Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ловците се включват в опазването и възстановяването на лешоядите

Снимка: ПП Врачански Балкан

На територията на природен парк "Врачански Балкан" са пуснати в специално съоръжение 30 елена лопатари. Инициативата е на Национално –ловно рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България"  и има за цел да се осигури естествена хранителна база за лешоядите, чрез създаване на основни стада, доотглеждане, адаптация и разселване в природата на елени лопатари. Национално –ловно рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" (НЛРС – СЛРБ) кандидатства с проектно предложение по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“. Проектното предложение бе одобрено и през февруари  2020 г. Съюзът на ловците и риболовците в България подписа договора за безвъзмездна финансова помощ като бенефициент на проекта.


"Площта на цялото съоръжението е около 30 ха, като то е проектирано по такъв начин, че позволява доставяне и аклиматизиране на животните в него, след което поетапно част от тях или всичките на даден етап ще бъдат разселени извън съоръжението. Лопатарът е избран, защото той е един доста пластичен представител на семейство "Еленови", бързо се приспособява към средата, което е много важно в случая и това е една от основните причини да се спрем на него. Елените са доставени от Полша. Доставчикът е с дългогодишен опит в сферата на отглеждане на дивеч и доставянето със специализиран транспорт на живи животни", каза Ива Петрова – експерт към НЛРС – СЛРБ и ръководител на проекта.


Снимка: ПП Врачански БалканЕлените са с различна възрастова структура, за да се гарантира устойчивост на популацията и да има възпроизводство. За елените се полагат ежедневни грижи по подхранване, прави се ежедневен обход на съоръжението. Осигурени са фуражи за подхранване на елените - царевица, овес, люцерново сено, сол, както и специализирано оборудване за наблюдение за проследяване процесите по развитие на елените. Мониторингът ще се прави от експерт, с който Съюзът има сключен договор. Помощ оказват и местните ловци. Освобождаването на елените ще става поетапно. След като приключи проектът ограда ще остане за трайно ползване от ловците.


"Еленът лопатар е реаклиматизиран вид за България, като най-голямата популация в страната ни е в Източни Родопи. Но през последните години се работи много с вида и се разселват животни. На много места има вече стабилни популации, които обитават незаградени територии. Целта на съоръжението, изпълнено по проекта, е да аклиматизира животните, те да свикнат с местообитанието, след което да бъдат разселени в откритите площи", допълни Ива  Петрова.


Освен осигуряване на естествена хранителна база на лешоядите, се изграждат площадки за подхранване, предвидено е изолиране на опасни електропреносни стълбове, изграждане на изкуствени гнезда за подобряване условията на гнездене на лешоядите.


"В краткосрочен план се очаква да се гарантира на първо място опазването на черните лешояди, които се срещат в България, а в по-дългосрочен план очакванията са свързани със стабилизиране и увеличаване на числеността му", каза още Ива Петрова.


Проектът "Подобряване природозащитното състояние на черния лешояд, чрез изпълнение на мерки от Плана за действие за вида" се финансира от Оперативна програма "Околна среда 2014-2020 г.", съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз. По проекта е предвидено в четири Защитени зони (ЗЗ) по Директивата на Европейския съвет относно опазване на дивите птици да се изградят съоръжения за доотглеждане и разселване на елени лопатари. Една от тези зони е Защитена зона "Врачански Балкан", в чийто териториален обхват е изградено съоръжението "Мътница".


Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Звезда и Викенти Водови от Гъмзово - за живота на село и хармоничната любов

В рубриката "На раздумка с Яна Маринова" днес ви срещаме с едно трудолюбиво българско семейство. Това са Звезда и Викенти Водови от видинското село Гъмзово, които са пример за един щастлив и хармоничен съвместен живот. Звезда е работила като счетоводител, Викенти по професия е енергетик, също така е и инструктор по плуване. Те са от тези..

публикувано на 25.04.24 в 16:50

Богомил Петров с предстоящи екологични инициативи във Видин

Приключи едномесечно почистване на Видин, което започна на 22 март- Световния ден на водата и приключи на 22 април- Денят на Земята, обясни видинският еколог Богомил Петров: "За един ден не може да се почисти, то и за един месец не може, но все пак в училищата изпратихме известие и в детските градини и всичко започна на 22 март от детска..

публикувано на 25.04.24 в 16:18

В Търнава отбелязаха Деня на Земята

В парка в центъра на село Търнава, община Бяла Слатина, децата от местното училище отбелязаха Световния ден на Земята. Показаха постери с послания, засадиха дърво, говориха за Земята и мястото на хората.  "Децата на Търнава определиха Деня на Земята за неин рожден ден. Така съвместно кметство, училище, читалище проведохме един чудесен детски..

публикувано на 25.04.24 в 16:15
есетри

Пускат в Дунав 1,6 милиона есетри

Въпреки че са надживели динозаврите, днес есетрите са най-застрашената от изчезване група животни в света. От шестте вида есетри, които са се срещали в Дунав, вече са останали само четири. Чигата е застрашена от изчезване, а моруната, пъстругата и руската есетра са със статус на критично застрашени. Oпазването и възстановяването на техните популации..

публикувано на 25.04.24 в 16:12

Археологически проучвания сочат за по-стара история на Гушовския манастир

Нови археологически проучвания на Гушовския манастир край Чипровци сочат за по-ранната история на светата обител. След извършени няколко сондажа и стратиграфски наблюдения около черква на манастира са открити множество фрагменти от стенописи с доста сериозни запазени изображения. Благодарение на стенописите и последващото им проучване е установено,..

публикувано на 25.04.24 в 15:50

С доброволен труд ремонтираха храма под Алботинския скален манастир

С доброволен труд и дарение ремонтираха покрива на храм "Възкресение Христово" в подножието на Алботинския скален манастир. Идеята е на кметството на видинското село Градец, откъдето са договорили местна строителна бригада, която да извърши безвъзмездно нужните строителни дейности. Финансовата подкрепа за материалите е на Видинската митрополия,..

публикувано на 25.04.24 в 12:02

Нов прочит на "Грозното патенце" представят във Видинския куклен театър

"Грозното патенце" ще оживее на сцената на видинския куклен театър. Своя оригинален прочит на любимата приказка от Ханс Кристиян Андерсен ще представи Никола Стоянов. Това е режисьорският дебют в кукления театър на популярния кино и театрален актьор. "Видинската публика ще я изненадаме с нашето различно грозно патенце. Един много симпатичен..

публикувано на 25.04.24 в 11:28