Берковица почита паметта на Йордан Радичков

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Фотодокументална изложба "Памет за Радичков" ще бъде показана в Берковица по повод 19 години от смъртта на българския писател, драматург и сценарист. Изложбата включва материали от държавен архив – Монтана и ще бъде открита днес, 19 януари, от 16 часа в Къща музей "Иван Вазов" в града. Магьосникът на словото ни напусна на 21 януари 2004 година. Десетки училища, площади и улици са именувани на него. Изваяни са паметници, бюстове и барелефи, каза Калинка Петрова, уредник в музея:

"Съвременният български писател Йордан Радичков е роден през 1929 г. в малкото монтанско селце Калиманица. Той оставя богато творчество, предимно разкази и пиеси, публикувани от стотина издателства в чужбина. Всичките разкази са пропити с мъдрост, споделя самият Радичков. Неговите герои са различни: хора, птици, дървета, цветя, които гледат на света с детски очи. Кариерата  му започва през 1959 г. със сборника разкази, озаглавен "Сърцето бие за хората". Известни са и следните сборници - "Ние, врабчетата", "Козя брада", "Свирепо настроение“, "Суматоха", "Януари". Негови пиеси са представяни в Австрия, Германия, Русия, Швейцария, САЩ, Дания. Номиниран е два пъти за Нобеловата награда в раздел "Литература", макар че и до днес България не е удостоена с нея."

Йордан Радичков е носител на множество европейски отличия и награди, между които в Италия и Швеция, Франция. През 1993 г. Радичков е включен в списъка на Международния съвет за детската книга. В края на 2003 г. му връчват и българската държавна награда, орден "Паисий Хилендарски”. Има връх, кръстен на негово име в Антарктика, допълва още Калинка Петрова.

"Ще завърша със силните думи на Йордан Радичков, казани за този красив и невероятен Северозапад: "Аз мисля, че моят роден край е уникален, а хората не знаят за него и аз съм длъжен чрез средствата на прозата да мога да разкажа повече за този край. За да могат повече хора да научат за него. Дълбоко в себе си съм убеден, че когато ние се обръщаме, когато записваме нещо на книга, по този начин ние му даваме безсмъртие."

Екипът на Държавен архив – Монтана събира цялата информация, фотографира обектите и ги подрежда в изложба, състояща се от десет табла, на които посетителите ще имат възможност да видят различните обекти, свързани с почитта към гениалния творец.