Марли и любовта му към Дунав

В рубриката "97 лапи и една опашка" ни гостува джак ръсел териерът Марли. Той е много послушен, което е странно за неговата порода, тъй като тези кучета се славят с това, че са своенравни. Неговият стопанин, Милчо Иванов, казва, че идването на Марли в живота му е съдба. 

"Един мой много добър приятел, още преди много години, си взе джак ръсел - момиченце, много сладко кученце, познавам я от бебе и впоследствие това кученце забременя и така се случиха нещата, че едно кученце остана и си търсеше нов собственик. И аз някак отвътре го почувствах, че искам куче и му казах: "Дай ми го на мен.".  И станаха нещата за пет минути, буквално."

Марли е на пет години и половина. Името му идва от любимия музикант и певец на Милчо - Боб Марли. 

"Другото, което е, смятам, че това име отива много на персонажа и характера, който изгради с годините това куче. Той си е Марли, буквално."

Като малък Марли е бил като всички джак ръсели - палав и голям пакостник.

"Изяждаше всичко, което види. Изяде три каси на врати вкъщи. Матрака два пъти го изяде, хапна си малко холна маса. Всякакви неща, които могат да се дъвчат, бяха маркирани, така да се каже, от кучето. Но впоследствие, аз работя от вкъщи и съм нон стоп с него и имах щастието да мога да му обърна страхотно много внимание на това куче, и той някак, едно, че никога не съм го връзвал на каишка, за джак ръсел това не е типично. Другото, което е, че ме слуша, като му кажа да спре - спира. Пресича улицата много бързо. Като му кажа: "Пресичай!", той се изстрелва с 300, спира на тротоара и ме чака да пресека и аз... Има моменти, в които аз трябва да крещя като нацист, но това са моментите, когато той види друго куче, което не харесва или някое женско куче, което той харесва."

Марли вече е горд татко на женско куче от джак ръсела Нора, която е негова съседка. 

Няма как Марли да е само послушен, понякога е и доста палав. 

"Има я лудостта, особено когато той иска да направи нещо от сорта на - на плаж сме, някой има във водата, той трябва да е във водата също. Обожава вода. Момента, в който влезем в градската градина, той си тръгва. Знае, че неговият маршрут, който той ще си избере, като разходка в градината, аз ще го следвам, няма да му казвам: "Завий тук, завий там!" и той винаги ме води към Дунава. Обожава просто да се къпе."

През повечето време, обаче, Марли е най-спокойното куче на света. 

"Обича да спи, обича да спи под юргана и като цяло това е неговото ежедневие, в повечето случаи. Когато вали, излиза, много бързо си свършва всичко, каквото трябва да свърши и чака да се прибере вкъщи. Домошар е, също като стопанина си."

Милчо не позволява на Марли да се храни повече от необходимото. 

"Аз съм, може би, най-лошото "ченге" в цялото семейство. Аз единствено му давам точен грамаж кучешка храна. Абсолютно всички останали около мен, като баба ми, например, той много обича да идва при баба ми на гости, защото баба ми, докато готви, винаги изпуска по някое кюфте, уж без да иска. Като внуче си го храни. Аз като цяло не го одобрявам това нещо, ама какво да се прави - животинка е."

Марли е най-верният приятел на Милчо.

"Марли е свобода, Марли е моето щастие първо... Не мога без него"