12
В същото време Нена трябва да се върне в България, за да продължи предписаните ѝ процедури и постепенно губи надежда за справедливо приключване на случая. И така до деня, в който съдбата ѝ се усмихва в лицето на италианско семейство, с което се е запознала по времето на престоя ѝ в болницата. Случайно ги намира във Фейсбук, а те след като разбират, че тя не е получила обезщетение след катастрофата, я канят у тях и дори ѝ предлагат своя адвокат. 
сестрите като идваха обясняваха всяка инжекция или лекарство за какво е. Направи ми силно впечатление, защото при нас в болниците не е така. Идваха по два-три пъти на ден и питаха дали имам болки и как се чувствам. Операцията ми трая три часа и половина, не съм усетила нищо, нямах и болки. Травмата обаче беше сериозна и лечението ми трая година. Много сложно беше. Изобщо не вярвах, че отново ще мога да си служа с тази ръка. Когато се върнах в България и тръгнах на терапия, попитах ортопеда дали ще се оправя някога и той ми каза: Ще се оправиш, защото си попаднала на добри лекари... Какво още да кажа за болницата - изрядна хигиена и чистота навсякъде. Добро обслужване. Когато ме доведоха останах първо на количка в коридора, защото нямаше места, но на другия ден след операцията ме вкараха в стая с други. Не правеха разлика дали си българин или италианец. Абсолютно никаква разлика. В стаята бяхме две жени. Всяка сутрин стаята се чистеше, бельото се сменяше през ден. Изобщо - високо ниво на обслужване..."
"Аз съм много признателна на тези хора. Доволна съм по принцип и от италианците, независимо, че някои българки имат друго мнение по въпроса. Сменила съм 12 жени и само на едно място не случих. Италианците не са лоши хора. Те са земни хора и аз не мога да кажа лоша дума за тях. В това семейство, 50 дни аз не съм купила и една филия хляб. Изцяло бях на тяхна издръжка. Аз нямах никакви пари. Останахме приятели, като братя сме. Много съм доволна, сега ги очаквам да ми дойдат на гости.""Всичките ми близки ми казваха да се откажа, защото няма да спечеля, но аз се доверих на адвокатката си и не съжалявам, защото тя бе моя шанс. В съда не съм ходила. Всичко направи адвокатката - тя водеше делата ми. Много добра беше. Спечели ми обезщетение, каквото никога не съм вярвала, че ще получа в чужда страна и то след толкова време от инцидента..."
След като печели делото Нена се разплаща първо с всички, които са ѝ помогнали в това изпитание. За нея също остава добра дори за италианските стандарти сума.
"Парите, които получих, ги вкарах изцяло в строителство. Купих къща на сина ми, защото бяхме всички тук накуп. Дадох и на другия син, на внуците и снахите. Парите отидоха, а и здравето си отиде. От чужбина човек си идва малко или повече с разклатено здраве, дори да си бил на добра работа. Българите не могат да свикнат с това, 24 часа да си затворен на едно място. Не можеш да излизаш, когато си искаш - имаш почивка само в неделя и в четвъртък. Аз с това не можах да свикна. Първите месеци, когато ходех да замествам жени, по цял ден плачех. Не можех да издържам по цял ден да съм затворена. После свикнах...
Италианците са хора на живота. Обичат да танцуват, обичат да се разхождат, обичат яденето. Добре живеят и не се лишават от нищо. По-земни са и не случайно живеят по много години - масово са дълголетници. При тях 70-годишните се смятат за млади. А ние гледаме само работата. Така сме устроени. А животът си тече..."
Цялата история на Нена Борисова и интересни подробности за живота в Италия - в звуковия файл
* Снимки: Личен архив
Лято е, горещо е, така че може би е време за малко разхлаждане с една смразяваща история, от която побиват ледени тръпки. Време е за четиво, издържано в традициите на класическия готически роман на ужасите, в който призраците са навсякъде, а мракът е населен със страхове и свръхестествени врагове, докато границите между реалност и фантазия са..
Казват, че Африка е единственият континент, в който можеш да се влюбиш. Доказателство за това са видинчаните д-р Мая Бориславова и съпругът ѝ Стоян Иванов, които за четвърти път отидоха на континента, за да видят нови приказни места и да се докоснат до чара и непринудеността на местното население. Приключенското им пътуване се случва през..
По професия Митко Славчев е архитект и активно упражнява професията си, но може да се каже, че по душа е винар . Разказва за хобито си разпалено с часове и предизвиква истински, искрен интерес у събеседника си. Произведеното от него вино е "бутиково", с него радва близките и приятелите си на специални за тях поводи, като всеки път подготвя..
Кампании набират средства за лечението на 11-годишния Станимир Живков от Видин . За него всеки ден е борба. Предстои му поредна операция, животоспасяваща, която ще е в чужбина. В случая здравната каса не поема разходите, а за семейството на момчето сумата е непосилна. Станимир страда от детска церебрална парализа, като усложнение към..
TapOut тренировката е подходяща за всеки човек. Тя тонизира и зарежда, създава настроение и подпомага добрия сън. Това обясни любител треньорът Иван Иванов , който води занимания по TapOut в студио "Силвана в страната на спорта" във Видин . По професия той е програмист, но противно на общоприетото схващане, заседналият начин на живот не е типичен..
Охлаждането с климатик в горещите летни месеци може да се каже, че един от малкото начини да се спасим от високите температури. На работното място, вкъщи, дори и на път в колата климатикът не е просто екстра, а необходимост, без която трудно може да си представим ежедневието. Като повечето електрически уреди, така и климатикът обаче трябва да се..
Защо коне се разхождат свободно, без стопанин, в парк "Владикина Бахча" във Видин, а понякога излизат и на булеварда и околните улици?! Случката е отпреди няколко дни и намери широк отзвук и в социалните мрежи. В парка има детски площадки, заведение, има място за разхождане на кучета, затова и попитахме хората как приемат присъствието на животните на..
Ясно
Разкъсана облачност