Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Цветан Тодоров - уважаван и обичан ломски аптекар

Автор:
Снимка: Личен архив Александър Александров

В рубриката "Памет нашенска" по Радио ВИДИН всеки понеделник си спомняме за личности и събития, свързани със Северозапада. Безспорно ломският фармацевт Цветан Ценков Тодоров е един от тях. 


Името му е сред онези, които в наши дни са добре покрити с праха на забравата. Той остава в сянката на своите наследници – неговия син, известния библиограф, литературовед и публицист проф. Тодор Боров и неговия внук, световнопризнатия философ Цветан Тодоров. Повече за живота и делото на техния предтеча разказа историкът от Лом Александър Александров:


"Цветан Тодоров е роден на 22 февруари 1867 г. в Лом, в семейството на Ценко и Еленка Тодорови. За баща му Ценко знаем, че преди Освобождението се занимава с търговия и бързо натрупва значително състояние. Влиянието му в града било огромно не само сред българите, но и сред самите османци. Оказвал голяма помощ на Кръстьо Пишурка и Никола Първанов в техните културно-просветни начинания, бил и активен спомоществувател на възрожденските ни издатели. Майката на Цветан - Еленка произхожда от будния свищовски род Станчови. През 1857 г. под нейно ръководство в Лом е основано първото женско дружество в българските земи. Тя е активен читател и помощник на ломските даскали в читалището. Дълго време се грижи и за правилното функциониране на девическото училище в града. Младият Цветан получава началното си образование в родния град, където учи във взаимното училище, но събитията след Априлското въстание от 1876 г. принуждават чорбаджи Ценко да изпрати най-големия си син в Австро-Унгария, където да расте в една спокойна и сигурна обстановка, далеч от пукота на Руско-турската война. От 1882 г. Цветан чиракува в една аптека в Пожега и още от тогава в него е запалена любовта към фармацията. Три години по-късно се завръща в дунавския град, а през 1889 г. вече е дипломиран магистър фармацевт. Няколко години са необходими, за да получи разрешение за отваряне на аптека в Лом, но през 1893 г. и това се случва. Все по същото време Цветан се жени, но този брак не е нито дълъг, нито щастлив. Съпругата му почива само след една година. Малко по малко животът на Цветан Тодоров започва да се подрежда. Аптеката му потръгва, а през 1898 г. се жени повторно за Еленка Войникова. Този път щастието е на негова страна и в семейството на двамата се раждат три момчета и три момичета. Както по-късно проф. Боров пише за баща си "богатството на един дом било в многото деца."


Краят на първото десетилетие на новия век бележи и най-силните години в кариерата и живота на Цветан Тодоров. Работата в аптеката се увеличава, а в "старата къща в града било винаги весело и шумно". Но идват години на войни. Какво се случва с фармацевта разказва още Александър Александров:


"Цветан е мобилизиран като аптекар по време на Балканските войни, а след това и по време на Първата световна война се грижи за здравето на ранените български войници. Въпреки всичко се радва на завидно материално положение, което му позволява да изучи и издържа своите наследници, които един подир друг напускат бащиния дом. В периода 1925-1928 г. е завършен новият дом и аптека на семейството, разположени на главната улица, точно срещу читалище „Постоянство“. В аптеката му по това време работят двама магистри, още толкова помощници и двама-трима ученици. Въпреки това нито една рецепта не се изпълнява без последен преглед от стария фармацевт. Това му печели уважението на всички ломчани. За характера на Цветан Тодоров най-добре разбираме от спомените на проф. Боров. За своя баща споделя: „Той беше несъмнено човек, израсъл във възрожденски традиции, в семейство, свързано с усилия за културно издигане на народа преди Освобождението… По-късното свое материално благополучие той смяташе, че му налага обществени задължения... Участва активно в редица граждански инициативи и винаги щедро раздава както усилията си, така и материални средства.“ Цветан дълги години е заместник-председател на читалището, активен деятел на Червения кръст, председател на юнашкото дружество, кореспондент на Метеорологичния институт в София, участва в различни комисии. Той е основател и дългогодишен заместник-председател на Аптекарската кооперация в София, както и на Аптекарския пенсионен фонд. Със свои средства Цветан Тодоров издържа не само роднини, но и други ученици, които нямат възможност да учат. Интересува се от филателия, нумизматика, техника, ботаника. Обичал да слуша хубава музика и да прави дълги разходки. Притежавал богата библиотека на няколко езика. Неговият син си спомня, че баща му обичал да се храни добре, на голяма семейна трапеза и да не пренебрегва и капка хубаво вино. Често обичал да казвал, че "една добре опечена гъска е един добър Божи дар". Не му липсвало и чувство за хумор. Така на превъзнеслите се ломчанки с усмивка казвал "че отвън са коприна, а отвътре – коприва". Цветан Тодоров бил сред най-уважаваните ломски граждани, които не само му доверявали своето здраве, но и лични радости и тревоги. След 1947 г., когато аптеката му е одържавена, а всичките му наследници отдавна са напуснали родния град, Цветан и Еленка се местят в София. Неговата дългогодишна спътница в живота напуска този свят през 1951 г., а духовно сломеният Цветан я надживява с 6 години. Умира на преклонната 91-годишна възраст."


