Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Не просто крачки назад, а направо бягане към тоталитаризма, е предложеното военно обучение

Александър Стоянов: Проблемът с патриотизма ще бъде решен, ако учителите си вършат работата

Време е да решим какво искаме от българското образование

Снимка: БГНЕС


Усвояване на знания и умения, свързани със защитата на родината, както и запознаване с гражданско-военните отношения: това са част от нещата, които от следващата година ще изучават учениците в 10 и 11 клас.

Новото военно обучение ще бъде в рамките на 5 часа, предвиждат промени в обществена наредба, публикувана за обществено обсъждане.

Пропаганда или необходимост? 

Потърсихме за коментар Александър Стоянов, историк, част от секцията "Помощни исторически науки и информатика" към Института за исторически изследвания на Българската академия на науките, и учител по история.

Радио ВИДИН: В социалните мрежи изразявате категорична позиция, че едно подобно обучение е откровено ненужно и глупаво. Каква е причината?

"В тази форма, която подозирам се върти в главите на хората, които предлагат тази идея, военното обучение напомня на едно нещо, което е съществувало в българското образование по времето на тоталитаризма, тогава когато БКП са управлявали държавата еднолично. Било е свързано с остарелите от днешна гледна точка схващания на периода на Студената война, в който едва ли не целият социалистически лагер, всички хора, трябвало да бъдат подготвени за най-лошото, за войната с гнилия Запад и т.н. Времето на тези неща вече е минало отдавна. Ние сме държава, която е член на най-големия военен съюз в човешката история и е меко казано смешно да трябва да се занимаваме с това децата да бъдат изкуствено вкарвани в едни обучителни режими, които вече 40 години близо са минали оттогава, а дори тогава, ако се питат ученици от гимназиалния етап, които са учили през 80те години, тези неща са им били странни и противни. Абсолютно абсурдно и няма нищо общо нито със съвременното поколение хора, нито с нищо просто. Това е тотално извън времето и пространството. Тази идея - честно казано нито има как да бъде реализирана адекватно в училищата, а и второ - може да бъде опасна, защото в момента виждаме, че държави като Русия въвеждат подобни форми на обучение сред учениците си. Снимките на децата с калашници са доста притеснителни".

Радио ВИДИН: От друга страна, не смятате ли, че все пак би било по-положително, ако засилим чувството за принадлежност, ако вкараме малко повече патриотизъм в подрастващите? Не говоря за шовинизъм, за крайности, а просто за повече познание по родното.

"По принцип това не е лошо в никакъв случай. Аз обаче не виждам как вкарването на военно обучение в училище ще помогне за патриотизма. Не помня точно в кой момент идеите за нация и патриотизъм са свързани конкретно с войната. Не знам в чия глава има пряка връзка между двете. В учебната програма, защото то е много смешно, че хората, които предлагат тези неща, са хора, които са в образованието от доста години, но в учебната програма и конкретно в часовете на класа всяка година има предвидени, особено в промеждутъка до 7 клас, по 5 часа задължителни, които са свързани с патриотични обучение, така се и води по задължителните изисквания, които са по държавния образователен стандарт. За мен е абсолютно непонятно защо се предлага и се говори за вкарване на неща, които вече съществуват. Всяка година, за всеки клас, са заложени такива часове".

Радио ВИДИН: Да, аз направих проверка. Видях, че е разписано по закон, действа не от вчера или онзи ден.

"Да, от доста време. Аз лично се занимавам професионално с това от 3 години, не съм се интересувал кога е влязло в сила, но го има и обучението се провежда, с децата се говори, ходи се по паметници, честват се празници, оставят се цветя, говори се за миналото, за въстания, войни, децата са водени по музеи, показва им се, говори им се, така че вече е до това кой учител как ще си свърши работата. От чисто законова гледна точка: този въпрос е решен. Освен това, българската образователна система продължава да бъде силно фокусирана върху обучението по българска история, което си остава нормално основния фокус на образованието в гимназиалния етап. Учениците имат предостатъчно време да се запознаят с миналото на нашия народ. Насетне проблемът с патриотизма и възпитаването на добри познания в учениците е свързан с това колегите учители да си свършат работата, а не да бъдат измисляни и изобретявани някакви много странни мерки, които не знам в чия глава са родени и не знам в кое десетилетие на XX век, но със сигурност не и в XXI век".

Радио ВИДИН: Големият проблем, макар че въпросът е изключително сложен, изискващ дълъг отговор, но нашето образование си остава доста архаично. 

