"Ботев" Враца изпрати трудна година с надежда за по-успешна 2023-та

Ботев /Враца/ изпраща 2022 година с поредните надежди, че новата година ще е по-добра, а феновете няма да треперят за оцеляването си. А дано, ама надали, както гласи един лаф от последните години. Врачани са в перманентна криза и от сезон в сезон разчитат на някакво чудо да ги спаси от слизането на долния етаж във футболната пирамида на родния футбол.

Отиващата си година започна и завърши с поредна драма. В началото имаше „италианска афера", която този път приключи с щастлив финал. Отборът със зъби и нокти успя да се спаси в баража за оставане след драматично 3:2 срещу Етър. Поредното участие на бараж обаче остави доста въпросителни пред бъдещето на клуба в елита.

През лятото, въпреки предварителните уверения в противното, настъпиха промени. Дошлите като инвеститори хора около Анджело Тинто си събраха багажа и си заминаха за Италия. Заедно с тях на самолета се качи и Дженаро Йецо, който успя да запише в треньорския си дебют спасение на отбор от изпадане от родния елит. Текучеството в отбора освободи доста играчи, а на тяхно място дойдоха други. Замириса пак на „италианска афера", след като играчи от закрития Царско село акостираха във Враца, доведени от новия наставник Росен Кирилов. Роденият във Видин специалист трябваше да направи така, че врачани да не треперят за оцеляването си до последния момент. И той опита. С новите попълнения – повечето от тях чужденци, пак се заговори за високи цели, за място около средата на Първа лига и забрана на израза „борим се да не изпаднем".

В началото на кампанията имаше и добри мачове. През сезон 2021/22 тимът стартира много по-силно, отколкото през настоящата кампания. Тогава врачани дръзваха не само да се опълчат, но и взимаха точки от съперници с големи претенции. Сега обаче това не се случи с изключение на домакинския двубой с Ботев /Пд/, спечелен драматично с 3:2, но после се видя, че „канарчетата" не са това, което бяха и влязоха в страхотна криза.

След 9-ия кръг, белязан от поражение, дошло след обрат от друг закъсал отбор – Пирин в Благоевград /с 1:2/, Росен Кирилов хвърли бялата кърпа. А ръководството прибягна до ход, който вече бе игран в миналото – върна Даниел Моралес, който преди година бе на кормилото на отбора. В началото при бразилеца с български паспорт имаше някакво затягане на редиците. Но надеждите бързо се изпариха от разпокъсаната игра на тима, пропускливата защита и яловото нападение. И ако напред Браян Переа се опитваше да бъде новия Дориан Бабунски, зад него нямаше кой да му помага.

И така се заредиха срамни резултати – 2:5 от ЦСКА 1948 в Бистрица /в мач, в който врачани бяха с човек повече на терена почти час!/ и крушението с 0:6 от Ботев в Коматево. Към този сезон можем да добавим и някои странни мачове, в които отборът започваше с човек по-малко от съблекалните... след получени червени картони – 0:1 с Локо /Пловдив/, 0:2 с Левски, 0:4 с Лудогорец. Общото между тези срещи беше, че се играха на стадион „Христо Ботев" във Враца.

Тимът от стадион „Христо Ботев" зимува на 12-о място в класирането със само 15 спечелени точки от 18 кръга. През 2021/22 врачани отново бяха 12-и, но тогава отборите в елита бяха 14, а сега са 16. През миналата кампания обаче Ботев бе вкарал повече попадения, допуснал по-малко и събрал повече точки – 19. Затова не е и никаква изненада, че врачани отпаднаха от втородивизионен отбор за купата – 0:1 от Витоша в Бистрица.

През паузата започна и чистка на ненужните играчи: Йохан Валбуена, Алан Миналия, Сантиаго Монтоя и Виктор Василев вече си търсят нови отбори. Засега на техните места не идва никой. Слуховете за забавяне на заплати, които не са потвърдени от ръководството на клуба, допълнително превръщат мисията „Оцеляване" още по-тежка и сложна.