"Да, но искам да направя поглед към общата картина. Еврото е въведено вече повече от 20 години. Към момента в 19 държави в Европа, съответно има още 7, в които не е - България, Хърватия, Чехия, Полша, Унгария, Швеция и Дания. Преди дни Международната рейтингова агенция увеличи кредитния рейтинг на Хърватия на BBB+ с позитивен поглед в перспектива, какъвто е рейтингът и на България. Основният мотив, освен че имат макроикономическа стабилност, е перспективата да влязат в Еврозоната от 1 януари 2023 година. Следващите, които се очаква да се присъединят към Еврозоната, сме ние. Изглежда, че въпреки COVID пандемията, въпреки войната в Украйна, все пак има приоритети - такива основни като членството в Еврозоната, тези приоритети си вървят, те си следват. Държавите от Еврозоната и ЕЦБ проявяват разбиране относно критериите за членство съобразно конюнктурата и ситуацията. Такъв един критерии с голяма важност, който търпи известно изменение, е за инфлацията. Всички държави в Еврозоната изпитват сравнително висока инфлация заради натрупаните проблеми. Това увеличение се проследява и се адаптират кандидатите-членки съобразно новите реалности. Другите критерии са за бюджетния дефицит, където и там има толерантност, също и за съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт. При всички положения целта е да не се отлага членство и ново разширяване на еврозоната заради тези събития".
Радио ВИДИН: Част от икономистите обаче твърдят, че можем да повторим съдбата на Гърция и Словакия.
"Ние може, ако водим недалновидна политика, да повторим и собствената си съдба от 1996 година. Ако сме достатъчно адекватни като начин на управление на публични финанси и като цяло на държавата, не би трябвало да влизаме в такива тежки сценарии. Вече 25 години и повече сме във валутен борд. Това е култивирало в българската финансова система стабилност. Имаме фиксиран валутен курс, съответно в началото беше към марката, а сега към еврото. Ние сме до голяма степен изконсумирали част от ефектите на еврозоната - чрез фиксирания курс и чрез тези правила, които спазваме като валутен борд. Не би следвало да има такава аналогия с Гърция. България по-скоро трябва да се сравнява и да гледа какво е станало с държавите, които също имаха такъв фиксиран курс и подобен на нашия валутен борд - такива са балтийските държави. Да гледаме и близките държави, с които влязохме в ЕС - Румъния и Хърватия. Да видим Хърватия догодина как ще се развие, така ще си направим и текущи изводи".
Радио ВИДИН: Как ще се отрази еврото на ежедневния живот?
"Вижте, това не е само наш феномен. Такива са били опасенията на всички държави, влизали в Еврозоната. Населението е проявявало недоверие и скептицизъм. В самата Хърватия над 50 % от населението все още смята, че ще има увеличение на цени, че ще има други неудобства. Това, което ние тук можем да правим, е сега, тази година, следващата, да се опитаме да управляваме умело процеса на инфлацията и на цените. Имаме притеснения, че ще се вдигнат цените, когато влезем в Еврозоната, но те ще се вдигнат и преди това, даже вече се вдигат. Ние трябва да положим достатъчно усилия да управляваме този процес на цени и доходи. Еврозоната ще ни даде предимства - намаление на лихвени проценти, по-добър кредитен рейтинг, повече инвестиции, ще има по-ниски транзакционни разходи, бизнесът ще може да оперира още по-свободно, особено ако го съчетаем това с влизането в Шенген. Това още повече ще улесни бизнес и търговия. Ако вземем положителното от членството в Еврозоната, хората ще се убедят, че ще е полезно за тях - по-високи доходи, по-висока покупателна способност, изобщо по-висок стандарт на живот. Все по-малко хора ще се съмняват, че Еврозоната е добро решение за България".
Радио ВИДИН: Трябва ли да има референдум за въвеждане на еврото?
"Досега в България не е имало такъв за присъединяването ни към НАТО, не е имало такъв и за присъединяването към ЕС. Тоест ние присъединявайки се към ЕС сме демонстрирали и желание един ден да влезем в Еврозоната. Това е ангажимент, който сме поели. Никой не ни кара веднага, можем да го отлагаме с такива референдуми и други решения, но важното е хората да се убедят в полезността на това нещо. Няма да загубят, напротив - повечето ще спечелят. Това е най-добрият начин да отпаднат исканията за такива неща. Формално погледнато всичко може да се подложи на съмнение и гласуване.
Радио ВИДИН: Обаче липсва широка информативна кампания за ползите и негативите от еврото, до този момент не е изнесен подробен анализ от страна на МФ и БНБ.
"БНБ и МФ, а и цялото управление и правителство, което и да е то, трябва да полага усилия да разяснява, да обяснява, да каже какви ще са мерките да се тушират недостатъците. Трябва непрекъснато да се обяснява. Това е много голяма крачка, която България ще направи. Такива кампании трябва да вървят постоянно, да има обясняване и разясняване, да се дават примери, да се правят съпоставки - къде е България спрямо държавите в еврозоната, как се развиваме ние, как те, какво е качеството на живота, къде страната ни ще бъде след 5 зона, ако стане член на еврозоната. Хората трябва да знаят как еврото ще влияяе на техния живот. Наистина има достатъчно възможности и в рамките на държавните институции, а се финансират и такива програми от ЕС, ЕЦБ също може да участва, но просто трябва да има информираност. Ако всичко това се разясни на хората, мнителността ще намалее".
Село Вещица ни посреща със свежест, чистота, зеленина и песен на пойни птички . Това е населено място, което не може да бъде забравено. Първо поради името си, което е наистина необичайно и второ, когато дойдеш в него, оставаш завинаги запленен от прекрасната природа. Чистота, спретнатост, свежест струи от накацалите къщички. Макар и семпли, те..
България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа. Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон. В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост. Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..
Спокойно можем да кажем, че музиката е една от основите на човешката култура. Още откакто хората са блъскали с кости по земята и по камъните, създавайки ритъм, тя е била олицетворение на общността и чувството за споделеност. Още оттогава човечеството е било наясно с това какво е музиката и какво носи тя, но в днешни дни изглежда, че това разбиране..
На фона на няколко сериозни военни конфликта, дори близо до нас, едва 30% от българите заявяват, че биха се били за страната си, ако има война . 42% не биха, а останалите от запитаните се колебаят и не знаят как да отговарят. Ние се нареждаме по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните. Това показват резултати от..
Седемнадесет проекта са одобрени за финансиране в конкурса "Развитие на туризма в Северозападна България и по поречието на река Дунав" на Фондация "Америка за България". Финансирането на всички тях е за 1 312 000 лева. Средствата ще подкрепят развитието на туристически продукти и услуги в регионите с цел да удължат престоя на посетителите. Над 150..
До края на април се очаква да завърши ремонтът на първото платно на бул. "Панония" във Видин . Следващата седмица Народното събрание трябва да гласува окончателно останалите 3,5 млн. лева за завършването на проекта. Това обясни в "Посоките на делника" кметът на Община Видин д-р Цветан Ценков в отговор на въпроса "Какво се случва с бул...
Кабинетът "Главчев" положи клетва и встъпи официално в длъжност, с което 103-тото правителство в историята на България е факт. Президентът Румен Радев насрочи за 9 юни националните и европейските парламентарни избори. Кои са причините, поради които отново ще се отправим към урните? Може ли предизборната кампания да предложи решения, а не битовизми..