В 90 от селата във Видинско вече живеят под 200 души и населението бързо се топи. Вещица е едно селата със странни имена в страната. Според местните идва от вещ, вещи, знаещи хора. Сега са останали 30-ина възрастни, които да разказват, но и има и семейства, които купуват къщи в селото и поне през почивните дни го посещават.
Баба Маринка живее сама и без съседи наоколо:
"Тука имаше много жени, плетяха се, събираха се. Раздумка си правеха. Сега е много тихо. В тази махала са десетина души. Всеки си е по задачите. Сега е много тихо, неприятна тишина."
От къщите излизат, за да си вземат хляба и храната от социалния патронаж.
"Мъчно ми е за тези хора. Тук няма нито магазин, нито някакво културно развлечение, да се съберат, да се видят. Ние сме последните мохикани, които още ги гледаме и ги посещаваме всеки ден"- казва Красимир Ангелов, който разнася храната от социалния патронаж.
Живко Шалваров е кметски наместник на Вещица и на съседното село Струин дол:
"Тук населението е застаряващо. Почти всички са над 70 години. Малко сме младите хора. Грижите са им най-вече с транспорта. Имаме два пъти в седмицата един автобус, който отива и се връща. Няма лекарски кабинет. Няма магазин."
Денонощно е на разположение на възрастите. Търсят го за всичко:
"Разбрал съм се с хората така. Аз не мога да съм кмет от девет до пет, защото хората са възрастни. Имат нужда да ги потърсиш или те теб и да им помогнеш."
Стефан Каменов е сред тези, които се завръщат във Вещица и за разлика от повечето възрастни, е убеден, че селото има бъдеще:
"Върнахме се, защото просто нямаме какво да правим в града. Тук имаме градина, животни."
Сред хората, които предпочитат селото е и кметският наместник, световен шампион по самбо преди години. Има къща в града и собствен бизнес, но със съпругата си, която е художник, искат да са по-близо до природата:
"Решихме, че трябва да живеем по природосъобразен начин."
Убеден е, че все повече хора ще последват неговия пример:
"С това, което се случва по света, с тази пандемия, хората все повече искат да живеят по този начин. Искат да са на чисто, на приятно място."
Някой някъде се радва, а друг тъгува. Така се ражда деня. Така може би се ражда и човек. Ражда се и объракан пита - "Къде съм?". Е, вие не питайте - с предаването "Неделник" сте. Нали сте съгласни, че трапеза без виц не бива. Представяте ли си хубава вечер с близки и приятели, която да мине без разказване на вицове. Изключено! Вицовете..
Неделята, в която се намираме е наречена Неделя след Богоявление, което означава, че все още Църквата ни насърчава да вникваме и осмисляме събитието на Кръщението Господне и то да бъде част от нашия живот. "Покайте се, защото се приближи Царството Небесно" (Мат. 4:17). "С тези дълбоки и свещени слова започнала проповедта на..
Днес ще разкажем поредната вдъхновяваща история. Главен герой в нея е Стефани Борисова от Монтана, която реши да осигури средства за абитуриентски бал на момиче в неравностойно положение. Стефани е на 22 години и в момента е студентка в четвърти курс, като паралелно с това работи в софтуерна компания. Младата жена учи "Регионално развитие",..
Да избягаш от града, за да живееш на село си е сериозно предизвикателство и не е за всеки. Да избягаш от София, за да заживееш в Българския Северозапад, вече е само за избрани. Имам предвид без да хукнеш обратно още в рамките на първия месец. Това не всеки го може. Могат го такива, като фотографката Изабел Арнаудова. Израснала на жълтите..
Днес в рубриката "97 лапи 1 една опашка" ще се пренесем в Монтана, където ще ви срещнем с добрия пример и любовта към животните. Поводът е публикация в социалните мрежи на 33-годишния Дончо Илчев , в която той е написал: "Извинете, че спрях движението на колите по улицата днес, но този ястреб е от защитен вид и трябваше да бъде спасен..
В Северозапада, където възможностите за развлечения често са ограничени, Румяна Георгиева от Белоградчик решава да промени тази тенденция и да предложи на местните хора едно уникално и вдъхновяващо преживяване – рисуване с вино, кръщава го Art & Wine - Belogradchik . Това занимание, станало истински хит през последните години, съчетава..
Рекорден брой "Живи човешки съкровища" са вписани в националния регистър за миналата година. България е част от програмата на ЮНЕСКО "Живи човешки съкровища" от 2008-а година и до сега в националната система са вписани 44 елемента. Номинации се правят на всеки две години и се вписват до пет носителя на нематериалното културно наследство, но..