Теодора Обретенова: " Рисуването е чувство, не само изкуство"

Изкуството е трудоемък процес, но когато идва от сърцето, когато правиш изкуство заради удоволствието от творческия акт, тогава удовлетворението е толкова голямо, че трудът, който си положил ти се струва сладък. Точно това е рисуването за Теодора Обретенова от Видин. Тя хваща четката от малка и винаги е знаела, че рисуването я влече.

"Първата ми среща с творчеството беше още в детската градина, аз откакто се помня, рисувам. Целият ми съзнателен живот минава в рисунки още от тогава... Знаех, че не мога без него, искам да го правя, разтоварваше ме, носеше ми наслада, удоволствие..."

"Дадох си сметка може би няколко години след като завърших училище. Не знам, някак винаги ме е дърпало към рисуването. С каквото и да съм се занимавала, винаги съм рисувала, затова в крайна сметка реших да оставя всичко друго и да се отдам изцяло на това, което обичам".

Теодора учи в училището по изкуствата във Видин, повлияна от учителите и от баща си, който вярва много в нейния талант. 

"Тогава учителите ме забелязаха, че рисувам и винаги са ме питали, какво искам да правя, с какво да се занимавам и едва ли не ме насочиха към Шестото, баща ми също ме насочи натам..."

Теди не може да определи стила си на рисуване. 

"Аз правя нещата така, както ги усещам, както ги чувствам, обичам да рисувам с бои, като малка не беше така - използвах само химикал. В началото ми беше трудно да рисувам с бои... С течение на времето се развиваш, усъвършенстваш, виждаш къде бъркаш... Трябва да има цвят, всичко е сиво, хората са тъжни и си мисля, че когато има много цветове и е шаренко - хората може и да се усмихнат".

"Много положително ги приемат, радват се. Аз това наистина не съм го очаквала. Още първото табло, което направих, очаквах на следващия ден да видя надпис "ЦСКА" примерно, но до ден днешен, ето вече колко години са минали, те стоят по същия начин, по който съм ги оставила. И се приема много добре, радва хората, спират, говорят, поздравяват ме - това е идеята на цялата работа".

Теди иска да рисува върху сгради и върху всякакви неугледни предмети в града. На този етап ще продължи да разкрасява електрическите табла в Белоградчик. В града под скалите миналата година художничката е дала нов живот на десет.