Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пшеницата и промените в климата

Снимка: Радио ВИДИН

Пшеницата е стратегически важна култура, затова в условията на климатичните промени е добре да се замислим за отглеждането й занапред. В народната агрометеорология хората свързват хляба с дебелия сняг през зимата и с валежите през май, но през последните години снежната покривка все повече липсва, а температурите се покачват. Как всичко ще се отрази на растежа и добивите, коментира агроном инж. Надежда Шопова, част от авторския екип на платформата "Климатека":


"Пшеницата е култура, която се отглежда при естествени условия на овлажнение и изцяло разчита на даденостите на страната и районите. Промените в климата се отразяват върху метеорологичните условия на растеж и развитие на културите, а това рефлектира и върху добивите".


При навременно засяване, в този период на годината посевите трябва да са добре вкоренени и укрепнали, но не навсякъде е така, коментира инж. Надежда Шопова: 


"Един от най-важните периоди е сеитбата, но през последните години летните суши преминават и в есенни, а това е причина за забавяне на сеитбата, защото няма възможност да бъде направена добра обработка и когато няма влага, семената не поникват... Когато сеитбата се случи в срок, би трябвало те да зимуват във фаза "братене", където са по-устойчиви, с по-развита коренова система и в състояние да издържат и минимални температури... Тази година в много райони влагата е недостатъчна и голяма част от посевите са във фаза "трети лист", не са достатъчно закалени и при много ниски температури може да се очакват повреди..."


Поне 75% от производството на зърно в света е заето от пшеница, царевица и ориз. Обикновената мека пшеница се използва за производството на хляб и тестени изделия, а твърдата – основно за макарони. От житни култури се приготвят спирт и пиво, скорбяла, грис, концентриран фураж и добавъчни продукти за селското стопанство. Пшеницата и житните храни съдържат специфичен растителен протеин – глутен, който придава еластичност и добри качества на брашното. Китай, Индия, Русия и САЩ са най-големите производители на пшеница.  Според информация на Организацията за прехрана и земеделие към ООН – FAO за последните 20 години при европейските държави лидер е Франция (5,4%), следвана от Германия (3,5%) и Украйна (3,1%). Делът на България е 0,7% от общото световно производство, посочва в статията си Надежда Шопова. Делът на пшеницата в България е над 50%, в сравнение с останалите зърнено-житни култури. 


Пшеница у нас се отглежда основно в Северна България и по поречието на Дунав, в Горнотракийската низина, Югоизточна България и Софийското поле. Най-разпространените житни култури са обикновена пшеницаечемик, тритикале, по-слабо застъпена е твърдата пшеница.


В края на миналия и първите 20 години на настоящия век, в страната се наблюдава тенденция към повишаване на средната температура на въздуха, както и промяна в количеството и разпределението на валежите по сезони в основните земеделски райони на Южна и Северна България. По-чести са и екстремните метеорологични явления- суша, суховеи; валежи от град, интензивни валежи и преовлажнение, силен вятър в по-късните фази от развитието на посевите. В последния доклад на Световната банка за развитие, публикуван в началото на 2019 г., се посочва, че се очаква българското земеделие да бъде повлияно от промените в климата сега и през следващия 30-годишен период.


Предвид климатичните промени науката работи по създаване на  сортове, подходящи за всеки един район, а земеделците трябва да изберат български сортове пшеница, посочва Надежда Шопова:  


"България е на 8 място по създаване на нови сортове. Науката работи, а българскит сортове пшеница са добри. Те са по-добре адаптирани към местните условия и производителите само ще спечелят, ако ги използват... Селекцията се измества от студоустойчиви към сухоустойчиви сортове, а производителите трябва да заложат на сеитбооборота, науката и местните сортове, които са съобразени с нашите условия... Трябва да се съобразяват сроковете на сеитба, където е необходимо- валиране, задължително е сеитбообръщението... Подхранването също е от значение, като се работи за сортове с добро усвояване на азота... Трябва да има стимули, за да се създава разнообразие от култури..."



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Агенцията по заетостта представи програми за безработни и млади хора във Видин

Агенцията по заетостта продължава с приема на заявки по инициативата "Възможности за повишаване на професионалната компетентност на заети и незаети лица на територията на община Видин". Днес бяха представени програмите по 3 проекта в тази сфера. Инициативата „Започвам работа - Компонент 3 „Заетост“ е насочена към неактивни и безработни лица,..

публикувано на 25.02.25 в 16:56

Предвижда се бивше училище да стане място за спорт на видинчани

Община Видин е предвидила в новия общински бюджет средства за възстановяване и реконструкция на училищния двор и спортните салони на бившето училище "Христо Ботев" във видинския квартал "Строител". Идеята е да се разкрият още места, където видинчани ще могат да спортуват, каза заместник-кметът по финансово-стопанска дейност, бюджет и икономическо..

публикувано на 25.02.25 в 15:00
Огнян Исаев

Огнян Исаев: Зрелостниците в област Враца намаляват заради бедността

Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванадесетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма. Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..

публикувано на 25.02.25 в 14:00

Гимназия в Мездра разкрива паралелка по изкуствен интелект

В Професионална гимназия "Васил Левски" в Мездра ще бъде разкрита първата в Северозападна България паралелка по програмиране на изкуствен интелект . Това се случи с подкрепата на Комисията по заетост на Областния съвет за развитие в област Враца, областния управител Николай Николов и началника на Регионално управление по образованието Лорета..

публикувано на 25.02.25 в 13:00
Д-р Олга Папушева

Д-р Олга Папушева: Зъбните импланти не са за всеки

Не всеки пациент може да бъде протезиран чрез импланти , каза в "Час при зъболекаря" лекарят по дентална медицина д-р Олга Папушева . По думите ѝ, преценката се прави след съответната консултация.  "Импланите са вид възстановяване на един или няколко зъба с идеята да се възстанови дъвкателната функция и естетиката в устата. Вече зависи колко..

публикувано на 25.02.25 в 11:00
Теди Генова, психолог

Теди Генова: Времето насаме е подарък, не бреме

Днес ще си говорим за самотата. Но по-скоро ще си поговорим за нея, като я погледнем от хубавата страна, защото самотата оставя пространство за самоопознаване. Знаете, когато сме сами, имаме повече шанс да се обърнем към вътрешния си свят без външни влияния.  Това е моментът, в който можем да разберем кои сме, какво обичаме, какви са..

публикувано на 24.02.25 в 15:00

Младежи рискуват живота си заради опасно предизвикателство

ТикТок и други социални медии са въздействащи върху младежите, които често търсят популярност и начин да се харесат на своите връстници. Почти ежедневно в такъв тип платформи добиват популярност екстремни предизвикателства, които насърчават опасно поведение сред младите хора. Такова предизвикателство, нашумяло в последно време, е прекомерната..

публикувано на 24.02.25 в 14:00