Фотографът Валерий Пощаров реализира интересен проект, наречен "Баща и син". Той снима портрети на пораснали синове и техните бащи, хванати за ръце. Инициативата се финансира от Национален фонд "Култура" по програма "Социално ангажирани изкуства". До този момент Валерий е заснел мъже от 20 области в страната:
"Проектът предвижда всичките 28 области в страната, но, разбира се, тук не става въпрос за географски проект. По-скоро желанието ми е да дам възможност на колкото се може повече хора да съпреживеят този процес."
Идеята за този проект идва случайно:
"Това беше от онези знаци, които ми подсказаха, че този път е много важен и трябва да започна да вървя по него. Първият портрет исках да бъде на баща ми и моя дядо, който тогава беше на 95 години, но започваше тогава епидемията и преценихме, че е по-добре да пазим дядо ми и да не се виждаме, което продължи една година... И мира не си намирах в този период, защото наистина исках да реализирам този портрет. И така, един ден попаднах на една къща в София, която привлече интереса ми. Застанах пред нея и започнах да композирам един кадър, който забелязах и от къщата излязоха мъж и жена, дойдоха към мен и първо помислих, че искат да ми направят забележка да не снимам техния дом, но не беше такъв случаят. Жената държеше един портрет на млад мъж в ръцете си и дойде тихо при мен и ми каза: "Ние имахме един-едничък син, който почина преди 8 месеца и мъжът ми много иска да го снимате с него. И на практика първият портрет беше на този баща с фотография на неговия син. Някак за мен това беше двусмислен знак, че баща и син винаги се разделят в живота по една или друга причина и това е като предаване на една щафета - всеки бяга сам и има много малко време, в което можем да тичаме заедно."
Валерий избягва да тълкува какво символизират фотографиите:
"Красотата на изкуството, като цяло, е свързана с възможността свободно ние да извървим нашата интерпретация и нашия път към разбирането на едно или друго произведение. Но да, може да се потърсят много причини, много символики и е показателно, че отношенията между баща и син са много малко застъпени в историята на изкуството. И, ако трябва да признаем, че изкуството е отражение на самия живот, то ние трябва наистина, може би, да преосмислим тези отношения като цяло и да разберем защо баща и син толкова рядко се хващат за ръка."
Този жанр във фотографията е много непопулярен, посочва фотографът:
"Той представлява, това което се нарича "participatory photography", на български можем да го преведем като "въвлекателна фотография", т.е. там хората, които застават пред камерата не са модели, а те са създатели наравно с мен. Аз давам възможност на всички тези хора, които застанат пред камерата да влязат в ролята на собствените си личности и да преживеят нещо, което накрая заедно успяваме да съхраним и да изпълним със съдържание този кадър."
Намирането на желаещи да се снимат е предизвикателство за Валерий и представлява по-голямата част от работата му.
"Вярвам, че ще бъде интересно за хората да се запитат за техните лични отношения с бащите им."
Фотографът предстои да дойде и във Видин, след като намери желаещи да ги снима. Ако искате да станете част от проекта на Валерий, пишете му тук.
Валерий Пощаров е роден през 1986 година в Добрич. Израснал е в семейство на художник и поетеса. Изучава живопис в Националното училище по изкуства във Варна, а след това се мести и установява в Париж, където учи пластични изкуства в най-известния университет във Франция - Сорбоната. Валерий има над 30 самостоятелни изложби у нас и в различни краища на Европа. Основател е и на първата онлайн платформа за произведения на изкуството в България- cavalet.bg. През 2022 година реализира първата си фотокнига "Последният човек на Родопите" след 14 години, през които посещава 985 села.
Коледа се е празнува в България от приемането на Християнството до 1944 година. Дори по време на османската власт българите са отбелязвали празника, макар и тайно- ходили са на църква и са подготвяли празнична трапеза. През 1878 за пръв път са били украсени и коледни елхи. Смята се, че тази традиция е донесена от руските войници, участвали в..
Млад мъж от Софрониево се нуждае от финансова помощ след трудов инцидент. Миглен е пострадал в склад за вторични суровини. След престой от няколко месеца в Пирогов е изписан и е на легло, като от кръста надолу не може да се движи. Грижи за него и за дъщеричката на Миглен, която е изоставена от майката след злополуката полагат родителите му, които са..
Конкурс за рисувана хартиена чинийка обяви Дирекцията на Природен парк "Врачански Балкан". Конкурсът е насочен към ученици от 5 до 7 клас и е във връзка с 35-ата годишнина на парка. "Призоваваме децата да развихрят своето въображение и да нарисуват, апликират, декорират своето любимо растение, животно или пък пейзаж от..
На втория ден от Коледа, 26 декември, в България се отбелязва Денят на Бащата. Това е празник, на който се чества бащинството и родителските грижи на мъжете, така както на Деня на майката се отбелязва майчинството. Обикновено на този ден се правят подаръци на бащите и семейството празнува заедно през деня. Празникът прославя бащите и бъдещите..
Един от най-светлите християнски празници всяка година е Рождество Христово. Не че е просто празник, но събитията, случили се преди повече от 2000 г., променили летоброенето на човешката история си заслужава да се споменават и до днес. Не бива да забравяме тяхната важност и факта, че те са общовалидни и в съвременността. От цял свят "ангелски"..
Коледа не е просто дата в календара, тя е чувство, от онези приятните, които носят уют и топлина в сърцето ни. Тя е празник на душата, която носи незабравими мигове и жестове към любимите ни хора. По Коледа винаги ставаме по-добри и освен към близките ни хора, проявяваме жестове на добрина и към околните. За това и днес, повлияни от коледния дух ще..
Писателката Цветелина Цветкова ще представи първата си детска книга "Нищимошката" пред малки читатели от Видин. Срещата е тази събота, 28 декември, от 11 часа, на коледния базар в града. "Нищимошката" я измисли моята приятелка Момо, която сега е на 15 години. Тя ми разказа за нея, когато беше на 5. Значи Нищимошката ми стои в главата от 10..