждане в парламента. Виждаме, че социологията показва, че популярността на тази партия расте. Не е сигурно, ако има предсрочни избори, как може да се пренаредят нещата. Тази партия на Стефан Янев е с неясна към момента позиция за еврото. Все още има шанс, а и знаем, че традиционно в БСП има крило, което е настроено против еврото. Напълно възможно е, ако има избори скоро, да се направи нова конфигурация, която да е евроскептична. Разбира се, това е в интерес на българските граждани като минимум да се отложи това присъединяване към еврозоната. Най-добре да се направи национално допитване по темата. Всички данни от социолози показват, че това решение няма демократичен мандат. По-голяма част от населението иска да има референдум, а над половината са против еврото".

Радио ВИДИН: Попадал съм на теза, че ние сме се отказали от националния си суверенитет през 1997 година, когато приемаме валутния борд.

"Това не е вярно. Ние винаги можем да променим валутния борд. Какво означава отказали сме се от националния си суверенитет? Валутният борд съществува с решение на НС. То от своя страна винаги може да реши да го промени. Няма такова нещо като "отказали сме се". Валутният борд ни дава гъвкавост и свобода в това отношение, защото ние имаме суверенитет във всеки един момент да променим към коя валута е факсиниран. Според мен трябва да го фиксираме към златото, така ще имаме много по-стабилна валута и по-ниски нива на инфлация. Ако решим, можем и да го махнем напълно. Това си остава прерогатив на българския парламент, но когато влезем в еврозоната - там няма процес за излизане, дори няма разписана процедура в европейските договори. Нашата валутна политика става зависима на 100 % от ЕЦБ. А сега с валутния борд основната отговорност остава в ръцете на нашата БНБ. Това са колосални разлики. Тези хора, които казват, че ние сме се отказали от суверенитета си, лъжат нагло, но не знам защо. Може би са глупави, може би не знаят какво да говорят, може и да е заради корупцията, но е ясно едно - че лъжат".