Всичко от градинката е вкусно

Дигитализация в земеделието, цифровизация, интелигентно и прецизно земеделие- със сигурност всичко това е много далеч от разбиранията на баба Лиляна от видинското село Майор Узуново. Тя е от старото поколение земеделци, които познават възможностите на мотиката и въпреки годините си, много добре работят с нея. В градинката й има всичко- пипер, домати, лук, чесън, краставици, лозе...и райграс. 

Сама произвежда разсадите, което й остане- раздава на хората. И те са доволни, защото знаят, че от нея ще намерят най-хубавия разсад за зеленчуци. Доволна е и тя, за това, че въпреки своите 77 години, които утре ще навърши, хем е полезна на близките си, хем може да помогне и на другите. Може и да не е чела Библията, но знае, че ако има две ризи, едната е ще даде на ближния.... - за разсад говорим в случая, но то е същото... 

С традиции в градинарството са много населени песта по поречието на Дунав, които не случайно дават наименованието на региона- Златорожието. Там всичко се ражда. Любомир Тодоров е от село Кутово, на 73 години e, и заедно със семейството си отглеждат пъпеши, дини, капия и зеле. Любомир е потомствен градинар, с работата на полето се е сблъскал, вероятно по неволя, още като дете. После е повлякъл крак и за децата си, защото сега наравно с големите работи и внукът му, който е второкурсник и с припечеленото осигурява част от издръжката си. 

Освен всичко друго, в семейството се съхраняват и семената на стария сорт пъпеши видински коравци. Всички знаем колко ароматни и вкусни са те.