Спомен за актьора и човека Божидар Даков

В рубриката "Памет нашенска" си спомняме за видни личности, свързани със Северозапада. Този понеделник ще си спомним за актьора Божидар Траянов Даков, който трябваше след няколко дни да навърши 66 години. Роден е в София на 29 декември 1956 година. Средното си образование завършва в Техникума по енергетика "Вилхелм Пик", специалност "Топлоенергетика". През 1979 г. е назначен за стажант актьор в Силистренския драматичен театър. На 16 септември 1981 г. получава назначение в Драматичен театър "Владимир Трандафилов" - Видин, в който преминава целият му творчески път. 

Божидар Даков напусна земния свят на 28 септември тази година. Известни за всички са стотиците му роли, театралните му постижения, безбройни са участията му като водещ на регионални, градски, местни и юбилейни тържества и чествания във Видин и Видинска област. Днес ще се обърнем към човека и бащата Божидар Даков. Какъв човек и какъв баща беше той  разказаха за Радио Видин неговата дъщеря и синът му Мина Дакова-Костова и Богомил Даков:

"Трудно може да се говори за него като баща изолирано от изкуството и от театъра, защото той гореше за това, което прави и във всяко едно отношение с нас той се е стремял да ни възпитава така, че да обичаме изкуството, да го разбираме. Например ние вкъщи имаме от едно време актуалните видеокасети, стотици плочи, дискове. Той държеше тези неща да се съхранят... За него архивът беше важен - това, което може да остави и да се помни и да остане за нас, за нашите деца и за поколенията след нас. Освен всички тези касети и дискове, както и афиши, които остави, той се стремеше да запазва и техника, която може да ги възпроизведе. Машини, прожекционни апарати, може би от 50-те години. Даже в една от последните ми срещи с него държеше много да ми покаже как се работи с апарата, за да мога и аз да го ползвам, въпреки че е нещо, което вече е отживелица, но някак си пази в себе си идеята за театъра и за изкуството, за самите филми... Повечето ни спомени с него, няма как, всичко е свързано с изкуството... До последния му ден имахме ритуал всяка вечер да се чуваме, а той разпитваше за целия ден. Малко така подхождаше като към малко дете-как си, яде ли, наспа ли се, как мина на работа, всичко наред ли е у вас. След което преминаваше към това как е минал неговият ден, говореше за театъра най-вече, даже в последния ни разговор спомена отново за театъра, не пропусна. Всеки един разговор беше насочен към изкуството... Ние нямаме нито една Коледа или Бъдни вечер, прекарани с него като баща ни, а с Дядо Коледа, който е идвал годишно по 2-3 пъти вкъщи. Наистина нашата вяра в Дядо Коледа беше до доста дълго - той ставаше неузнаваем в този си образ. И към момента за мен истинският Дядо Коледа е на небето и непрестанно сменя роли на белобрад старец и на Ангел и той си ми остава завинаги в сърцето."

На въпроса как ще го запомнят, Мина отговаря- баща и творец, а синът му Богомил - уникален. 

Човек не може да бъде забравен, когато е оставил толкова много след себе си. Животът е преходен, но изкуството вечно - една от сентенциите, които актьорът Божидар Даков обичаше да казва.

Чуйте повече в прикачения звуков файл.