Ще се подобри ли стандартът ни на живот?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Над 1/5 от българите са били под прага на бедност през 2022 година, показват данни на Националния статистически институт. През 2022 г. линията на бедност общо за страната e 525,92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1,571 милиона души, или 22,9% от населението на страната. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 4,3%, а относителният дял на бедното население нараства с 0,8 процентни пункта. Данните за миналата година сочат, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22,9% до 30,3%, или със 7,4 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 44,2%, или с 21,3 процентни пункта. През 2022 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Монтана- 373 лв., а най-високата - в област София, където е 832 лв. 

Ще се подобри ли стандартът на живот и оптимисти ли са жителите на Северозапада? Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (56,9% за 2022 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 3,3 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени. През миналата година делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18-64 години остава непроменен спрямо предходната година - 10%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 68,5%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над седем пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 3,2%. Какъв показател за стандарта на живота у нас е направеното проучване? По темата разговаряме с Румен Гълъбинов, икономист и член на Стратегически съвет към президента Румен Радев:

"В България от години знаем, че сме на първо място по бедност и социално изключване, като процент от населението в Европейския съюз. За съжаление, в последните 15 години членство в Европейския съюз ние все не успяваме да обърнем тази тенденция. Има и други показатели, като коефициента Джини, който показва степента на неравенство в едно общество, а ние сме някъде около 40% по него, което също ни отрежда челно място в класацията на държавите от Европейския съюз. България все още е с най-ниската минимална месечна работна заплата и с най-ниската минимална месечна пенсия. Очевидно е, че доходите ни има още какво да догонват до средноевропейските равнища. На фона на това, цените, които се вдигнаха миналата година, особено на хранителните стоки и на енергоизточниците и горивата, направиха така, че една немалка част от българите между 1/4 и 1/3 да изпитват сериозни затруднения да си посрещат текущите разходи."

Предвид тежкото финансово състояние на Северозападния регион и факта, че в Монтана и Видин статистиката дори отчита най-ниската линия на бедност през миналата година, попитахме икономиста Румен Гълъбинов как гледа на предложението да бъде въведена минимална работна заплата по региони, в зависимост от степента на икономическото им развитие:

"Практиката в европейските държави не е еднотипна и не е еднозначна, което ще рече, че има държави, в които има една минимална и то даже почасова ставка, от която да се формира след това месечното възнаграждение като минимално. На други места има минимална заплата на централно ниво и има и различни минимални ставки на регионално ниво в зависимост от решението, което е прието политически за съответната държава. Ние можем да вземем опита на различните държави, но в повечето от добре развитите западноевропейски държави има минимална почасова ставка, която важи за цялата държава"- уточни Румен Гълъбинов. 

"Справяме се благодарение на лишения. Това говори, че обществото ни е в упадък, специално за нашия край тук, в Северозапада. Моята пенсия е около средната и горе-долу се справям с лишения. Особено през зимния период, когато се плаща и отопление, е много трудно. Когато взема пенсията плащам първо сметките, защото това е най-важното. След това се заделя за храната и за лекарствата, това е много важно. Вече не вярвам в нищо, само ходим на избори и нищо. Харчат се пари за избори, а за хората и за минимална пенсия пари няма. Сега ще кажат да затягаме коланите. Колко повече?! Няма вече накъде, свършихме дупките на колана"- коментираха видинчани.

Според изследването, в зависимост от типа на домакинството, най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години и едно лице в домакинство - жена. Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 21,9 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 35,4 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години. Разговаряхме със Софка Цекова от Видин, самотноживеещ пенсионер, на 66 години, с пенсия под линията на бедност.

"Аз съм с 467 лева пенсия и ето сега съм тръгнала да пазарувам. Погледнете какво съм купила за вдругиден, понеже е Гергьовден. Живея сама и имам 42 години трудов стаж. Първо си плащам сметките - ток, вода, телефон и телевизор. Без телевизор, сам човек няма как"- казва Софка Цекова.

Комбинирането на трите показателя - лица, живеещи в риск от бедност, с материални и социални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност, показва, че през 2022 г. 32,2% от населението, или 2,206 милиона души, са били в риск от бедност и социално изключване. Стойността на показателя нараства с 0,5 процентни пункта спрямо 2021 г. Институтът за социални изследвания към КНСБ следи постоянно доходите на българите и рисковете от ново обедняване. Разговаряме с Любен Любенов, областен координатор на КНСБ за Видинска област.

"Приоритет на КНСБ е да се бори като цяло с обедняването на населението. 2/3 от работещите в момента са под заплатата за издръжка. За едно работещо лице вече стигна 1796 лева бруто, като заплатата за издръжка продължава да нараства през първото тримесечие на тази година. Виждаме и един изпреварващ ръст на цените в малката потребителска кошница, която изследваме, като тук нарастването е с 26% през март на годишна база, което е доста притеснително"- коментира Любен Любенов.