"Ние имаме един много голям проблем с нашето образование: не можем да решим какво искаме от него. Проблемът на България, ще се върна малко назад, историк съм, но проблемът на България е, че тя е създадена след Освобождението като copy paste държава, т.е взима много от нещата, начинът по който функционира, от другаде. Това взимане ни лишава от възможността да развием свой собствен подход към това как трябва да ни изглежда държавата и образованието. Много народ от либерално мислещите хора, чудесно по принцип, но с една такава тъга и носталгия се гледа към образователната система на една Финландия. Ние не можем, няма смисъл да търсим репродукция на финландската образователна система в България, защото "там било хубаво". Отдавна най-големите имена в политическата и културна мисъл са показали, че две държави не могат да се развиват по един и същ начин и е абсолютно безпринципно и неприложимо да взимаш модели от една държава и просто да ги пускаш в друга и да чакаш да проработят - това просто няма как да се случи. Проблемът с българското образование е, че ние непрекъснато се опитваме да взимаме практики отнякъде. Тези държави са се развали по тотално различен начин от България. Образованието им изглежда по друг начин, социалната им функация изглежда по друг начин. Във Финландия всички учители, които преподават, имат докторска степен по съответния предмет, по който преподават. Те получават наистина забележителни заплати, които им дават възможността да се фокусират само и единствено върху кариерата им на преподаватели. Не е тайна, че в България учителската професия - това, което те привлича към нея, не са приходите. Никъде по света учителите не са добре платени, но в крайна сметка в повечето цивилизовани държави, макар учителят да не е богат, но е човек, който няма нужда да работи втора, трета и четвърта работа, за да живее. В България хората са принудени да се хващат с какви ли не проекти, за да могат да поддържат нормален човешки стандарт. В България проблемите с образованието са свързани преди всичко с липсата на перспектива и идея какво искаме да ни носи това образование. Свързано е и с липса на мотивация в кадрите, защото учителството е една доста подценяване професия. Много често критиките идват към колегията, че едва ли не хора стават учители, защото едва ли не нищо друго не става от тях, което е просто обидно. Това е огромното подценяване на училището и учителите води до тези трагични резултати. Другото е, че израства едно поколение, бързам да продължа, не става въпрос да говоря с лошо, но те са различно поколение от това, което е раснало през 90те години. Ако при нас някак тази образователна система, която бащите ни и майките ни горе-долу са използвали същата, само че при нас не се говореше за партията, вече тук 30 години по-късно е нелепо, просто да очакваме, че едни деца, родени след 2005 година, можеш да ги обучаваш като деца, родени през 83та. Не става, не работи вече. При нас някак ние едно време като бяхме ученици - не си е личало толкова, защото при нас разликата с поколението на нашите родители не е толкова драматична, но това вече са внуците на поколението на моите родители. През поколения разликата вече е много голяма. Това е все едно да очакваме, че хората, които са живели през 60те години, можеш да ги обучаваш като хората, родени в началото на ХХ век. Това са много години разлика. Ние очакваме същите номера, ето пак казвам - това са практики, които звучат като от 70те години. Ние сме 2023та, минали са 50 години. Не може половин век да тъпчеш на едно място и да се чудиш защо това, което е работило 1970, не работи през 2020... Това са други хора. Поколението, родено през 60те години и поколението, родено през 1910 - и двете са поколения без интернет. Но разликата е огромна. Ако искате, да се върнем и по-назад. Поколението, което е в началото на XVIII век и поколението, което е вдигнало Френската революция. Чисто технически условията са били едни и същи. В историята и в развитието на човечеството е доказано, че половин век е много време. Въпросът не е само в компютрите. А като добавиш и тях, и технологиите, и достъп до информация, възможността да си вдигнеш чукалата и да отидеш в друга държава, когато кажеш, че образованието тук не става, и после в университетите се чудим какво да правим, къде са отишли. Половината ми ученици от 12 клас ще отидат в чужбина, защото не са доволни, смятам че полученото тук няма да ги удоволетворява. Ние губим тези деца, защото децата няма идея какво иска от тях".

Радио ВИДИН: Аз наскоро разговарях с Лъчезар Томов, ваш колега, учител е. Той е на мнение, че образованието ни изостава с 25 години, макар че по-скоро с 50тина. Което ми направи силно впечатление обаче: твърдението, че в България има изключително качествени деца, които ние пропиляваме. 

"Абсолютно да. Аз преподавам на всички випуски от 5 до 12 клас. Имам досег с децата. Много умни, много будни, с много възможности за развитие. Единственото, което е, че реално са изправени пред една драма, която ние нямахме: имат достъп до огромно количество информация и проблемът е, че не знаят как да се справят с нея. Буквално могат да получат достъп до знания отвсякъде, а ние едно време се ровехме и драпахме да успееш да си купиш книга да прочетеш, а сега всичко за тях е на една ръка разстояние. По този начин чисто методологически имат нужда от различен подход за усвояване на знанията. Ние го изпускаме това. Ние фактически не им помагаме, не им даваме знанието, методологията как да се справят в тази ситуация. Проблемът е, от една страна, ниската компютърна грамотност на известна част от преподавателите. Поне вече, казвам го от моя опит, навлизат и доста млади хора, които са в крак с тези неща, получава им се по друг начин, но като цяло това е проблем. На компютрите едва ли не се гледа като на зло. Няма лошо да си четеш в интернет, прочети си ги, проблемът е да ги научим да мислят, така че като прочетат нещо в интернет да знаят какво да правят с него. Замислете се, вие сте бил учител, не знам дали не преподавате още, но колцина хора са склонни да изпитват ученици като им дават задачи, които са свързани с това учениците да изразят своето собствено мнение и ти после да оценяваш не фактология, а способността им да се изразяват. Много хора се страхуват да правят това, защото е много трудно. Ако бягаме от трудните неща, това до нищо добро няма да доведе. Никой не е казал, че образованието трябва да е лесно, особено за учителите. Цялото това нещо е свързано с общата методика и общия стремеж, който трябва да бъде заложен от държавата. Не може само да хвърляме вината върху учителите. Аз познавам колеги, които са към края на кариерата си, но са в съвсем в крак с времето, стараят се, полагат усилия. Възрастта е малко субективен фактор. Въпросът е на изисквания, какво трябва и какво не трябва да се прави в часовете. Да се появи малко по-голямо разбиране към учениците. Не става въпрос да ги жалим, да ги галим с лека ръка. Това даването на задачи, здравата работа - едното не пречи на другото, но трябва да има разбирания към децата от новото поколение. Това просто не се случва. Такива мерки като тези, които се предлагат в момента, са крачки назад. Направо е бягане в обратна посока".

