Родена е в Лом, завършила е журналистика в Софийския университет. Десет години е работила в Младежката редакция на Българската национална телевизия. Живяла е 13 години в Каракас, Венецуела (последните пет от тях е работила в телекомуникационна компания като ръководител на отдел "Реклама и връзки с обществеността“). Преди това защитава магистърска степен по история на Америка в Католическия университет в Каракас. В периода 2004-2007 г. живее в Йоханесбург, Южна Африка, където е работила в "NetGroup“ и е била асистент на културния аташе в мексиканското посолство в Претория.
Тя е автор на пътеписа "Венесуела" (1994), за който става носител на ордена "Андрес Бельо", на стихосбирката "Отвъдни думи" (1996) и на новелата "Крилатата змия на пътя" , на книгите "Пчеларска ферма Аржентина" (2012), "Война на медовете" (2012), на стихосбирката "Спомен за тропик" (2014), на сборника с разкази и повести "Крилатата змия на пътя" (2014) и на сборника с разкази "Тя идва в карнавално оперение" – десет карибски истории за смъртта (2017).
Има и доста награди:
Конкурс за емигрантски разказ (2008), награда за специализирана литература (2013), орден "Андрес Бельо“ втора степен (1995) и специално отличие "Обединител на култури" (2020), което се присъжда на журналисти, творци и интелектуалци за техен цялостен принос в сближаването между културите на България и испаноезичния свят. Краткият видеофилм, заснет по нейното стихотворение "Сезонът на печалните кентаври", печели първо място на фестивала Bologna in Lettere 2022 в раздела "Видеопоезия".
"Толкова е пъстър и шокиращ този свят. Но, за съжаление, винаги съм казвала, че той прилича малко и на хищно цвете, защото в моя личен живот нещата се стекоха така, че той ми донесе както радост, така и мъка. По тази причина, едно от последните неща беше сборникът ми с разкази "Тя идва в карнавално оперение“, с подзаглавие – десет карибски разкази. Предхожда я една по-ведра книга. Нарича се "Спомен за тропик“. Това вече е стихосбирка, която събира много от впечатленията ми за пътуванията ми в Бразилия, Тринидад и Тобаго, Аруба, Куба, Мексико, Боливия, Перу и Аржентина...
...Латинска Америка е много различна. Има страни с голямо европейско влияние като Чили, Аржентина и Уругвай. Други са предимно метиски, като Венецуела, където съм живяла и трети, където преобладава индианското население като Боливия...
Различно е усещането, което човек има за страните, които посещава като турист и като емигрант или е попаднал там за по-дълго време...
... Венецуела ме покори с природата си. Има невероятно красива природа. Тук се намира най-високият водопад в света- Анхел, има и едни безумно красиви местности...
За чужденеца във Венецуела е трудно, защото там първо има голяма езикова бариера - те искат от теб да научиш езика им, не говорят нито английски, нито нещо друго. Човек трябва бързо да се приспособи. Освен това културата им на пръв поглед е близка до нашата, но всъщност не чак толкова. Например, ако поканиш някого на рожден ден и не потвърдиш предишния ден, той просто няма да дойде. А ако дойде, ще бъде със закъснение най-малко от 15 минути...
На пръв поглед са широко отворени за контакти, но, всъщност, за да те допуснат в дома си трябва да мине много време и да те почувстват наистина близък...
Венецуелците са темпераментни - бързо се палят, но и бързо им минава. Но иначе са бавни. Това е т.нар. "бавен свят“, както го наричам аз. И ако не се приспособиш към този живот, просто ще се пръснеш, а там нищо няма да се промени..."
Целия разговор с Марион Колева - в звуковите файлове.
* Снимки - личен архив и Фейсбук
Днес, 17 февруари, отбелязваме Деня на спонтанната доброта. Той се празнува по цял свят от благотворителни организации, но не е известно кой е конкретният инициатор. Най-популярен е в САЩ. В този ден хората трябва да се стремят да бъдат добри към всички, без да очакват награда. Именно затова днес ви представяме един такъв пример от град Мизия,..
Сънят при бебетата и малките деца е тема, която вълнува всички родители, а трудното приспиване или пък честите нощни събуждания на децата са проблеми, на които често родителите мислят, че решение няма. Все още в нашето общество битуват митове, свързани с детския сън. Оказва се, че ако им се доверим, ще получим точно обратния ефект -..
Пет нови центъра за социален достъп ще бъдат изградени в малки населени места в България, като два от тях ще се намират в общините Чупрене и Ружинци . Тези т. нар. " хъбове за улеснен достъп" ще предоставят услуги на уязвимите групи и ще способстват за тяхната интеграция в обществото. Проектът се реализира чрез програмата „Поощряване..
Италианският певец Федерико Оливиери, известен с артистичния псевдоним Оли, спечели 75-ото издание на феста. 23-годишният изпълнител триумфира с песента "Глупава носталгия" (Balorda nostalgia). "Това е едно от онези неща, които изглеждат нереални, когато се случат. Безкрайно съм щастлив", бяха първите думи на Оли, когато му беше връчена..
"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..
Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..
„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...