Тончо Краевски: Конституцията работи, нямаме нужда от личен режим

Трябва ли да има промяна в структурата на най-висшето ръководство на страната? 

Президентска или парламентарна република да бъде България? 

Това попитахме политолога Тончо Краевски.

Радио ВИДИН: Защо Трифонов излиза с това предложение точно сега?

"Това очевидно е заявка за начало на предизборната кампания. В началото на предишния цикъл от избори Трифонов беше обещал, че ще променя избирателната система и че ще внесе резултатите от своя референдум в Народното събрание, за да се промени тя. Това тогава му донесе успех. Съвсем естествено в момента обещанието му за пряка демокрация се актуализира този път като предложение за президентска република, защото в момента се привижда като решение за нестабилността на парламентарния режим".

 Радио ВИДИН: Ние се намираме в перманентна политическа криза. Това обаче достатъчен аргумент ли е за смяна на формата на управление?

"Не, не мисля, че е, защото първо трябва да поговорим каква е точно формата на управление у нас, как е устроена републиката, и след това да кажем тя дали трябва да се промени или не. Полупрезидентска република, както по-късно Ива Митева коригира Трифонов, че не става въпрос за президентска - това са много пипкави квалификации. България по същество е полупрезидентска република. Това го твърдя не аз, а създателят на този термин като научен и политологичен термин - Морис Дюверже. Тя е подвид на полупрезидентската република, защото има пряко избран от народа президент, който упражнява ред изпълнителни правомощия, т.нар споделени компетенции с Министерски съвет, т.е в това отношение прилича на републиката във Франция с изключението, че държавният глава в България в нормално време има много по-малко влияние. Републиката в България е динамична, в мирно време, в нормална ситуация, тя е парламентарна. Тогава президентът приема парада на 3 март и се изказва на Нова година. Когато не може да се сформира парламентарно правителство с първия и втория мандат, с третия президентът има възможност да посочи парламентарна група по свое усмотрение и в някаква степен да координира, ако е способен на това - да стане архитект на коалиция. Това се е случвало - Георги Първанов през 2005 година, преди това кабинетът Беров така е сформиран с третия мандат. Това нещо е ясна проява как при третия мандат републиката се трансформира при полупрезидентска. Тогава, когато се изчерпи тази възможност, тази процедура, и парламентът се окаже неплодотворен, т.е не е в състояние да произведе власт, тогава републиката става президентска за няколко месеца, в които държавният глава назначава изцяло правителство, което е подчинено на него. Това означава, че българското конституционно устройство е динамично, не е като френското, което е полупрезидентска република със силен президент, която не се променя по формата си във времето. Българската република е с много гъвкаво и динамично устройство, променя се според политическата ситуация, променя формата си. Това ми се струва хитро и изкусно направено конституционно устройство и много добре прилягащо на особеностите на българското общество".

Радио ВИДИН: Трифонов защити предложението си, пускайки клип с покойния Желю Желев. Първият ни президент заявява, че ако България е била президентска република още в началото, не е щял да се случи този провал.

"Желев дава за пример САЩ и не се сещам коя друга държава в това интервю, но примерът, за който аз се сещам за държава, която е извършила преход от социалистически режим към демократичен с президентска форма, е Русия. Там Елцин практически прегазва парламента през 1992 година, който гласува против неговите промени в конституцията. Той е главнокомандващ на армията и като такъв просто сгазва волята на Народното събрание. Това води до едни от най-кървавите разправи в Москва от времето на Октомврийската революцията. Това, което искам да кажа, че парламентарната република като форма, е добра за България с оглед на това, че е възможно всички обществени групи да бъдат представени до една достатъчна степен, за да не се налага политическо насилие. Не съм убеден, че ако режимът в България беше президентски, че това щеше да бъде така. България има дълга традиция на лични режими. Преди демокрацията това е режимът на Живков. То преходът към социалистическия режим е именно това - постепенното монтиране на личния режим на Живков. Преди това режимите на Червенков, а по-рано - на цар Борис III и Фердинанд. Това винаги е било свързано със създаването на цяла една номенклатурна, олигархична, интелектуална класа около тези лидери, която ги възхвалява, която печели парите си и социалния си статус от тях и се превръща в тяхна маша. Една много грозна работа е това нещо в България. Всеки, който се зарови да чете как точно изглежда управлението на Борис III, който днес иначе е икона на същите демократи, които се възмущават от предложението на Трифонов. Много от тях онзи ден пускаха портрети, траурни и похвални слова за царя, но това е един изключително корумпиран личен авторитарен режим, който приляга на най-негативните черти на българското общество. Той си играе с това, което е най-зло и най-неприятно в нашата природа, нашата социална природа. Аз съм абсолютно убеден, че създаването на класически чист президентски режим ще доведе точно до това: до връщането към най-неприятните черти на българското общество, които сме виждали по времето на Живков и Кобургите - създаване на огромен кръг от интелектуалци и писатели, които ще хвалят един лидер. Олигархичните и номенклатурните лидери ще чакат на опашка за назначения в политиката. Това ще доведе до абсолютно обезличаване на законодателната власт до гумен печат по волята на един човек".

