Парадоксът в община Бойница- заселват се чужденци, напускат местните хора

Населението на България се топи, а най-бърз е процесът в област Видин. Само за десет години жителите са намалели с една четвърт. На този фон в най-малката и най-обезлюдена община- Бойница, селата са с обновени площади, подменен водопровод и асфалтирани улици. Има и друг парадокс- чужденци купуват къщи, а местните хора, които вече са заминали в чужбина или големите градове в страната, не се връщат.

Само между последните две преброявания населението на общината е намаляло почти наполовина. Василка Петкова обяснява, че преди за избори в село Бойница разкривали по две секции за гласуване, с по над хиляда избиратели. За последните избори секцията е само една, за малко над 200 души.

Мястото за срещи за тези, които са останали, е пенсионерският клуб.

"Всеки ден сме тук от понеделник до петък. Само в събота и неделя не излизаме. Приятно е, чувстваме си го като наш втори дом. Събираме се. Говорим си. Разменяме си рецепти разни. Други неща обсъждаме"- разказва Маргарита Димитрова.

Както в селото, така и в клуба хората вече са по-малко:

"Много хора починаха и клубът много е намалил броя си. Иначе масичките бяха пълни. Мъже там се събираха. Играеха шах, табла, карти. Бяхме много шарен състав, сега много сме намалели, много. Последните две- три години много хора си отидоха от този свят и останахме по-малко".

Изпратили децата и внуците си далече:

"Завършиха. Няма какво да работят. Няма какво да ги задържи. Даже и нашите внуци са в Англия".

Хората обясняват, че в селото има детска градина и училище, но повечето от децата, които го посещават, не са местни, а пътуват. Радват се на малкото деца, останали в селото:

"Има едно родено тая година, само едно, а тук винаги празнуваме Бабинден с по няколко дечица, сега няма. Няма и кой да ражда".

С носталгия припомнят миналото.

"Страшно оживление имаше. Площадът е бил пълен с хора. Ученици много. Когато се родиха децата ми, тука беше пълно с детски колички, по над 25 деца, а сега, ако видим количка с дете, то е сензация, празник. Истински празник".

При последното преброяване в цялата община Бойница са по-малко от 800 души. Има улици, по които не минават хора. Населението намалява, защото застарява, казва кметът Анета Генчева:

"Младите хора предпочитат големите градове, а някои дори извън България заминават. За съжаление това са качествени хора, които вече, напускайки Бойница и държавата, създават семейство в друг град или друга държава и от тук идва проблемът. Много от хората в Бойница, младите хора, напуснаха преди 15-20 години и децата им, имат и внуци по Испания, по Италия, в Англия".

С разкриването на социални услуги от Общината опитват да осигурят работа за тези, които са останали:

"Вече съм четвърти мандат кмет, винаги съм се стремяла да осигурявам и работни места. Така че тук в Бойница сме разкрили пет центъра за настаняване от семеен тип и по този начин се опитвам, създавайки реални работни места, да задържа хората, които са тук. Сега на първи юни разкрихме поредния център. С много усилия той вече функционира и за съжаление половината от хората идват от Кула, защото аз нямам такива местни хора, които да заемат тези работни места, но в това няма нищо лошо. Кула е само на 10 километра от Бойница. Пътят е хубав".

В Бойница се гордеят с обновения си площад, но заради малкия брой жители вече няма да могат да разчитат на европейско финансиране:

"Ние не сме конкурентоспособни. Има едно изискване, че колкото повече брой население има една община, толкова повече точки носи, съответно получава при класирането, а ние, знаете, че населението намалява и ние не сме конкурентноспособни в тази насока. От брой население ние губим много точки, в същото време дават по две три точки за това, че общината е в Северозападна България, но това не ни прави конкурентноспособни и аз това съм го алармирала много пъти, че не трябва да бъде така. Но за съжаление сега правилата са такива и аз постепенно се и отказах да кандидатствам по тези европроекти, защото няма смисъл. Всеки европроект това са усилия, пари."

Заради условията, които вече има, селото става привлекателно за чужденците, предимно от Великобритания. Макар местните да не знаят езика им, а чужденците да не говорят български, успяват да се разберат помежду си. Мария, която срещаме в селото, казва, че има съседи чужденци, с които си общува. Говорят си чрез онлайн преводач на таблета или телефона.

Шиниед и съпругът ѝ Алистър, които са в селото, харесват спокойствието и отношението на хората: 

"Харесва ми тук, защото е съвсем различно от Великобритания. Много е тихо и няма трафик. Хората са дружелюбни. Говорим един с друг. Помагаме си, докато във Великобритания хората са много дистанцирани. Дори, ако живеят в съседни апартаменти, не винаги се познават. Тук е много приятно, има много природа".

Други от чужденците, като Стивън, търсят причините, заради които местните хора напускат:

"Мислих много за това и няма лесен отговор. Докато България не се развие и не предлага повече възможности за младите, проблемът ще продължи. За всички хора като мен, аз вече не работя, мога да си почивам. За младите хора очевидно е трудно. Налага се да отидат там, където има работа- извън границите на страната или в София. Има нужда от повече възможности за тях тук, за да останат. Не мога да повярвам, че те искат да си тръгнат, но са принудени от икономическата нужда".

В Бойница не очакват хората, които вече са заминали, да се върнат. Просто се опитват да задържат тези, които все още не са напуснали, за да търсят препитание другаде.