Борис Стоев, Стефан Илиев, Бърни Бончев, Коста Николов и Майер Аладжемов - знатни ученици на видинската гимназия

Фрагмент от ''Цветовете на деня'' (''Памет нашенска'' - 06.06.2022)

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

И този понеделник в рубриката "Памет нашенска" продължаваме да ви представяме видни личности, учили във видинската гимназия. В съвместната ни инициатива със Средно училище "Цар Симеон Велики" Видин ученици от гимназията подготвят и представят биографиите на знаменити ученици и учители на гимназията. Поводът е нейната 140-та годишнина, която бе отбелязана през месец май.

Днес ще ви представим двама изтъкнати военни - майор Борис Стоев и полк. Стефан Илиев, един от най-известните кметове на Видин - д-р Бърни Бончев и архитектите Коста Николов и Майер Аладжемов.

Майор Борис Стоев е първият български парашутист, който като ученик изпъква със спортни умения, отлични оценки и наклонност към математиката. След завършването си през 1920 година той постъпва във Военното училище, разказа за Радио Видин Виктория Петрова:

"През 1927 година при демонстрация на парашути от чуждестранна фирма, без никаква предварителна подготовка слага на гърба си парашута и извършва първия парашутен скок от българин. Проявява изключително самообладание и хладнокръвие в множество ситуации и успява да приземи повреден самолет, но това му коства много физически наранявания, които довеждат до смъртта му".

Посмъртно семейството му е дарител на Видинската гимназия. В писмо до тогавашния директор на Видинската гимназия братът и сестрите на Борис Стоев посочват:

"Ето защо ние- неговият брат и сестри, смятаме, че ще почетем най-добре паметта му и изпълним едно негово голямо желание, като от останалите след смъртта му средства подарим сумата от 30 000 лв. в облигации, с молба да я приемете и образувате при поверената Ви гимназия на вечни времена фонд на името на покойния, от лихвите на която сума да се дава ежегодно по 1000лв. награда на завършилия първи по успех курса на гимназията. От останалите лихви да се дава обяд на бедни ученици в гимназията или другаде в деня на смъртта му- 15 ноември".

Полковник Стефан Илиев е пример за героизъм и мъжество, проявени във войните за национално обединение, разказа Ради Асенов:

"Стефан Илиев е роден на 29 юни 1869 във Видин, тогава все още в Османската империя. Учи в Скобелевата реална гимназия, чийто наследник е днешното училище СУ "Цар Симеон Велики". В същата година, когато завършва гимназия през 1887 г., постъпва във Военното на Негово Величество училище в София. Завършва го с първоразреден успех две години по-късно, поради което е издигнат в чин подпоручик. Завръща се в родния град. От 1889 започва военната му кариера. Той първоначално служи в Бдинския полк. От 1909 г. става несменяем командир на 15-ти пехотен Ломски полк. Расте и в длъжност. До началото на Първата балканска война той е вече майор. През войната проявява изключителни качества на командир и воин. Взема участие в над 19 сражения, сред които се открояват Чаталджанските битки и освобождението на Люлебургас. За разлика от повечето офицери, които се крият в тила, майор Илиев не изоставя своите войници, а им осигурява морална подкрепа като се бие редом с тях на първата фронтова линия, когато това се налага. За своите героични прояви е награден с Орден "За заслуга". През Първата световна война Стефан Илиев е отново на активна служба със своя 15-ти пехотен Ломски полк. Полкът взема участие в много сражения и в Чеганската операция. През 1917 г. в знаменитата битка при Червената стена Илиев се покрива с безсмъртие. Той лично повежда контраатаката на своята част и по този начин стабилизира фронта. Враговете не успяват да пробият и България е спасена, макар и това да е само временно, от национална катастрофа. Майорът загива в сражението. За военни заслуги посмъртно е повишен в чин полковник и награден с Ордени "За храброст" lV lll степен".

