"В книгата разкривам кой и кога създава този мит, че поп Кръстьо е предателят на Левски, тази черна легенда. Има документални доказателства. Клеветата тръгва от истинските предатели - фамилията Поплуканови Хашнови. Намира първо място в Каравеловия вестник, бетонирана е в народната памет от белетриста Захарий Стоянов и народния поет Иван Вазов, но фактически доказателства за предателска роля на попа няма. Не съществуват такива. Не искам да издавам всичко, но ще цитирам две крилати фрази, които дават жокер в загадката за предателството. Френската поговорка "Шерше ла фам", т.е "Търси жената", и "тръгни по пътя на парите". Направите ли тези две неща, ще разберете кои са истинските предатели на Апостола на свободата Васил Левски".
Този извод прави Искрен Красимиров в новото си историческо разследване, озаглавено "Да предадеш Левски", както за физическите, така и за идейните предатели на Апостола на българската свобода.
"Книгата е естествено продължение на първата ми книга, която беше представена и във Видин - "Да убиеш Ботев", в която търсим отговор на въпроса, кой уби войводата. Тези два въпроса стоят със страшна сила в нашата история: кой предаде Левски и кой уби Ботев. Намерихме с читателите отговора на въпроса за войводата, сега търсим истината и за Апостола".
Авторът прави анализ на наличните свидетелства, свързани със събитията от 1872 г., както и на личните взаимоотношения на Апостола.
"Книгата идва след години събиране на документи, доказателства, спомени, подреждането и анализирането им, ваденето на най-интересното от тях, което свързвам в един исторически пъзел. Всяко парченце си идва на мястото. Аз разглеждам проблема за предателството на Левски не като еднократен акт, нали знаете, популярната фраза на Поп Кръстьо "хванете тогоз", а като процес, в който имат пръст всички съратници на Апостола със своите действия и бездействия. Слагам по местата всички налични факти, спомени, обстоятелства и очертавам общата картина на предателствата".
Премиерата на книгата ще се състои на 20 февруари в София."Има три основни нови момента, които отличавам. Първият е не толкова акта на физическото предателство, колкото един цялостен механизъм. Левски става жертва както на предателство от дейци в Ловеч, така и на злощастно течение на обстоятелствата при срещата му с едно заптие в местността "Пази мост", когато тръгва към своята Голгота в Къкрина. В първия раздел изследвам физическите предатели. Във втората част на книгата обследвам фактическите - тези, които предадоха идеята и делото на Апостола. Такива са всички негови по-близки съратници, вземете Димитър Общи, вземете Любен Каравелов. За който се сетите, той в малка или в по-голяма степен предава Апостола. Това е истината, това са фактите. В последния раздел разследвам издайниците пред нарочната комисия в София, които казват за Апостола и това, за което не са питани от руските съдии. Така спомагат да се затегне примката около врата на Левски. Най-новият момент, абсолютно непознат при това за нашата историография, макар че ще имаме спор с нашите историци, е тезата ми, че в дъното на всичко е един плевенски чорбаджия, името на когото няма да спомена, за да интересно на читателите. Фактически той организира Арабаконашкия обир с помощта на тетевенските чорбаджии, които нареждат на Димитър Общи да обере пощата. Така тръгват арестите, разпадът на организацията, довел и до смъртта на самия Левски".
Предателството на Левски можеше да бъде избегнато, убеден е Красимиров.
"Зададох си въпроса, кой има и мотив, и възможност, да извърши предателството? Търся отговор в книгата. Този въпрос води и до серия взаимносвързани събития: арестите в Ловеч, подхвърлените писма в къщата на Величка Поплуканова, посочването на поп Кръстьо от същата тази Величка като безсъмнен предател още преди да е извършено фактическото предателство. Смея да твърдя, че това е другият голям принос на моята книга: за първи път поглеждаме към съратниците на Левски под друг ъгъл, не като революционери, а като обикновени хора, които не са били дораснали за идеите на Левски за борбата. Те са били повече заети с бизнеса, с търговийката, с личните си амбиции. Тези хора довеждат самия Апостол до едно неадекватно състояние, той фактически загърбва борбата с поробителя и потъва в една ненужна бюрокрация, в едни интриги, а интригите, самият Левски го пише, спират хода на народната работа. Колкото са виновни турските власти с намерението да заловат Левски, дваж по-виновни са съратниците, които го доведоха до състояние на отчаяние. Той иска в Ловеч да търси парите, това е ясно на всички. Старата лъжа за архива е абсолютна лъжа, архивът е зашит в самаря на коня на Левски. Открит е впоследствие. Когато не му дават парите, Левски вече е тотално отчаян и сам влиза в устата на лъва, ако мога така да се изразя".
