Бог спасява човека само с негово участие

"Който има уши да слуша, нека слуша!" /Лк. 8 :15/

Вярата се поражда от слушането. Затова Христос сее навсякъде словото Божие – по села, градове, в пустини, в морето. Той избира апостоли, за да сеят словото Божие. Те оставят свои приемници – епископите и презвитерите, които извършват и до ден днешен мисионерския труд на разпространение на словото Божие. Църквата продължава делото на Христос – да сее в нашите сърца словото Божие.

Притчата за сеяча е разказ за Евангелското благовестие на човечеството. В нея се изобразяват различни начини на възприемане на словото Божие. Тя не е трудна за разбиране, защото Сам Иисус Христос я тълкува. Сеячът в тази притча е Иисус Христос, семето е словото Божие, земята – човешкото сърце. Доброто сърце е плодородната земя, а злото, задушено от грехове сърце, е негодната земя. Когато се посява живото слово Божие в греховната природа на падналия човек, започва нов живот. На всички хора без изключение е дадена възможност да приемат словото Божие и всички в еднаква степен имат шанса да получат новия живот от слушането на Божието слово. Главната цел в живота на всеки християнин е да работи постоянно за очистване на сърцето си, за да подготви почвата за семето /словото/ Божие. Някои хора са невнимателни, разсеяни и не благоговеят пред словото Божие. Сърцето на тези хора е като утъпкан път, където не може да израсте никакъв добър плод. Семената на Божественото слово, хвърлени в почвата на нравствено загрубялото от страсти и похоти сърце погиват. Душата на тези хора е като път отворен за всякакви впечатления и помисли. Те са винаги жадни за нови увлечения и забави. Всяка добра мисъл е заглушена от прилива на нови впечатления. По време на слушането на словото Божие при тях идва врага на спасението и отнася посятото в сърцата им, за да не повярват и да не се спасят. Скоро словото изчезва от паметта, като че никога не е било слушано. "Семето паднало на камениста почва" изобразява онези хора, които охотно и с внимание слушат словото Божие. Тази група хора дори е чувствителна към всяко добро, но приема словото с повърхностно внимание и не му дава възможност да проникне дълбоко в сърцето.

В притчата за сеяча Христос поставя пред всеки една и съща цел: да приеме словото Божие с цялото си същество, с чисто и добро сърце. Чистото сърце не може да бъде описано с по-силни думи от тези на св. ап. Павел, който казва: "Вече не аз живея, а Христос живее в мене." За да пусне словото Божие дълбоки корени в душата ни, трябва да приготвим почвата на сърцето си, както умния земеделец, който очиства земята от тръни и плевели. Злото ще бъде изтръгнато от сърцето само тогава, когато оставим словото Божие да действа вътре в нас, за да може то, по израза на св. Григорий Богослов, да прероди самата ни природа. Притчата за сеяча показва, че Бог спасява човека само с негово участие. Господ влага в сърцето на всеки един Своето животворящо слово, а той трябва да се подготви да приеме словото и да принесе плод. Обработката на душата, съдействаща за израстването на словото Божие може да стане с помощта на едно старо аскетично правило: ори с плуга на покаянието, подобрявай с молитва, оросявай със сълзи на покаяние и постоянно изгаряй плевелите на страстите.

В рубриката "Съвременна Библия" – "Нека Филип престане да се грижи за света!", казал Мартин Лутер на Филип Меланхтон. Времето, в което живеели било ужасно – войни, политическа корупция, религиозни разцепления, чумни епидемии (XVI в.). Меланхтон често падал духом. Бил човек с остър ум, но и тиха душа. Думите на Лутер му помагали да осъзнае, че спасението на света не е негова грижа. Може би това е нужно да знаем и ние. Никой човек не може да спаси света. Светът е Божие дело и Божия грижа. Нашата грижа е да познаем и послужим на този Бог в своето поколение. Това знание, придружено с вяра очиства всичките ни страхове за бъдещето.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.