Лора Стоянова: Ролята на училищния психолог е много важна

Специалистът предоставя директна подкрепа за поддържането на мотивацията на учениците да усвояват знания, както и за поддържане на позитивен психо-емоционален климат в училищната структура. Това обясни Лора Стоянова, училищен психолог в СУ "Цар Симеон Велики" във Видин: 

"Това се случва чрез различни дейности. Например- диагностика, индивидуално консултиране, работа в група, превантивни програми, при нужда - програми с интервентна насоченост, например, свързани с насилие и тормоз или зависимости, работа с родители, постоянна работа с педагозите, обменяне на информация, посредничество при нужда..."

"Много ми се иска да изясним разликата между психолог, психотерапевт и психиатър, защото някак се губи. Все още има родители, които казват "моето дете е нормално, защо ще ходи на психолог". Или "аз не съм луд, защо трябва да идвам тук". Психиатърът е специалист, който е завършил медицинско образование и е специализирал "Психиатрия" - третира психичното разстройство и психичните дисфункции с медикаменти. Той е единственият, който може да изписва медикаментозно лечение и разглежда психичните разстройства със законите на биологията. Психологът от своя страна не е завършил медицинско образование и не изписва медикаменти. Работи с душевните страдания на децата, и не само на децата, с хората, с дисфункциите в поведението, стреса, редукция на стреса, емоционалната интелигентност, социалните умения и много други неща, травмите - всички имаме травми."

Психологът диагностицира чрез различни "инструменти" и извежда хипотези за личностните структури, за дисфункциите, и за нуждата от консултиране или терапевтична работа, добавя Лора Стоянова.

Много деца се страхуват от училищния психолог, или изпитват срам да не бъдат приети от съучениците си като различни. Напоследък, обаче, има тенденция учениците сами да търсят специалиста. 

"Случвало се е дете да се срамува, че ще бъде изпратено при психолог, не само тук. Срещала съм случаи, в които да, децата се срамуват какво ще кажат съучениците му, но някак си това клише се разбива с времето. Все повече родители са отворени да потърсят помощ при нужда, все повече деца идват сами да споделят, да им бъде осигурено пространство, в което могат да споделят чувства, мисли, емоции и съответно те да бъдат рационализирани по някакъв начин." 

"Ако разгледаме едно дете, често се казва, това дете е агресивно. Едно дете, което има някакъв симптом, изведено извън контекста на социалната функционалност на детето, житейската му ситуация. То се емблематизира като "агресивното дете", не се разглеждат подробностите, които са довели до това състояние. Много често едно агресивно поведение замаскира много други неща. Възможно е да бъде несръчен опит на детето да комуникира. Деца, които имат дисфункции в социалните умения. В такъв случай се влиза и се работи с групата, поне в училище, в училищен формат - за повишаване на социалните умения. Има деца, които не разпознават емоциите си, по-трудно им е." 

Отхвърлянето също е често срещан проблем в училище. Тук не само, че децата не успяват да създадат приятелства, но ясно им бива показано, че те са нежелани в "групата". Така например, по време на учебния процес на някои ученици не се дава възможност да се изявят и те биват подценявани. 

Ако повече млади хора разберат, че не е нужно да се борят сами със своите страхове, със съмнения си, с вътрешните си конфликти или подозренията, които имат, както и с очакванията на другите, то те ще създадат среда, в която срещата с психолога ще се възприема като грижа за себе си, обичане и приемане на собствената си личност. Нека приемат срещата със специалиста като пространство, в което няма да бъдат съдени, оценявани, критикувани, контролирани и категоризирани, а просто ще бъдат водени по пътя на себепознанието.