19
Емигрантът е Генчо Нанков, роден преди 89 години в кулското тогава село Извор махала, участвал в Корейската война, оженил се за германка от български произход и дълги години живял и работил като шофьор на автобус в град Рочестър, щата Ню Йорк. 
хубаво, само че това е живот за мързеливи хора, защото там нищо не можеш да правиш. Те ти косят тревата, те чистят и снега- ти само да плащаш и да мълчиш...
Това разказа за живота си в САЩ по време на едно от посещенията си във Видин Генчо Нанков. Обясни и какви са били причините да напусне България през далечната 1952 година:
някаква организация в Кула, но аз нищо не знаех. Заради това аз бях под домашен арест и нямах право да се срещам с другите младежи или да ходя на хорото, където те се събираха. Така реших да напусна България. Тогава границата беше оградена с бодлива тел два реда, но аз отидох на нашата нива, качих се на едно дърво до оградата като се залюлях няколко пъти, се прехвърлих в Сърбия..." 
Навремето са го наричали терорист, а в действителност е бил само едно 19-годишно селско момче, чиято буйна кръв не търпяла подчинението.
"В Сърбия животът за емигрантите беше много тежък и затова реших нелегално да ида в Австрия. На границата обаче ме хванаха и ме пратиха в затвора за 3 месеца. След това англичаните ми дадоха виза за град Триест и аз заминах за Италия. Там също беше много тежко, защото емигрантите яха много, а работа нямаше. Аз живеех в една бивша казарма на Мусолини, където въздухът не стигаше и няколкостотин човека в редица чакахме за ядене. И 
тогава американският консул ме повика и ме попита къде искам да отида. Отговорих му, че аз съм европеец и искам да си остана в Европа, но той ми обясни колко е добре да стана американски гражданин. Той говори, говори, аз нищо не разбирах накрая ми даде един лист да подпиша и ми каза, че ако стана американски войник, след 5 години ще получа американско гражданство. Аз подписах и след две седмици вече бях в Мюнхен и на 19 декември ми казаха да вдигна ръка и да дам клетва. Тогава не разбирах какво точно ми казват, но след две седмици вече бях в Южна Каролина на обучение като американски войник. Да минеш през военно обучение без да знаеш езика не е лесно, но аз бях много пъргав и копирах какво правят останалите. Те се 
обръщат наляво- и аз се обръщах, обърнат се надясно- аз също. Не разбирах всички команди, но благополучно минах обучението и след това те ме пратиха във Форт Луис и оттам, направо за Корея. Обучението ми бе за парашутист, но от самолет аз скочих само 3 пъти и капитанът ме изгони. Каза ми, че не говоря езика и ако един подофицер обучава 52 парашутисти, той трябвало да сложи трима подофицери само за мен... Така аз станах артилерист. Първо бях мерач на оръдието, после началник на оръдието и след 13 месеца, ако останеш жив, се връщаш обратно в Америка...
Аз за войната не бих желал много да разказвам. Това е война- атакуваш, после отстъпваш и така до безкрай. Там повечето беше политика, отколкото война. А ние трябваше да се пазим, за да останем живи. Там и Господ 
помогна... Като навърших 13 месеца в Корея, аз заминах за две години и половина в Германия, понеже там САЩ имаха бази. Аз още не можех да стана американски гражданин, защото ми трябваше служба от 5 години..."
В Германия Генчо Нанков се запознава и се жени за Хилдегард, чиято майка е българка, а баща й германец, живял в Казанлък. Ражда му се и син. Когато той става на 10 месеца, Генчо се връща в САЩ, за да си намери работа и прибере семейството си. Започват живота си наново в град Рочестър, който по онова време наброява 246 000 души.