Можеше ли Левски да бъде спасен след залавянето му?
"Охраната не е била никак затегната, никак многобройна. На думи бяхме много, на работа никакви. Това пише Христо Иванов-Големия. Това е истината за повечето от съратниците на Левски. Другото важно е за капаните: той си ги залага сам, защото Левски иска да надхитри събитията. Един такъв капан е създаването на ЦРК в Ловеч, където е гнездото на предателството впоследствие. Всички комитетски пари са в Ловеч, това е друг капан, който Левски си залага сам. Това му изиграва лоша шега. Парите остава при поп Лукан Лилов, бащата на председателя на Ловешкия комитет. Фактически златото си седи заровено в Ловеч до 1973 година, когато е открито. Един от най-известните ни нумизмати проф. Тодор Георгиев безспорно доказва, че именно това са парите, които Левски събира грош по грош. Ето го мотива за предателството: парите. Те не са при поп Кръстьо, а при Поплуканови".
Заключението на родения в Мездра автор е, че двамата най-големи български герои са предадени от българи.
"Това е така, но не значи, че ние сме народ от предатели. Предателите си имат имена, те са една шепа хора, броят се на пръстите на двете ръце. Трябва да ги изобличим, да ги покажем на обществеността, да ги заклеймим, да не кръщаваме на тях имена на улици и площади. В Тетевен има улица на името на Иван Лилов Фурнаджиев, който буквално издава абсолютно всичко за Левски, описва го перфектно пред руските съдии. Този е низък предател. Време е да предотвратим тази позорна практика".
Изследването ще бъде представено и пред видинската публика. Това ще се случи днес, 23 февруари, от 16:30 в местната библиотека "Михалаки Георгиев".Искрен Красимиров е доктор по кинознание и киноизкуство (НБУ) и магистър по история (Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Основател е на проекта „Незабравимата България“. Автор е на над 20 исторически художествено-документални филма. Организатор на уроци по родолюбие в училища и читалища в страната и чужбина.
Позната, непозната и мистична е историята ни. Заповядайте да послушате историите в "Неделник" . Те също ще ви развълнуват. Днес - 3 ноември, е Денят на българския художник . На тази дата се отбелязва църковния празник в памет на свети Пимен Зографски. Той е обявен за покровител на българските художници. Срещам ви с един прекрасен..
Във Петата неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към една картина, към един разказ, който показва колко е преходен нашият живот и че това, което остава е човешката доброта и любов. Днешното евангелско четиво предава притчата за богаташа и бедния Лазар. В тази Своя притча Господ Иисус Христос..
Видинското читалище "Светъл ден - 2009" заедно с организации от още три държави - Румъния, Словакия и Унгария, участва в проучване доколко Европейската стратегия за младежта се свързва с младите хора в Европа. В допитването са включени 1403-ма младежи на възраст между 18 и 24 години. Проучването, което е част от инициативата eSAT, е публикувано в..
Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви срещаме със Симона Славейкова и нейното куче Айвари . Той е порода ши цу и е на 5 години. Ши цу е тибетска порода и е известна още като "императорското куче", защото много често са били подарявани на владетелите в Китай. Айвари е изключително наблюдателен и едно от любимите му занимания е да седи..
Точно преди пандемията от covid-19 една общинска болница някъде на брега на Дунав и на ръба на българския Северозапад се бори за оцеляване в мъртвата хватка на абсурдни разпоредби и непонятни стандарти. В Северозапада по принцип оцеляването е обичайното състояние на хора и институции, поради което местните са го превърнали почти в изкуство...
Днес в рубриката "Професия хоби" ще ви запознаем с един необикновен начин да запазим красотата на природата завинаги - капсулирането на естествени елементи в нежни бижута от епоксидна смола . Мадлен Рачева от Видин се занимава с това изкуство, което е повече от хоби - то е магичен процес на съхраняване на най-красивите моменти..
За осма по ред година инициативата "Млад благотворител" подкрепя доброволчески каузи на ученици. Конкурсът се организира от фондация "Благотворител" . Той е за благотворителни инициативи на ученици от 8-и до 12-и клас, като те сами избират идеята, обясни председателят на фондацията Станислава Рашева . Седем от предложенията ще бъдат подкрепени..