Танцът - символика или ритуал

В последния четвъртък на месец май, в рубриката "На раздумка с Яна Маринова" гостуват хореографът Николина Василева, заедно с 10- годишната Радост Димитрова. Разговорът е за танца, символика или ритуал е. 

"Казваха, че майка ми е пяла добре, пък баща ми е танцувал добре. Вероятно така е било", коментира Николина Василева:

"Съдба. В училище, когато тръгнах, по онова време много се държеше да се движим, да танцуваме, да пеем, да се занимаваме с жанровите изкуства. Най-яркият ми спомен е останал, когато дойдох в град Видин да уча в средното училище. И в един ден пристигна хореограф от Профсъюзния дом на културата "Илия Михайлов", така нареченият Алчо. Дойде да събира деца танцьори, за да правят танцов състав на училището. Директор по това време беше Френк Кочанов, споменавам и неговото име, защото той беше много запален по тези неща. Учим техникум - химия, заради заводите в нашия град, а в същото време всички след завършването, завършихме нещо, свързано с изкуството и то с танца, та добре ни е ориентирал. Аз и една моя съученичка, не знам къде се бяхме загубили в училището, но когато е идвал Михайлов в училището, сме пропуснали. Отидохме при курсовия и се помолихме да ни представи там, искаме да участваме, а той се обърна и каза: "Хайде, хайде, ще мине и без вас!". Но явно не се мина и без нас..."

Радост Димитрова казва, че танцува от много малка:

"Аз танцувам от 5 години, първите две - класически балет, а последните три - модерен балет. Доставя ми удоволствие и ми харесва да танцувам... Няколко момичета от класа, на които им харесва да танцуват, но не знаеха къде да се запишат, ги насочих към танцова школа и сега танцуват много добре. Танцът за мен е удоволствие и щастие... Аз танцувам и вкъщи, не само в танцовия състав, сама, просто започвам да танцувам. Имала съм още много изяви на сцена и съм била на още състезания, освен това в Сандански. Понякога слушам музика, вървейки към вкъщи и си танцувам..."

Видинската област е много богата на танцов фолклор, смята Николина Василева: