"Предишната нощ имаше силна гръмотевична буря", разказва Константин Коцев и в първия момент, когато чул страхотния трясък, помислил че наново мълния е паднала и ще запали къщата. По това време - около 10:30 часа, възрастният мъж гледал телевизия в хола:
"Погледнах към градината - в градината ТИР. Отварям вратата- терасата и антрето ги няма. Отварям другата врата- стената пробита. Там, където беше леглото ми - дупка. Ако още съм бил на него, заедно с матрака да съм бил изхвърлен навън... Шофьорът на ТИР-а беше още в него, мърмореше нещо. Но аз съм почти на 90 години - след 3 седмици правя 90 години - и му казах, че не мога да му помогна. Веднага звъннах на 112. Той пък проби стъклото и с краката напред излезе. Влезе в хола и разбрах, че е турчин. Малко беше одраскан по главата. Започна на говори по телефона си, подадох му стол да седне, не ще на стола - седна на миндера, но както и да е... Опитах се да говоря с някои от техните представители,
но те казаха, че не разбират. Настояха обаче веднага да се освободи товара. Казах добре, ами обезщетението. А турците все повтаряха -
полиция, полиция... След два дена натовариха тези кашони и си тръгнаха... От полицията казаха, че шофьорът на ТИР-а е карал с 55 км, ама ремаркето се било подхлъзнало. Е да, ама дъждът беше изсъхнал, а и подхлъзване става, когато започне да вали. И защо никой друг не се подхлъзна? Според мен, вероятно е задрямал, ударил се е в другия тротоар, събудил се е, завил е надясно и е нахълтал тук. И половин метър спирачен път няма. И ако не се беше обърнал да се хлъзга настрани, сега цялата къща щеше да иде чак в дерето долу. В същото време турците се държат с мен, като че ли тази къща нарочно им се изпречила на пътя и им строшила ТИР-а...
Дали има някакви компенсации ли? Засега нищо - идват, описват, никой
никакъв документ не издава. Писах до прокуратурата да ми издадат някакъв документ и тя е разпоредила - вчера идва нова комисия, утре ще дойде трета комисия и нищо повече...
Сега тук всичко е разградено, след като извадиха ТИР-а, къщата ми е полуразрушена, половината ми градина е унищожена, кладенецът- две помпи имаше в него- едната е срязана и изхвърлена на 20 метра, другата - смазана, изместен е и капакът, който покриваше кладенеца, мазето е унищожено, а всичко в него-смазано... Това е положението. Нямам представа как ще продължа да живея - душата ме боли. Отникъде съдействие. Никой не се занимава с мен. И завиждам на мъртвите...
Това тук е третокласен път. ТИР-овете обаче не искат да плащат ТОЛ- такси и затова минават оттук. Този път го ремонтираха преди година и половина, а вече е разбит...", разказва с болка възрастният мъж.
Третокласният път през селата Студено буче, Доктор Йосифово и Славотин е изключително натоварен. През годините местните хора са подавали многократно сигнали и подписки, но резултат няма.
"Това е нашето ежедневие. Дори след катастрофата са минали над 100-200 ТИР-а, въпреки че би трябвало да е ограничено движението", обясни и кметът на селото, Огнян Митов: "И проблемът е, че 90% от случаите са с турски и полски ТИР-ове. А на тях дори да им се напише акт, парите са несъбираеми. Ние нямаме система, която да ги задължи да си платят глобите... Страшна работа е. Писахме жалби, две подписки сме събирали с колегите от съседните села - около 700 подписа. Пратихме ги на областния управител, до кмета на община Монтана, до Общински съвет в Монтана, до АПИ, до началника на КАТ в Монтана... Най-интересното е, че отговорите, които получаваме са - чакаме финансиране за поставяне на вертикална маркировка. И аз казах, ами ако е толкова скъпа тази маркировка, да се включим и ние като започнем да събираме капачки. След
като държавата не може да си позволи два или пет знака да регулира този път, да си осигурим пари и ние да ги поставим..."
Думите на кмета подкрепят и местните в анкета на Кирил Кирилов:
"Тия ТИР-ове да се махнат, че положението е много зле. Не стига, че влизат по къщите на хората и ги рушат, ами треперим и за децата. Нали ги виждаш- минават постоянно. На няколко пъти деца тръгват да пресичат- никой не спира. Ето тук е и пешеходната пътека, но никой не спира. Преди имаше и знак, но го махнаха. И по-добре, защото иначе децата се лъжеха и тръгваха, а никой не спира.
Как живеем тук ли? Ами бедно ни е селото. Нямаме никакви помощи, нямаме нищо... Няма нищо за младежите. Преди имаше пенсионерски клуб, но и него затвориха. Всичко ни липсва... От 55 лева като дам 20 за кола до Монтана за подпис, колко ми остават за живот- 35 лева. Това е- нямаме работа. Този трафик също ни притеснява. Напука къщите, страх ни е да пресичаме... Тези ТИР-ове защо минават оттук? Колко пъти се събираме за това, но няма ефект. Всичко зависи от Монтана... Няма работа- това е основният проблем. Има хора, които не са работили от 20 години. Пропадна ни селото... Лекар имаме, аптека - не. Аз съм от 50 години в това село, но аптека в него не съм видяла да има. Автобуси също нямаме. Ако ни се наложи да идем до Монтана, чакаме някой да ни закара и плащаме луди пари... Живеем ден за ден. Тези млади хора работят ден за ден. Ако идеш да откраднеш нещо, ще те пребият и вкарат в затвора. И така - живеем ден за ден. Неграмотност, бедност - това е!
Какво още разказват за живота на село жителите на Доктор Йосифово, ще бъде ли решен проблемът с автобусния транспорт и асфалтирането на селските улици, как смятат да защитят правата си собствениците на разбитата от ТИР-а къща и какви са намеренията на кмета Огнян Митов за ремонта на старите мостове в селото и почистването на коритото на реката - в звуковия файл.
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..
На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..
Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..
Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024". Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..
Изборът за бъдещото професионално развитие е още в училище. Как правилно да се насочат учениците, обяснява Силвия Ставрева от Центъра за подкрепа на личностното развитие с предмет на дейност кариерно ориентиране и консултиране във Видин. "Центърът работи с ученици от I-ви до XII-ти клас и в тази връзка нашата програма за работа с тези..