Да имаме милостиви сърца и дълбоко смирение като стотника

"А стотникът отговори и рече: "Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее…" Като чу това, Иисус се почуди и рече…: "истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра" /Мат.8:8,10/.

Господ е казал: "Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери" /Иоан 10:9/. Но малко са хората, които желаят да влязат през тази врата. Пашата на небесното Царство даже за мнозинството от тези, които идват в храма, за съжаление, не се явява въжделената обетована земя. Повечето хора идват в храма при нужда: някого да кръстят, някой да се венчае, някой да бъде опят, за някого да бъде направен помен, за някого да бъде записана литургия за здраве, някой да получи облекчение от болест – всички искат от Бога нещо да получат, но малко искат да се съединят с Бога. Даже, пристъпвайки към светата Чаша, рядко човек се замисля за това, че причастието – това е съединение с Бога и телом, и духом. Човек все търси полза за себе си, все иска да придобие нещо за себе си, да вземе от Бога, някак-си да използва Бога.

"А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше: "Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда." Иисус му казва: „ще дойда и ще го излекувам" /Мат.8:6-7/. Капернаум бил малко градче, и стотникът бил началник на воинския гарнизон, т.е. той бил римлянин, а не иудеин, принадлежал към съвършено друга вяра. При Господа дошъл иноверец, езичник, угнетител на Неговия собствен народ, а Той с такава готовност му отговорил: "Ще дойда и ще го излекувам". Нима били малко болните в Израил, които се нуждаели от Неговата помощ? Защо Господ откликнал на молбата на стотника? Защото той /и това е първото условие/ проси не за себе си, той проси за слугата; той има такова добро сърце, че се безпокои за слугата си. Днешните хора често малко се грижат и за собствените си деца, а още по-малко за подчинените си. А да им съчувстват даже не им идва на ум. Стотникът оставил своята работа, тръгнал да търси странстващия целител – Иисуса. Обърнал се към Него с молба за слугата си. И Господ, виждайки този добър човек, решил да му помогне, защото благодарение на своето състрадателно и отзивчиво сърце той не бил далече от Царството Небесно.

Затова, когато у нас възникне някаква нужда към Бога, когато искаме да изпросим нещо от Него, трябва да си припомним стотника, да си спомним за неговото милостиво сърце, за неговото дълбоко смирение, за неговата духовна нищета и за неговата твърда вяра и упование в словото Христово. Амин."

Автор: Прот. Димитрий Смирнов

В рубриката "Съвременна Библия" – срещите ни през юли ще преминат под знака на една Христова притча. Мисля, че тя казва всичко на човека от първи и двадесет и първи век. Притчата за богаташа и Лазар разказва за две личности, които като всички нас тръгват от видимото и познатото, за да стигнат в невидимото и не докрай познатото. Те са видимите и временни хора, които невидими и вечни преминават в безкрая. Както се очаква, този преход повдига много въпроси.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.