За "Новия европейски Баухауз" и приложението му у нас

Съвременен подход в архитектурата и строителството предлага използването предимно на естествени материали и повече открити пространства в обществените сгради. Европейската комисия предлага цялостна концепция за това. Инициативата е наречена "Нов европейски Баухаус". Името идва от течения в архитектурата от 20-те години на миналия век, което променя представите ни за начина, по който трябва да изглежда пространството в сградете, обясни евродепутатът Искра Михайлова:

"В началото на 20-ти век в Германия се заражда движението Баухаус, което променя начина на организация на жизнената среда на европееца. Променя се виждането за това как трябва да бъдат проектирани жилищата, в които живеем- да има зона за сън, да има зона за дневни занимания, да има отделна кухня. Благодарение на Баухаус имаме вградените кухни. Преди Баухауз кухните не са били организирани така. Благодарение на Баухауз имаме някои модели мебели, които се мултиплицират от 20-те години на миналия век, защото тогава са били изключително модерни, но основният им признак  е бил, че са функционални." тогавашният Баухауз прави така, че "

Европейската комисия предлага подхода Баухауз защото ние отново сме в етап на качествена промяна на начина на живот, обясни Искра Михаилова:

"Ние започваме да говорим за енергията по друг начин, да сме много пестеливи по отношение на енергията. Ние започваме да говорим за материалите, които използваме за мебели и за обкръжаващата ни среда по друг начин, защото ние искаме повече природосъобразни материали, ние искаме да живеем по-близко до природата…От такава  гледна точка се предлага инициативата Европейски Баухауз. Това засяга архитектурата на нашите населени места, пространственото планиране, участието на културните институции и културните среди в изграждането на общата среда за живот. Това засяга строителните материали, това засяга дизайна на мебелите. Това засяга почти всички области на ежедневието ни...Аз мисля, че Баухауз е със сериозен потенциал и сериозно работя за това и в България колкото се може повече културни институции, общини, хора, които се занимават с културно-историческото наследство да се запознават с възможностите на Баухауз и да могат да направят разумни, полезни проекти, които да покажат и на българските граждани този нов подход, тъй като измеренията на зеления пакт тепърва ще намират отражение в нашето ежедневие, в начина ни на живот."

За приложението на този нов подход у нас говорим с архитект Румен Джагаров. Привлечен от старите къщи, той  се завръща във видинското Ново село, където през детството прекарвал ваканциите си. Желанието му е той самият да допринесе за промяната в селото. За свой дом преустроява къща със стогодишна история.

"Мисля, че естествените материали ще продължат да бъдат опция, алтернатива в строителството, макар и последните години те да не бяха много широко използвани. В последните две, три години виждаме все повече, даже в социалните мрежи, че все повече хора търсят решение със строителни материали, дори в силно урбанизираната градска среда, т.е. те сега според мен ще добиват все по-голяма популярност и хората ще се обръщат все повече към тях, тъй като, когато един човек влезе в помещение, в къща, построена с естествени материали, моментално усеща разликата…Един човек като влезе в помещение, в сградата с естествени материали, усеща как се живее и се диша по-леко."

"Относно концепцията за повече отворени пространства, това дава една свобода човек да усети небосвода, да се опита да се свърже отново с природата по някакъв начин", обяснява Румен Джагаров.

Допълва, че архитектурата не са само сгради, в които живеем, а пространства, в които се развиваме като личности и все повече хора разбират това. Дипломната му работа в Университета по архитектура, строителство и геодезия е точно за оформяне на подобно пространство в Ново село, където се провежда седмичният пазар. Предложението му е мястото да се превърне в публично пространство, където хората да се събират и обменят идеи.