Родена е в Лом, завършила е журналистика в Софийския университет. Десет години е работила в Младежката редакция на Българската национална телевизия. Живяла е 13 години в Каракас, Венецуела (последните пет от тях е работила в телекомуникационна компания като ръководител на отдел "Реклама и връзки с обществеността“). Преди това защитава магистърска степен по история на Америка в Католическия университет в Каракас. В периода 2004-2007 г. живее в Йоханесбург, Южна Африка, където е работила в "NetGroup“ и е била асистент на културния аташе в мексиканското посолство в Претория.
Тя е автор на пътеписа "Венесуела" (1994), за който става носител на ордена "Андрес Бельо", на стихосбирката "Отвъдни думи" (1996) и на новелата "Крилатата змия на пътя" , на книгите "Пчеларска ферма Аржентина" (2012), "Война на медовете" (2012), на стихосбирката "Спомен за тропик" (2014), на сборника с разкази и повести "Крилатата змия на пътя" (2014) и на сборника с разкази "Тя идва в карнавално оперение" – десет карибски истории за смъртта (2017).
Има и доста награди:
Конкурс за емигрантски разказ (2008), награда за специализирана литература (2013), орден "Андрес Бельо“ втора степен (1995) и специално отличие "Обединител на култури" (2020), което се присъжда на журналисти, творци и интелектуалци за техен цялостен принос в сближаването между културите на България и испаноезичния свят. Краткият видеофилм, заснет по нейното стихотворение "Сезонът на печалните кентаври", печели първо място на фестивала Bologna in Lettere 2022 в раздела "Видеопоезия".
"Толкова е пъстър и шокиращ този свят. Но, за съжаление, винаги съм казвала, че той прилича малко и на хищно цвете, защото в моя личен живот нещата се стекоха така, че той ми донесе както радост, така и мъка. По тази причина, едно от последните неща беше сборникът ми с разкази "Тя идва в карнавално оперение“, с подзаглавие – десет карибски разкази. Предхожда я една по-ведра книга. Нарича се "Спомен за тропик“. Това вече е стихосбирка, която събира много от впечатленията ми за пътуванията ми в Бразилия, Тринидад и Тобаго, Аруба, Куба, Мексико, Боливия, Перу и Аржентина...
...Латинска Америка е много различна. Има страни с голямо европейско влияние като Чили, Аржентина и Уругвай. Други са предимно метиски, като Венецуела, където съм живяла и трети, където преобладава индианското население като Боливия...
Различно е усещането, което човек има за страните, които посещава като турист и като емигрант или е попаднал там за по-дълго време...
... Венецуела ме покори с природата си. Има невероятно красива природа. Тук се намира най-високият водопад в света- Анхел, има и едни безумно красиви местности...
За чужденеца във Венецуела е трудно, защото там първо има голяма езикова бариера - те искат от теб да научиш езика им, не говорят нито английски, нито нещо друго. Човек трябва бързо да се приспособи. Освен това културата им на пръв поглед е близка до нашата, но всъщност не чак толкова. Например, ако поканиш някого на рожден ден и не потвърдиш предишния ден, той просто няма да дойде. А ако дойде, ще бъде със закъснение най-малко от 15 минути...
На пръв поглед са широко отворени за контакти, но, всъщност, за да те допуснат в дома си трябва да мине много време и да те почувстват наистина близък...
Венецуелците са темпераментни - бързо се палят, но и бързо им минава. Но иначе са бавни. Това е т.нар. "бавен свят“, както го наричам аз. И ако не се приспособиш към този живот, просто ще се пръснеш, а там нищо няма да се промени..."
Целия разговор с Марион Колева - в звуковите файлове.
* Снимки - личен архив и Фейсбук
Лято е, горещо е, така че може би е време за малко разхлаждане с една смразяваща история, от която побиват ледени тръпки. Време е за четиво, издържано в традициите на класическия готически роман на ужасите, в който призраците са навсякъде, а мракът е населен със страхове и свръхестествени врагове, докато границите между реалност и фантазия са..
Казват, че Африка е единственият континент, в който можеш да се влюбиш. Доказателство за това са видинчаните д-р Мая Бориславова и съпругът ѝ Стоян Иванов, които за четвърти път отидоха на континента, за да видят нови приказни места и да се докоснат до чара и непринудеността на местното население. Приключенското им пътуване се случва през..
По професия Митко Славчев е архитект и активно упражнява професията си, но може да се каже, че по душа е винар . Разказва за хобито си разпалено с часове и предизвиква истински, искрен интерес у събеседника си. Произведеното от него вино е "бутиково", с него радва близките и приятелите си на специални за тях поводи, като всеки път подготвя..
Кампании набират средства за лечението на 11-годишния Станимир Живков от Видин . За него всеки ден е борба. Предстои му поредна операция, животоспасяваща, която ще е в чужбина. В случая здравната каса не поема разходите, а за семейството на момчето сумата е непосилна. Станимир страда от детска церебрална парализа, като усложнение към..
TapOut тренировката е подходяща за всеки човек. Тя тонизира и зарежда, създава настроение и подпомага добрия сън. Това обясни любител треньорът Иван Иванов , който води занимания по TapOut в студио "Силвана в страната на спорта" във Видин . По професия той е програмист, но противно на общоприетото схващане, заседналият начин на живот не е типичен..
Охлаждането с климатик в горещите летни месеци може да се каже, че един от малкото начини да се спасим от високите температури. На работното място, вкъщи, дори и на път в колата климатикът не е просто екстра, а необходимост, без която трудно може да си представим ежедневието. Като повечето електрически уреди, така и климатикът обаче трябва да се..
Защо коне се разхождат свободно, без стопанин, в парк "Владикина Бахча" във Видин, а понякога излизат и на булеварда и околните улици?! Случката е отпреди няколко дни и намери широк отзвук и в социалните мрежи. В парка има детски площадки, заведение, има място за разхождане на кучета, затова и попитахме хората как приемат присъствието на животните на..