Незрящ младеж участва в пробег в Северозапада

публикувано на 12.12.22 в 09:50

Снимка: Lubomira photography

Фрагмент от ''Заедно'' на 9 декември 2022 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Виктор Асенов е на 27 години. Обича бягането, планините и пещерите. Той самият е незрящ и доказва, че границите са само тези, които сами си поставяме. Търси нови изживявания, защото казва, че човек трябва да бъде изваден от зоната си на комфорт, за да се развива. В края на ноември участва в пробег в Белоградчик, а преди това и във Врачанския Балкан, разказва Александър Александров, организатор на събитието:

"Седмица преди "Белоградчик рън" имахме събитие във Враца. Казваше се "Вратцата рън". Там трасето е много трудно и технично- много сериозна пътека с много сериозно изкачване, което е предизвикателство и за хора, които виждат да се справят с това нещо."

Емил Бояджийски, познат от баскетболния отбор на Видин в недалечното минало придружава Виктор по трасето:

"Когато разбрах, че Виктор има нужда от съдействие, не съм се колебал. Помогнах му."

В ежедневието Виктор се придвижва с помощта на своето куче водач, но за бягането в планината има нужда от придружител:

"Аз се занимавам с всякакви аутдор дейности, ходене по пещери. Не говорим за облагородени пещери като Леденика, Магура и подобни, а говорим за необлагородени пещери. Сега съм се запалил по бягането.... Винаги съм обичал да тичам, да съм бърз. Горе в планината винаги гледам да съм първи, да съм бърз, докато моята жена е по техничните терени, където трябва сръчност, да си по-умел в тези неща. Аз обичам място да дръпна, да се тича напред и да бързам. Винаги се придвижвам с куче водач, единствено по бяганията сега се придвижвам с партньор, защото в момента няма куче, което да може да тича така. В чужбина има такива кучета. Дори има бягания за незрящи, но в България кучетата не са свикнали, а и нашите терени не позволяват бягане. Терените ни са доста тежки. Дори един парк не толкова равен както трябва да бъде, както е в чужбина- равен, гладък асфалт. Парковете ни са като пресечен терен, за съжаление... В парковете както в България, така и в чужбина това, което е проверено и работи- човек бяга с една лента на около 10,15 сантиметра. Може и малко по-дълга да бъде. Единият я хваща или я връзва около китката. По този начин бягаме по широки пространства- алеи, където могат да минат двама души... При тесните маршрути, каквито са в планината, макар че в планината също има места, където можем да тичаме с лента, например на "Белоградчик рън" половината трасе беше бегаемо по този вариант, защото бяха широки черни пътища, а при местата, където е тясно, той хваща отпред едни щеки, аз ги хващам отзад и бягаме един зад друг."

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Незрящ младеж участва в пробег в Северозапада

Галерия

Буферният паркинг край Видин е факт, неясно остава как се организира движението

Ученичка от Монтана с първо място за есе

В село Горна Бела речка се готвят за Нефестивала "Козе мляко"

Ученичка от видинската езикова гимназия се класира за световните финали HIPPO

Защо не оцеляват дръвчетата във видинския парк

Дарителски фонд подкрепя местни инициативи в Оряхово

Изложба показва автентични носии от цялата страна в Монтана

За БНР

Радио Видин