Радио ВИДИН: Това, което ти влезе в глава още от училище, самите методи - аз ги наблюдавах и в университета. Колегите там предимно учеха преди изпитите, ползвайки познатата форма на наизустяване. Това е такъв белег, който си остава още от ранните години, когато сме принудени да "поемем" готовите факти, а не търсят от нас особено мислене.

"Проблемът е, че когато си създадеш 12 години един тертип на учене и после като те завърти живота, защото в университета, освен че учиш, обикновено и работиш, времето ти е кът, човек няма време и възможност да се пренастройва тепърва "аз досега зубрех, а сега ще започна да мисля". Просто не става. Мисленето в училището е много трудно за оценяване от учителите. Това е изключително отговорна и тежка задача. Просто трябва хората да се стегнат и да си свършат работата. Друг е въпросът, че и в децата, и в родителите, трябва да бъде възпитано по-отговорно отношение към учителите. Да ти се месят родители в образователния процес при положение че нито са квалифицирани, нито са специалисти по съответния предмет... да дават акъл кое как да се прави, нали, не върви особено. Защо не отидеш да даваш акъл на автомонтьора как да ти оправи колата? Защо като ти ръчкат зъбите при зъболекар не кажеш "докторе, защо пломбата не я сложиш еди-как си". Да оставим хората, които си разбират от работата, да си я свършат, да не им се бъркаме излишно в заниманията. А хората, които трябва да си свършат работата, да седнат да си я свършат. Нещата ще се оправят относително бързо".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Енергиен преход към чиста енергия при конкурентни цени

Сигурността и достъпността на енергията са важна предпоставка, за да имаме конкурентна европейска индустрия. Това заяви председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев на конференция на тема "Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика", която се проведе в София. Проявата беше..

публикувано на 22.04.24 в 16:05

Информационен портал подкрепя развитието на енергийните общности

Българските граждани вече могат да използват информационната платформа "Енергия за гражданите в България" , насочена към подпомагане на развитието на енергийните общности . Платформата е резултат от близо 3-годишна работа на европейския проект SHAREs. За България тя се изпълнява от Черноморския енергиен изследователски център, а координатор е..

публикувано на 22.04.24 в 16:03

Жителите на село Вещица искат параклис

Село Вещица ни посреща със свежест, чистота, зеленина и песен на пойни птички .  Това е населено място, което не може да бъде забравено. Първо поради името си, което е наистина необичайно и второ, когато дойдеш в него, оставаш завинаги запленен от прекрасната природа. Чистота, спретнатост, свежест струи от накацалите къщички. Макар и семпли, те..

публикувано на 19.04.24 в 12:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа.  Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон.  В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост.  Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..

публикувано на 18.04.24 в 11:00

Звуци в тишината: Изчезващата роля на предмета "Музика" в училище

Спокойно можем да кажем, че музиката е една от основите на човешката култура. Още откакто хората са блъскали с кости по земята и по камъните, създавайки ритъм, тя е била олицетворение на общността и чувството за споделеност. Още оттогава човечеството е било наясно с това какво е музиката и какво носи тя, но в днешни дни изглежда, че това разбиране..

публикувано на 17.04.24 в 11:00

Един от трима съвременни българи би защитил родината във военен конфликт

На фона на няколко сериозни военни конфликта, дори близо до нас, едва 30% от българите заявяват, че биха се били за страната си, ако има война . 42% не биха, а останалите от запитаните се колебаят и не знаят как да отговарят. Ние се нареждаме по-близо в нагласите си до западните европейски държави, отколкото до източните. Това показват резултати от..

публикувано на 16.04.24 в 12:40

Северозападна България с трайно присъствие на туристическата карта

Седемнадесет проекта са одобрени за финансиране в конкурса "Развитие на туризма в Северозападна България и по поречието на река Дунав" на Фондация "Америка за България". Финансирането на всички тях е за 1 312 000 лева. Средствата ще подкрепят развитието на туристически продукти и услуги в регионите с цел да удължат престоя на посетителите. Над 150..

публикувано на 15.04.24 в 15:38