"Купих къща и се преместихме на 20 км от града, където живяхме в продължение на 43 години. Аз станах обикновен шофьор на градски автобус. Там бяха общо 309 шофьори и аз бях единственият, който не беше роден в Америка. Занимавах се с това в продължение на 30 години и дори представих щата Ню Йорк на 100-годишните Олимпийски игри в Атланта... Съпругата ми си остана вкъщи. Както казваха навремето в България- жената трябва да гледа децата. Тя се грижеше за къщата и градината, която беше 4 дка. Имахме също овце и кокошки. Аз, когато имах време между курсовете на рейса, продавах продукцията от градината ни на гръцките ресторанти в града... В Рочестър няма много от старите българи-емигранти. Навремето бяхме 9 човека, но сега сме останали само двама..."
Заклет царист съм, споделя и политическите си възгледи Генчо Нанков. Той познава лично Симеон Сакскобургготски, както и сестра му - Мария Луиза, с която жена му е близка. Още от самото начало той е с царя и съжалява, че не е успял да изпълни мисията си и да върне в България старите политически емигранти.
След като се пенсионира, издава две книги. Първата е за родното му място- село Извор махала. А историята започва още от създаването на селото през 16 век, когато преселници от Тетевенския Балкан- село Голям извор, заради безчинствата на турците по време на робството бягат и се заселват в този край, чак до Зайчар, основавайки Извор махала и Велики извор.
Подсигурил бе и 300 бройки, 250 -подарък за всяка къща в родното село и останалите искаше да бъдат раздадени на читалищата в района. Втората книга е стихосбирката с около 36 негови стихотворения "Борба за живот".
"И след повече от 60 години емиграция, България живее винаги в сърцето ми", споделяше приживе Генчо Нанков. Мечтаел за свободен живот в непознати страни, бил без пари, само с личната си ученическа карта, когато прескочил мрежата на Българо- Сръбската граница, но и с надеждата, че ще успее.
Напролет съпругата и синът му ще изпълнят и последното му желанието- урната с праха му да бъде погребана в родното село Извор махала в България.
Цялото интервю с Генчо Нанков- в звуковия файл
Излезе книгата "Моята първа детска азбука" на Ива Колева. Авторката е родом от Видин, но от дълги години живее в София. От 15 години тя е коректор и редактор на художествена литература, също и отговорен редактор към Българската национална телевизия. Любовта ѝ към книгите и поезията се заражда още от ранното ѝ детство , разказва авторката:..
Дойде времето в месеца, когато си говорим за мода . И няма как с наближаването на новата година да не поговорим за цветовете, които ще бъдат актуални през 2025 година . С всеки нов сезон цветовете разказват различна история, вдъхновена от глобалните тенденции, обществени нагласи и търсения. 2025 година няма да бъде изключение! Тя..
В центъра на видинското село Рупци , в непосредствена близост до кметството, се намира сградата на старото училище, която е в окаяно състояние. Все по-често ставаме свидетели на рушащи се бивши учебни заведения в малките, обезлюдени населени места, а това е доста тъжно, ако се замислим как някога животът в тези здания е кипял. Училището не..
Празничният сезон носи радост, но често идва с доза стрес, породен от многобройни ангажименти, очаквания и финансово напрежение. По този повод искахме да разберем как празниците могат да станат по-спокойни и приятни, ако следваме няколко практични съвета. Психологическата перспектива подчертава значението на доброто планиране,..
В Етнографския музей във Враца през седмицата беше открита изложба с творби на занаятчии от Северозападната задруга на майсторите на стари занаяти . Поводът за изложбата беше празникът на св. Спиридон , който се приема за покровител на занаятчиите. С председателя Куман Жеков за дейността на задругата, която съхранява и подпомага старите..
"Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина" (Лука 14:16). Н а днешната Неделя единадесета след Неделя подир Въздвижение, светата Църква възпоменава паметта на светите Праотци. Кои са тези Праотци? Това са всички старозаветни патриарси, родоначалници на Божия народ, пророците – от Адам до свети Йосиф Праведника,..
Наближава най-вълшебното време от годината . Освен с празничното настроение и приятни емоции, к оледните празници са съпроводени и с много разходи, които оказват влияние върху бюджетите ни, особено в последно време, в условията на инфлация, която засяга всички сфери на нашия живот. Попитахме видинчани как ще се се отрази ръстът на..
Разкъсана облачност
Ясно