Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За монтанското село Буковец - с болка и тъга

19
Снимка: Радио Видин

Отправяме се към монтанското село Буковец. Отстои на около 13 км от общинския център Брусарци, на 76 км от Видин и на 45 км от Монтана. Намира се в падина и по склоновете на съседните хълмове, скътано сред зеленина около река Нечинска бара. По протежението на реката тук е образувано красиво дефиле- от едната му страна е разположено селото, а от другата - вековна гора.

Буковец, подобно на околните населени места в района, също има много старо минало. Свидетелство за това е монетно съкровище от около 1000 римски републикански денари, намерено край селото през 1936 г.

Днес селото обаче като че ли е заспало - животът тук е замрял, по улиците няма жива душа. Пусто е и пред кметството в центъра му, където на видно място са поставени трите флага- националният, на общината и на ЕС- нещо, което тук изглежда почти комично, защото пилоните и знамената са доста овехтели.

Типична картина от малко населено място в Северозапада. Типични за региона са и проблемите на жителите на Буковец. С тях разговаря Кирил Кирилов:



"Няма хора, няма работа. Транспорт има само сутрин и вечер, и не е удобен за хората. Аз съм от Видин и пътувам дотук 6 часа. 3 часа чакам на Брусарци. Това е подигравка. Все едно пътувам до Лондон. Влаковете не са редовни, а и локомотивите често аварират... Много е зле, Северозападна България умира. Тук е глад и мизерия. Селото ни е много красиво, но управата ни не е много стабилна. Казвам се Борислав Младенов и не се притеснявам да твърдя, че тук е голяма мизерия... 
Най-пропадналото село в община Брусарци е Буковец. Аз пътувам и виждам как е в Крива бара, Сталийска махала, Василовци. Там се обръща по-голямо внимание. Тук е пропаднало всичко. Жалко, че природата ни е толкова красива... Аз съм си местен, тук си ми е сърцето, тук са ме отгледали баба, дядо, майка, татко. И ме боли като виждам докъде стигна това село... Да се похваля с нещо ли? Как да се похваля? Може би с това, че тук по центъра поне има хора, защото нагоре в покрайнините на селото вече няма никого. Заминаха по градовете, а децата избягаха в чужбина. Тук съм сама, пенсионерка съм. Справям се горе-долу. Сега имаше някаква авария и тук оправяха нещо по ВиК мрежата. Лошото е, че като изкопаят, така и оставят всичко. В цялото село е така. А са длъжни да оставят всичко така, както си е било. Ето, тази купчина земя тук е пред моята врата. Много е грозно. Няма оправия... Лекар има, идва само в понеделник. Зъболекар няма, аптека също. Ако искаш да си купиш лекарство, трябва да платиш на някой 20-30 лева да идеш до Брусарци. Имаме един автобус, но трябва да идеш сутринта и да го чакаш до вечерта, за да се прибереш. Цял ден трябва да седиш в Брусарци, а ние сме възрастни... Всичко ни липсва, но най-много, хора. Останали сме 50-60 човека и движим по инерция. Справяме се както можем, като възрастни хора... Единственото дете в селото е на кръчмарката. Момиченце, май е трети клас. Сега от София дойде и едно семейство със 7- 8 деца. То с толкова много, кой ще ги вземе на квартира. Вчера идва лекар в селото- тук всичко се напълни с хора. Иначе няма жива душа... Едно време, когато бях млад, в селото имаше 2000 човека. Сега сме останали около 60. Ние, дето сме се върнали след пенсия от града, сме около 30 човека. Ако не сме ние, тук няма да има хора. Синът ми е в Габрово- далеч. Сега се надявам да дойдат да ме видят... Липсата на работа изгони децата ни. Единият ми внук е в Кипър, другият - в Англия. Синът ми пък- в Италия. А ние сме тук на доизживяване. В селото няма обхват на нито един мобилен оператор. Чак горе в края на пътя има. Как се свързвам с децата ли? Ами излизам, ходя по поляната, докато не се свържем. Ей там, в онази къща, беше братовчедът ми. Умря сам. По-нагоре имаше един Рангел, мъчил се човекът да се обади по телефона- няма обхват. И той умря ей така. Един друг приятел също се мъчил да звъни и на мен, и на брат си, но не могъл да се свърже. Това ни е най-големият проблем, защото сме възрастни, болни и сами. Не можеш и на комшията да се обадиш за помощ... Липсва ни транспорт, липсва ни достъпност до другите населени места, липсват ни и телефонните услуги. Колко пъти за тези телефони сме се разправяли. Казват- няма клетка. А кога ще я има тази клетка? Аз работя в читалището и интернет нямаме, защото никой не иска да ни свърже. Казват ни, че сме неспособни да го платим. Все щяхме да намерим начин да го платим този интернет, но на тези фирми май не им пука много-много за малките населени места. А тук също живеят хора...", оплакват се жители на Буковец.

