Хората в Долни Бошняк с любов към родното място и желание за по-добър живот

Екипът на Радио ВИДИН се отправя към Долни Бошняк. Селото се намира в община Видин, на 24 км от областния град. Най-близките населени места са Тополовец, Бойница и Каленик. Селото е крайно, няма изход, покрай него преминава река Тополовец.

От 3 години в Долни Бошняк не идва автобус, и това е един от основните проблеми на хората тук.

Жителите му са власи, говорят на влашки и на български, отличават се с качества, присъщи на селските хора – работливост, трудолюбие, задружност, обич към дома, към народните обичаи  и към земята. В селото къщите, които са построени през 50-60-те години на 20 век, са големи, двуетажни, има и триетажни. Хората навремето са ги строили като са смятали, че децата и внуците им ще останат да живеят там. За съжаление, модерните времена и навлизането на технологиите променят начина им на живот и днес големите къщи пустеят.

И макар че селцето е малко, в него постоянно живеят около 50 възрастни хора. Имат магазин, в който се продават най-необходимите стоки за бита.

В селото живеят няколко семейства, които работят във Видин и се връщат вечер. Те помагат на хората с покупки, които не се намират в местния магазин. Пет къщи са купени от английски семейства, някои от тях идват само лятото, а други живеят целогодишно

В двуетажна сграда се помещава кметството. Пристигайки, заварваме група строители, които ремонтират една от стаите за здравен кабинет. Все още нямат лекар, който да ги посещава, но се надяват и този въпрос да се реши. Има стая за полицейския служител, който идва веднъж седмично, но кражби в няма, казва ни кметският наместник Марчела Аврамова. Тя  е от село Долни Бошняк и е на тази длъжност втори мандат: 

"Живеят 54 души, 29 - с постоянен адрес. Най-възрастният ни жител е Флорика Мирчева, на 93 години, а най-малкият ни жител е Петя, на 1 годинка. В миналото имаше живот, детска градина имаше, имаше и читалище, сега сградата му е без покрив. Кметството се поддържа, сега ми правят здравен кабинет. Няма престъпност тук, спокойно се живее... Последно село сме, без изход. През баира е село Тополовец, ние сме долу. Имаме обхват, имаме кула... Автобус нямаме от 3 години, не е рентабилно. Поне веднъж в месеца да идва, половината си вземат пенсиите от града. Навсякъде намалиха автобусите и в Градец... В понеделник, сряда и петък ни карат хляб, имаме магазинче с основни продукти... Дано се съгласи лекар да идва поне веднъж месечно, да мери кръвно и да преглежда хората... Идва жена от пощата в Градец и носи пенсиите, и сметките за плащане на тока... Хората тук се отопляват на дърва. Фирми ни карат дърва, на 120 лева кубик, плащат си хората. Викат хора за пари да им цепят дърва, да им режат...

Тази година с техника ще ни разширят пътя, ще ни положат асфалт пролетта на основната ни улица, "Първа улица" и на гробищния парк ще се баластрира... Нямаме параклис и църква. От 20 години няма музика в селото, съборът ни е на 6 май, всеки се събира вкъщи домашно, не е като преди... Новобрански се правеха едно време, сватби, кръщенета... Имаше заводски автобус, който караше хората на работа в "Химията" и в другите заводи... Тук лятото е много хубаво, тихо, птички пеят,  хладно е, реката минава оттук... Четири чувала купуваме гранули, аз и майка ми, и ги храним. Има чакали и лисици, идват от гората...

Няма интерес да купуват къщи... След 10 години мисля, че няма да има никой тук. Желая на хората от селото да са живи и здрави още дълги години, защото без тях няма да го има това село."

В Долни Бошняк има много бездомни кучета. Те са свикнали с хората и със селото и чакат да бъдат нахранени. Никой не се оплаква от бездомните животинки, те са част от местния колорит. Хората ги хранят с хляб, с гранули, с каквото имат.

Попитахме хората как се живее в селото и какво биха искали да се промени: 

"Плащам си тока сега. Двайсет лева ми е сметката. На дърва се топлим, сега се пали до април... Живее се, ама пенсиите са малки, рейс нямаме. Ако си болен, трябва да платиш на някой да те кара до болницата... Искам да се асфалтира улицата догоре... Хората купуват най-често хляб, олио, ориз, лимонада, карат ни кайма, салам... Следобед се събират по-младите да си пийнат биричка и да си говорят, да има социален живот..

Защо на бездомните хора дават храна в София, а тук не ни дават, а даваха по-напред... Значи украинците могат да поддържат, а ние тука да умираме... За всичко ни вземат пари, за вода, ние пием вода от реката се взима... Всичко скъпо, стари сме, ако не си садиме нещо откъде да взимаме... Какво да променим? Сама съм, самотна съм и с 400 лева пенсия... По-рано сме поддържали ТКЗС... Лошо време дойде... Харесвам си селото... Аз живея тук, който ме вика - работя, изкарвам си пари. Такъв е животът. Бих променил да имам постоянна работа, но тук е бедно селото."

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.