Радио ВИДИН: Заместник-председателят на Има такъв народ Тошко Йорданов посочи в свое интервю, че за да има референдум, въпросът трябва да бъде зададен така, че да доведе до свикване на Велико народно събрание. 

"Той самият въпрос няма как да бъде зададен по такъв начин, че да предизвика свикване на ВНС, поне що се отнася до процедура. Има си отделна процедура как се свиква ВНС, сред изброените хипотези няма такава с "хората могат да решат на референдум да свикат ВНС". Това, разбира се, не означава, че ако има един референдум, който едно такова предложение получи голяма подкрепа и особено ако има голяма активност, но тази промяна в държавното устройство няма как да стане с референдум. Това все пак, макар и да не е формално основание нито за промяна, нито за свикване на ВНС, все пак представлява огромен такъв морален и политически капитал, защото останалите политически играчи ще бъдат изправени пред много тежък казус как да обяснят отказа си да свикат ВНС. Тук няма да произтече юрисдическо последствие от такъв референдум, но ще произтече политическо последствие".

Радио ВИДИН: Ние сме в средата на криза. Промяната в модела ще изисква огромен ресурс. После трябва да се напише и нова конституция. На Румен Радев пък това му е последен мандат. 

"Всеки процес по промяна на конституцията, особено такава промяна, защото ако сменим режима на президентски, това означава да кажем, че втората българска република, която е основана с конституцията от 1991 година, е приключила и това е абсолютно нова република. Това винаги е много мръсна и хаотична работа, не е фестивал на цветята една такава промяна. Разбира се, в същото време тези промени винаги вървят и ръка за ръка с някакви кризи, които са ги предизвикали. В момента, в който рано или късно се промени парламентарният режим в България и се промени конституцията, това няма да е момент, в който всички сме готови, в който всичко е мирно и тихо. Сега, нямайки какво друго да правим, нямайки никакви други проблеми да се занимаваме, можем да отделим малко време на конституционните промени. Това обезателно ще стане обаче в резултат на някаква криза. Въпросът е, дали настоящата криза е тази, която ще произведе необходимост от конституционна промяна? Аз все още си мисля, че съществуващият републикански модел се справя с тази нестабилност, която има в момента, защото гарантира да има континуитет, да има приемственост на изпълнителната власт, България не остава без правителство, а то винаги е назначено от някой, който е пряко избран от народа, дали ще бъде НС или президент, но те са избрани пряко от народа. Имат легитимност да назначават изпълнителна власт. В този смисъл тази република работи, тя е достатъчно гъвкава да се справя. Аз като цяло  се опасявам, че нито юристите, нито политиците в 2022 година, са на нивото на юристите и политиците от от 1991 година, които са направили настоящата конституция. Аз не считам, че ние в момента  като политически режим, като академичен и обществен елит, сме на висотата да редактираме фундаментално този текст. Ние не сме в състояние първо да го напишем. Не сме на висотата на авторите му, за да бъдем редактори".

Радио ВИДИН: Какво е бъдещето на тази тема в следващите месеци, особено ако очакванията, че следващият парламент ще е с кратък живот, се сбъднат.

"Именно с оглед на това е рискът, защото ако и този парламент не успее да излъчи парламентарно правителство и ако той ни изпрати на следващи избори, това ще бъдат петите такива в рамките на година и половина, на по-малко от две години. Ако това се комбинира и с много ниска избирателна активност, т.е тя продължава да пада от избори на избори, а на последните беше рекордно ниска, но ако продължи да пада - това ще е най-големият удар. Аз не мисля, че неспособността на партиите да сформират правителство ще погребе конституцията в сегашния и вид, но ако избирателнат аактивност пада - това е много по-тихия, но реален убиец на нея. Ако гражданите престанат да участват, а активността падне на 20 %, което е обозримо напълно, тогава наистина ще стане наложителна промяна. В сегашната законова уредба за референдумите те добиват валидност, стават задължителни, в зависимост от това дали на тях са гласували толкова хора, колкото на последните парламентарни избори. С тази падаща активност, съответно прагът за влизане в сила на решението от един референдум, става много по-нисък. Това означава, че ако президентът поиска един референдум, нали, да не му давам идеи, или някоя политическа сила успее да организира такъв, прагът е много нисък просто, всичко това може да влезе в сила. Това, което Трифонов казва , в момента звучи леко фарсово, но с падането на избирателната активност и ерозирането на доверието в парламентарния режим, тези референдуми ще станат в даден момент наистина инструмент да бъде наложена конституционна промяна. Ако не се сформира правителство и продължи да пада активността, ще започне всичко това, този кошмар, да изглежда като реалност, като единствен изход. Държавата и конституцията си работят, няма нужда да бъдат убивани, но в даден момент ние ще си ги убием сами, защото на нас не ни изнася на някому на политическата кариера, някой не иска с някого да се коалира, някой не иска с някого да раздели министерство, сектор или бюджет. По тази причина ще обявят накрая, че ни е крива конституцията и държавата. Всички други ще бъдат виновни, затова ще трябва да се променим заради тях".