За Цветан Тодоров и неговите наследници историкът Мими Батева пише: 


"Тази изключителна фамилия е въплъщение на блестяща култура и родолюбие. Век и половина остава девизът им: „Все сме се късали между науката и живота, между разум и чувства, но винаги сме предпочитали живота", завършва разказът си Александър Александров.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Пътят на шеф Веселин Бойкинов към висшата кухня в Северозапада

"Смятам, че това е правилният път, за да вървиш нагоре се иска постоянство и отдаденост на дадената професия, колкото и трудна да е тя. Наистина напрежението е доста, но на мен ми харесва да съм под пара. Занимавам се с такъв тип кухня, откакто заминах за София да се уча на това нещо и да развивам професията, в личен план и т.н. Файн..

публикувано на 15.01.25 в 17:30

Хора без дом посрещат зимата в Центъра за временно настаняване във Видин

Осем души са получили подслон и подкрепа от началото на зимата в Центъра за временно настаняване във Видин . До края на днешния ден още един човек ще бъде настанен и ще може да изкара зимата на топло. Приютените са мъже и жени, на възраст от 49 до 70 години. Двама от тях - мъже на 49 и 63 години, споделиха как са стигнали до решението да потърсят..

публикувано на 15.01.25 в 15:25

Токов удар повреди техника и наруши дейността на Община Бойница

Частично блокирана е работата на общинската администрация в Бойница . Обслужването на населението обаче не е възпрепятствано. Това увери кметът Анета Генчева , след като стана ясно, че токов удар на Бъдни вечер е причинил щети на част от техниката и отоплителните уреди в Общината. Засегнати са също училището, някои от социалните услуги в селото,..

публикувано на 15.01.25 в 14:00

Чудотворната икона на свети Ефрем Нови пристига във Видин

Документален филм, посветен на живота и чудесата, извършени от Свети Ефрем Нови - „Светецът светкавица", ще бъде представен утре във Видин. Лентата е създадена от водещия на новините „По света и у нас“ по БНТ Ангел Бончев. Същия ден в митрополитския храм "Св. Николай" ще бъдат донесени за поклонение иконата и чудотворните мощи на светеца. Кой е..

публикувано на 15.01.25 в 12:15

Васильовден: Традиции и обичаи от Северозапада

Васильовден , или Банго Васили (буквално "Куцият Васил"), се празнува от всички ромски групи в България. Известен е и като ромската Нова Година. Празнуването му е свързано с няколко легенди сред общността. В първата Банго Васил е свети Васил - застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, по който те преминават, след като този мост е бил..

публикувано на 14.01.25 в 14:43

Ученици помагат на бездомни животни във Видин

Благотворителна кауза в помощ на бездомните животни организираха учениците от IV "б" клас на СУ "Петко Рачов Славейков" във Видин.  Парите, предназначени за подаръци за Коледа и Нова година те дадоха за закупуването на храна за бездомните кучета, за които се грижат от Сдружение за защита на животните "Добрина, Хуманност, Състрадание" в града...

публикувано на 14.01.25 в 14:05

Фондация ще събира средства за талантливи деца във Видинско

Фондация за млади музикални надежди за Видин е създадена в крайдунавския град.  Организацията е по инициатива на  Николай Илиев,  учител по музика и духови и ударни инструменти  във видинското училище по изкуствата "Св. св. Кирил и Методий" . Фондацията има за цел да подпомага финансово ученици с музикални заложби за тяхното бъдещо..

публикувано на 14.01.25 в 13:00