Че проблеми тук има, не отрича и кметският наместник на селото, Камелия Виденова:

"Около 60 човека останаха в селото. Много са малко. Имам имоти, в които години наред никой не идва и са запустели. Преди години не беше така. В селото имаше училище, но вече се разпадна. Аз съм прекарала детството си тук и имам много хубави спомени. Но преди хората бяха по-различни - помагаха си един на друг. Имаше големи събори и много хора. Но и сега не е толкова лошо. Миналата година имахме един млад човек, който беше тежко болен и много хора се отзоваха и събрахме пари за лечението му... В селото имаме магазин, имаме и безплатен транспорт до Брусарци сутрин и вечер. Имаме и лекарка, която идва всеки понеделник. По мое настояване носи и лекарствата, така че хората не търсят аптека... Кражби има. Дори наскоро имаше една кражба на желязо, но хванаха крадеца. Местен човек... Преди години наричаха Буковец селото на козарите, защото имаше много кози. Сега вече ги няма. В цялото село дали са останали 10-15 кози. То ги няма вече и хората, които ги гледаха. Иначе тук природата ни е много хубава- и за туризъм, и за риболов, и за паша. Но хората ги няма, а останалите ги е обзела апатия..."


Целите интервюта с жители на Буковец и кметския наместник Камелия Виденова - в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Жителите на Гъмзово мечтаят младите да се завърнат на село

Днес гостуваме на  село Гъмзово в о бщина Брегово . Намира се по средата на второкласния път, свързващ областния център Видин с Брегово и сръбския град Неготин . Има връзка с Дунав мост 2 и ГКПП пункт „Брегово“. В миналото селото е било съставено от две махали -  българска и влашка . Жителите били работници при турски..

публикувано на 09.08.24 в 16:38
Яница Петкова

Яница Петкова: Предстоящите избори дават възможност да бъде взета поука от допуснатите грешки

За втори път през тази година и за седми от 2021-ва досега ще избираме парламент.  Кои са реалните фактори, продължаващи да задълбочават партийната и политическата криза в страната?  Ще продължи ли тенденцията активността на гражданите да бъде все по-ниска?  Има ли основания да се очаква, че вотът наесен ще приключи изборната спирала?  Действащото..

публикувано на 08.08.24 в 10:00

Остава ли предпочитан ИT секторът у нас?

Българският ИT сектор продължава да расте и няма изгледи това да се промени. Ръстът в индустрията е факт и той ще се запази през следващите години. Това е напълно нормално, предвид факта, че светът ще става все по-дигитален и в ежедневието си ще ползваме все повече и повече дигитални продукти и услуги. До 2025 г. новонаетите специалисти..

публикувано на 07.08.24 в 10:45

Ще има ли нормални пътища в Северозапада?

"Едва ли има по-отвратителен и неподдържан път в Европа от Е79 между Враца и Видин. Това не е път, а мъчение. Държавата е тотално абдикирала." Това написа в социалните мрежи Диана Русинова , председател на Европейския център за транспортни политики.  "Никога през живота си не бях пътувала с тежкотоварен автомобил с полуремарке. Така се случи,..

публикувано на 06.08.24 в 12:18

Тома Ушев: Политиката ни е цирково шоу, а трябва да бъде арена на идеите

Гражданите одобряват предсрочните избори през есента според последните социологически проучвания.  Продължилите през уикенда преговори за съставяне на експертен кабинет, водени от мандатоносителя "Има такъв народ", завършиха с неуспех.  Какъв ще бъде следващият парламент?  Ще продължи ли тенденцията активността на гражданите да бъде все..

публикувано на 05.08.24 в 10:00

Жителите на Паволче мечтаят училищният двор отново да се напълни с деца

Паволче е едно от онези красиви български села, които така омагьосват гостите си, че след това не им се тръгва. Врачанският Балкан, в чието подножие е разположено, богатото минало, свързано с Ботевата чета, и гостоприемството на местните допринасят за това. Хората от Паволче посрещат всеки с радост. Разказват, че живеят в хубаво село, споделят и..

публикувано на 02.08.24 в 14:37
Ивайло Илиев

Ивайло Илиев: Третият мандат се използва маркетингово

Минималните шансове за съставяне на редовен кабинет в 50тото Народно събрание намаляха още в първия ден от преговорите.  Разговорите за приоритети и конкретни политики между формациите обаче продължават.  Ще успее ли "Има такъв народ" да сглоби експертен кабинет?  Съдбата на третия мандат и приближаващите поредни предсрочни избори дискутираме с..

публикувано на 01.08.24 в 10:00