Един от най-известните кметове на Видин е д-р Бърни Бончев - започва разказът си за него Кирил Янев:

"Той е роден в Разград, но след смъртта на родителите му, заедно с осиновителя си се установява във Видин и завършва средното си образование във Видинската гимназия. Продължава образованието си в Швейцария, като записва медицина. По време на следването си пътува из Швейцария, Германия, Италия и Франция, което му помага да усъвършенства 7 езика: руски, немски, френски, италиански, сръбски и румънски. След като завършва медицинското си образование Бърни Бончев се завръща за постоянно в България. Сключва брак с швейцарката Маргарита Корниолей и записва втора специалност стоматология. Бърни Бончев се установява в любимия си град Видин и за втори път животът го свърза с Видинската гимназия, в която той е училищен лекар. На 5 септември 1934 г. е назначен за кмет на град Видин и изпълнява тази длъжност до 1938 година. Неговият кметски мандат е забележителен, тъй като за четирите години на неговото управление се извършват редица важни промени в града ни - построява се модерен водопровод, нова градска баня по европейски стил, игрища за футбол, волейбол и народна топка. Пресушават се част от блатата около и във Видин. Всичко това го прави един от най-известните и успешни кметове на град Видин. Д-р Бърни Бончев умира на 21 януари 1968 г. в София. През 2018 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на град Видин".

За човека, проектирал храм "Св. Николай", мавзолея на Антим I, читалище "Цвят" във Видин- архитект Коста Николов, разказва Виктория Петрова:

"Завършва нашата гимназия с отличие, а по-късно и Висшето техническо училище също с отличие. Негова самостоятелна работа във Видин са проектите на храм "Св. Николай", мавзолея на Антим I, читалище "Цвят" и множество домове с оригинална архитектура. Активен учредител е на "Дружеството на българските архитекти" и негов председател. Ръководи колективи по изграждането на центъра на София и курортен комплекс "Дружба" край Варна. През 40-те години на ХХ век преживява огромна житейска трагедия - губи единствения си син, който следва в Германия. Младежът бил изтезаван и убит от тайната полиция, а след това трупът му бил изгорен. Архитект Николов успява да прибере тленните му останки в България. Изпада в тежка творческа криза. Запазва пръст от ръката на момчето и оцелял кичур коса и се зарича един ден да му посвети най-великото си произведение. Завръща се към архитектурната си кариера в средата на 50-те години, като се заема с големия проект за центъра на столицата, в който влизат като единно цяло ЦУМ и Министерството на тежката промишленост, където днес е Министерският съвет. И двете сгради са в един архитектурен стил и са емблематични за София. Според градската легенда архитект Николов вгражда в основите на сградата на ЦУМ тази останка на детето си. Твърди се, че при реновирането на магазина през лятото на 2001 г. британски инженери откриват находката, поставена в метална кутия откъм източния вход на ЦУМ. Те обаче я оставят на мястото ѝ и продължават ремонта. Архитект Коста Николов умира на 14 ноември 1961 в София, като след себе си оставя множество архитектурни паметници от национално значение".

Архитектурните решения на архитект Майер Аладжемов оформят облика на стария Видин. Той завършва средното си образование във видинската гимназия, а след това продължава в Кралското баварско висше училище в Мюнхен със специалност архитектура, разказа за Радио Видин Виктория Петрова:

"След приключване на обучението си се връща в родния Видин и работи по благоустрояването на центъра на града, радетел и спомоществовател е при издигането на паметниците на Левски, Раковски и ген. Кръстьо Маринов. За паметника на ген. Маринов именно учениците на видинската гимназията събират пари и днес се намира в алеята на градската градина зад училището. Дело на Майер Аладжемов са и първите реставрационни дейности в града, включително на крепостта Баба Вида и джамията на Пазвантоглу. Майер Аладжемов поема и грижата за изграждането на южното крило на училището ни. Той е назначен за градски инженер-архитект по времето на д-р Бърни Бончев и заедно с него изграждат нов, модерен водопровод и улиците на града. Архитектът умира през 1972 г. в София, а след себе си оставя множество творения, някои от които са обявени за архитектурно-исторически паметници от местно значение".

Споделете

Борис Стоев, Стефан Илиев, Бърни Бончев, Коста Николов и Майер Аладжемов - знатни ученици на видинската гимназия

Стари народни песни изучават децата в Ослен Криводол

Във видинския участък на Дунав няма регламентирани плажове

Дизайнерка представя уникална колекция във Видин

Опасностите на планината през лятото

Четвъртокласник от Видин е приет в Софийската математическа гимназия

Фестивалът "Дунавски вълни"- забавления за малки и големи

Над 600 килограма от декар е средният добив на пшеница във Видинско

За БНР

Радио Видин